От известно време социологията ни представя света в избора между ГЕРБ и БСП. Процентите разлика между двете формации се прескачат като бълхи – ту едните водят, ту другите, накрая печели партията на Бойко Борисов.
Единственото изключение – победата на президента Румен Радев, потвърждава тенденцията. Но продължава да е изумително как при всички гафове на управляващите БСП не успява да разшири електоралното си влияние и да бъде припозната за политическа алтернатива. И вероятно причините са няколко – липсата на лидерство, неспирните вътрешнополитически борби и отказът левицата да види себе си като част от проблемите на родния ни демокрасион.
Борбата между червените барони
Партията, която с гордост нарича себе си „столетницата“, хвали се с вътрешния си политически живот, неспирно занимава публиката с боричканията между „червените барони“. Още от времето, когато левицата летеше на крилата на Лилов и Луканов, а Жан Виденов балансираше между тях.
През институционалната криза, в която влезе държавата в кабинета на „тройната коалиция“ (2005-2009 г.), обострила се заради конфликта на бившия премиер и соцлидер Сергей Станишев с Румен Овчаров и Румен Петков (тогава министри на енергетиката и вътрешните работи). Забравихме за „гейтовете“ около инициалите „Р.Овч.“, „Запалката“, „Дъбката“, „Сови“ и „Лиана“, които тогава ни изглеждаха като епизод от политически трилър.
БСП изпадна в политическа безтегловност след провалилата се коалиция с ДПС, скандалната номинация на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и срамното отстъпление на Сергей Станишев през 2014 г., когато стана евродепутат и замина за Брюксел.
Тънка червена линия
Малко повече от три месеца преди евровота, разривът в отношенията между лидера на БСП Корнелия Нинова и Сергей Станишев навлизат в своя връх. Защото е вероятно той да не бъде водач на листата на партията за евроизборите. Независимо, че за трети път той стана президент на Партията на европейските социалисти (ПЕС), какъвто е от 2011 г., всяко подгласничество за него ще е унизително.
„Ако ГЕРБ имаха президент на ЕНП, до Луната щяха да прогласят за този свой успех“, заяви Станишев в края на миналата година.
Борбата да се оглави листата за евровота усилва вътрешното напрежение в партията. Нинова е длъжна пред заместничката си Деница Златева, която отказа на Бойко Борисов министерско място в третия му кабинет. В същото време говорителят на БСП Елена Йончева също се спряга за водач, а атаките срещу нея от страна на прокуратурата и управляващите могат да донесат неочакван заряд за листата на левицата.
Последите висини на саморазправата между Нинова и Станишев ще мине по разделителната линия „за“ и „против“ Инстанбулската конвенция. А цялата олелия ще приключи под мотото: „Отречи “джендър”, стани евродепутат!“.
Със своите решения и поведение Корнелия Нинова успя много бързо да мобилизира вътрешната опозиция. Решението й да смени силово главния редактор на в. Дума Таня Джаджева събра в един отбор Михаил Миков, Георги Гергов, Румен Овчаров, Красимир Янков.
Личната инициатива на Корнелия Нинова да създаде първата партийна телевизия на БСП – Българска свободна телевизия, може и да се приеме в редиците на левицата като голям успех, но това едва ли заглуши напълно гласа на опозицията. Затова е толкова важно и за нейното политическо бъдеще как партията ще се справи на изборите през май и колко свои представители ще вкара в Европейския парламент.
Алтернатива или част от системата
В същото време нестабилните отношения в управляващата коалиция ГЕРБ-ОП, боричканията между самите патриоти, подлагат на тест и доверието в самия кабинет на Бойко Борисов. Колкото по-добре се представи левицата, толкова по-легитимни стават претенцията й да управлява. Кръгът около Корнелия Нинова извади програмен документ за промяна на системата, опакована като „Визия за България“.
“Когато една група с интереси държи твърде много икономическа власт, тя успява да създаде политическа система, от която самата тя се облагодетелства, вместо да се облагодетелства обществото като цяло.”, се казва в документа, все едно е писан от партия, която никога не е била в управлението и за първи път влиза в политическия живот на страната.
Там се громи „олигархията“ „неолибералния модел“, говори се за „политическа мощ за прекомерни облаги за корпорациите”, а приходите отиват в “джобовете на една малка част, вместо да се използват за обществото.”
„Да се раздвижи българският капитал, който в момента стои в банките и не може да намери сигурна среда за инвестиции. На първо място да се смени концепцията и да се постави българският и чуждестранен инвеститор на равна основа. Нека първо стимулираме инвестиционния процес, а после да търсим чужд капитал.”, предлага още визията на БСП.
Иска се още одържавяване на предприяти, говори се промяна на данъчната политика, отмяна на „плоския данък“, приет точно от БСП в кабинета на „тройната коалиция“.
“Нека погледнем първо на държавата като инвеститор номер едно. Нека погледнем на държавата като партньор и едва тогава да привличаме външен капитал. Държавата да участва с дялово финансиране в проекти.”,призовават оттам, без обаче да бъде написан и ред откъде ще се вземат пари за всяко едно обещание и заявка.
В документа няма да прочетете и за отговорността на левицата при вземането на управленски решения в годините на „прехода“, за това как бордовете на държавните фирми станаха хранилка на партийните централи, как БСП създаде свои „предприемачи“ като Георги Гергов и Бенчо Бенчев, Румен Овчаров, който до скоро беше представител на държавата в надзорния съвет на „Лукойл“. И причината е, че БСП няма как да бъде алтернатива, защото е част от системата, за която твърди, че се бори.
Липсата на лидерство
Председателят на БСП Корнелия Нинова е изпаднала в силно противоречие с това какъв лидер иска да бъде. Тя хем иска да върне БСП към корените на социалната политика и автентичното ляво, хем тика към откровен национализъм, подгряван от кухи популистки фрази.
Нинова „спасява“ страната от „джендър идеологията“, снима се със самодейни състави и мъжкото калоферско хоро, играе си със страховете на хората – чумата беше сравнена с масово убийство. Но и тези драматизации не са достатъчни, за да станеш първи.
Така БСП може да отскочат от ГЕРБ, само и единствено, ако партията на Борисов падне сама под тях.
http://clubz.bg/78710-zashto_bsp_ne_moje_da_otskochi_ot_gerb
