Какво иска властта от „олигарсите“
Малко след като Путин получава пълната власт в Русия – в началото на този век, започва голямата чистка на олигарсите. Всеки от едрите руски бизнесмени, натрупали активи най-вече около приватизацията през мътните последни години на XX век, се изправя пред важен избор. Вариантите пред тях са най-общо три. Те могат или да започнат безрезервно да подкрепят Путин (някои от тях и да се разделят с част от активите си), или да загубят почти всичко и да избягат в чужбина, или да загубят всичко и да влязат в затвора.
Желязната хватка на властта се разправя практически с всички. Който слуша, яде. Който не слуша, е в затвора или в изгнание. Собствеността се преразпределя, така че да се облагодетелстват близките до Путин.
България, разбира се, не е напълно Русия. Все още. Ветко Арабаджиев и Миню Стайков например трудно могат да минат за опоненти на властта, ако и обвиненията срещу тях да съвпадат с тези към руските олигарси в немилост – данъчни измами и пране на пари. Другата част от офертата към държавните капиталисти обаче върви изцяло по модела на Путин.
Един от примерите тази седмица е развитието на сюжета с „Дупката“ във Варна. Преди две седмици държавата плати на червения бизнесмен Георги Гергов 43 млн. лв., за да получи не особено големия терен в центъра на морския град. Парите отиват в неговото дружество „Слънчев ден“, а тази седмица стана ясно, че държавната банка ББР му дава 29 млн. лв. кредити, за да рефинансира свои стари дългове. С това в момента общата му експозиция към управляваната от Стоян Мавродиев банка става около 110 милиона лева (вижте повече тук), а скоро вероятно ще има нов съдружник и вероятно той ще бъде от близкия кръг около властта.
Накратко, бизнесът на Гергов започва с придобиването на държавни активи при приватизацията и съществува благодарение на държавни пари, а скоро ще има и синдик от управляващите. Самият той в качеството си на политик от БСП работеше усилено за властта, която го финансира – настояваше за „голяма коалиция“ между левицата и ГЕРБ.
Предпоследният скандал с него беше, когато се разбра, че е посредничил за среща между главния прокурор и друг бизнесмен – Сашо Дончев. На нея Цацаров поискал от собственика на „Овергаз“ да бъде послушен – да не помага на опозиционни партии и медиите, които притежава, да не критикуват властта. Накратко, поискал е това, което Путин беше поискал от руските олигарси. Поискал е Сашо Дончев да стане като Георги Гергов.
Ако беше приел, Дончев вероятно тази седмица щеше да е в Министерския съвет на среща с Валери Симеонов и да го защитава от исканията за оставка, за да не би, току-виж, да падне правителството (цялата история с оцеляването на вицепремиера – тук). Там в понеделник бяха шефовете на големите бизнес организации и те наистина скочиха да защитават статуквото.
„Този уличен натиск, тези протести няма да ни доведат до добро, искаме стабилност на правителството“, каза председателят на КРИБ Кирил Домусчиев. Причината за това е проста – организацията, която той оглавява, в момента се доминира от зависими от държавата играчи. Те са бизнес крилото на властта и евентуално разбъркване на политическата власт означава риск от загуба на позиции и пари (коментар по темата – тук).
„Стабилност“ е любимата дума и на Путин – в Русия тя продължава вече почти 19 години. А в Саудитска Арабия – над 80. Понякога обаче и в най-голямата „стабилност“ се намират хора да протестират. Случаят със зверски убития саудитски журналист Хашоги (вижте тук) показа, че дори и да запушиш насила устата им, вятърът на промяната започва да духа даже по-силно.
Колкото и добре да е балансирана „стабилността“ между политиците и олигархията, в нея винаги остава едно неизвестно – хората. Те искат прогрес, а не застой, но са изключени от разпределението на благата и никой не им обръща внимание. Затова и масовото възмущение от думите на Валери Симеонов за майките на децата с увреждания не намери разбиране.
Политиците директно казаха, че това означава да развалят удобната формула на властта. „Бизнесът“ директно каза, че не иска да се развали удобната формула с властта.
Това обаче не само отлага решаването на проблема, но го прави и още по-голям. Напрежението се натрупва още повече и когато следващият път избухне, ще е много по-трудно формулата да се удържи цяла.
