Българската прокуратура заработи като китайска фабрика за Adibas – задържан след задържан, обвинение след обвинение… Кръгът на българското общество от ВИП-ове взе опасно да се стеснява.
Ако днешните й акции се осъществяваха по времето, когато министър на вътрешните работи беше Цветан Цветанов, как ли щяха да бъдат кръстени? „Олигарсите“, „Комсомолците“, „Дедесарите“…
Днес обаче МВР е в сянката на прокуратурата и даже и не му личи, че от месец и половина няма главен секретар, защото главният секретар стана министър. А на предишния министър някой помни ли му името?
Държавните обвинители действат с такава бързина, че всяка нова акция изтрива като с електрошок новината от предишната. Така и забравяме, че хотелиерът Ветко Арабаджиев, най-големият в България, и съпругата му Маринела, които уж щяха да се връщат доброволно от чужбина, не се прибират вече два месеца след обвиненията срещу тях.
Димитър Желязков – Митьо Очите, задържан в Истанбул в началото на август при онази операция, при която хванаха и бизнесмена Бенчо Бенчев, още си е там и екстрадиция няма. Сега и Николай и Евгения Баневи, задържани в Ница, със сигурност ще обжалват задържането си и ще видим дали ще си дойдат с първия сняг.
Този сериал може достойно да замени „Искрите на отмъщението“ по bTV, стига някой от прокурорите да наподобява Къванч Татлъту. Все пак красивите герои винаги са симпатични, дори и в злодейски сценарий.
Някой може да си помисли, че прокуратурата е решила да свърши една мръсна работа – да отвори икономическите досиета на прехода и да направи „ревизия на политическия преход“. Призив, вентилиран за известно време от президента Георги Първанов, и сам по себе си несъстоятелен.
„Икономическите досиета“ на прехода си имат имена и ЕГН-та. А в папките има много скрап – като на площадката на „Кремиковци“, и някой и друг тон трихлоретан, останал в „Полимери“. Но ги има и Пловдивският панаир, „Булгартабак“, „Техноимпекс“… И много липсващи страници.
Ако тръгне да се ревизира, трябва да се ексхумира. Но както казваше преди години един журналист – вече не е сред живите – Крум Благов, автор на книгата „Първият милион“:
„България не беше ограбена. Грабеж е, когато някой ти опре нож в гърлото. България беше раздадена. Раздадоха я тези, от които се очакваше да се грижат за парите на държавата и да ги умножават“.
Впечатляват обаче съвпаденията при прокурорските акции. Засенчи ли някой „черен лебед“ ведрия лик на медоносното ни управление – катастрофата в Своге и 20-те човешки смърти, протестите на майките на деца с увреждания, дебелашките изказвания на някой управленец, калпавите ремонти на фирми от партийните обръчи, смъртта на българи, нуждаещи се от белодробна трансплантация, заради бездушието на здравните власти…
И ето ти акция. (И пари от догодишния бюджет.) Номер или лакомство…
После – после пак същото. Кръвта е отмита – „к’во да се прави, бог да ги прости“, ремонтите – „ми такива са, то нещо читаво има ли тук“, пак същите фирми лапат големи поръчки – „при предишните да не би да не би друго да беше“, няма оставка заради обиди – „ама чакайте бе, оня депутат от БСП, дето обиждаше на „дебили“, да не би да я подаде“. Някой високопоставен в затвора? „Ние да не сме Румъния“.
Няма.
И тази година дядовото
няма да има априлско въстание*
*Откъс от стихотворението на Георги Господинов „Черешата на един народ“.
http://clubz.bg/75032-iskri_na_otmyshtenieto_bg_versiq
