ТАЙНИТЕ НА ШПИОНСКИЯ СКАНДАЛ У НАС
Русофилите като част от айсберг, като жертвоприношение през западните партньори, като укриване на др. родни фигури
Със сигурност нито обвиненият за шпионаж Малинов, нито неговото русофилско дружество са съвременния руски агент Щирлиц (Макс Ото фон Щирлиц или само Щирлиц – щандартенфюрер от СС, всъщност Максим Исаев, с действително име Всеволод Владимиров). Щирлиц е литературен персонаж, герой на много произведения на руския съветски писател Юлиан Семьонов и съветски прототип на западния образец Джеймс Бонд.
Познавам някои от членовете на ръководството на русофилите - умни и компетентни хора. И затова нямам обяснения за членството им в ръкъводния орган там, освен едно – нуждата да прехранват семействата си.
Съвременните руски Щирлици обаче се подвизават далеч по-убедително и не така явно не в тази обществена организация, която се назовава русофилска, но всъщност трябва да се нарече кагебистка. Тяхното тайно присъствие е далеч по-значимо на най-високите места в държавата: в правителството, парламента, прокуратурата, съда, ДАНС и др. подобни структури, в партиите, в най-едрия бизнес и ръководствата на банките, като кметове и кандидат кметове в общините, вкл. и София.
Малинов и сие са дребни винтчета в тази игра, нейната видима част – като айсберга, от който девет-десети са скрити под водата. И именно заради относителната им незначимост за руското влияние у нас бяха взети на мушката.
ОПЕРАЦИЯ ЗА ПРИКРИТИЕ?
Тогава защо е тази шумотевица само около русофилското движение у нас?
Защото важното е за сметка на видимостта около него тези девет-десети от кремълския айсберг, в който се блъска десетилетия наред българския кораб, да останат невидими под повърхността.
Затова разследването срещу Малинов и сие според мен е операция на прикритие на далеч по-важната агентура за шпионаж и за влияние, която е разположена у нас. Част от тази агентура по поръчка на руските спецслужби обслужва и други, западни – т.е. работи като двойни, а има случаи и на тройни агенти.
Съдя, че е операция за прикритие и по личния си опит. Защото например замлъкнаха няколко от родните връзки на Решетников (генерал-лейтенант от КГБ и доскорошен директор на Руския институт за стратегически изследвания – аналитичния център на външното разузнаване на Кремъл.)
Тези решетникови ръце, как да се изразя, усилено пресираха в последните няколко години мен и семейството ми от една страна, като привлякоха в операцията дори и наши приятели и съседи, а от друга – обещаваха лични срещи с генерал-лейтенанта като обещание за промяна в отношенията към нас и хм, дивиденти. И сега тези контакти онемяха – всички изведнъж и сякаш по команда. Замлъкнаха именно в края на юни, когато е взето решението (най-вероятно от Москва) за разкриване на част от шпионажа в България (официално досъдебното производство у нас е образувано дни по-късно – на 3 юли).
КАКВО СЕ ПРИКРИВА
Операция за прикритие е, защото основната цел на Кремъл е да се удържа статуквото у нас, а не да присъедини България към Общността на независимите държави или някакъв евроазийски съюз.
Страната ни сама не може да се издържа без финансови инжекции отвън, а Москва няма паричния ресурс да ни вкара изцяло в своята орбита и най-важното – да задържи за постоянно България в нея. От друга страна това родно статукво й осигурява така необходимите й милиардни приходи от газови, атомни, енергийни и всякакви др. афери.
Промяната в статуквото ще унищожи паричните потоци и субсидии към България, които след постъпването чрез няколко трансфера накрая се преливат в руски ръце. Влизането в евроазиатския продукт ще обезцени богатствата на руските олигарси и техни държавни компании у нас, които дават (моя оценка) почти 70% от брутния ни вътрешен продукт.
Това е основният интерес на Кремъл, макар че никога няма да си го признаят. И затова техният троянски кон България въпреки всички клетви на БСП, патриотите, президента и т.н. не предлага отмяна на европейските санкции срещу Кремъл, понеже се предполага (не без основание) как ЕС ще завърти в отговор кранчето на субсидиите за страната ни.
ПЛЮСОВЕ НЯМА, ИМА МИНУСИ
Операцията със шпионажа прикрива страха на руската клептокрация от задълбочаващата се криза със Запада на разчекнатата между него и Изтока България. Прикрива страха на върхушката в Кремъл от промяна на статуквото.
Защото стопански и финансов срив поради спрени евротраншове не само ще донесе загуби за милиарди, но ще погуби и сегашните позиции на Русия, понеже истинските господари на страната ще станат Европейската централна банка и МВФ (бел.: то и затова Москва е най-яростния поддръжник на кандидатурата на Кристалина Георгиева за директор на МВФ). Родното правителство и коалиция е на косъм да оцелеят с проруската си политика и отвреме-навреме, за да се омилостиви Запада, се дават курбани, нещо като жертвоприношения.
Такова жертвоприношение стана агентурата за влияние на русофилската организация у нас, генерал-лейтенанта от руското разузнаване Решетников и олигарха Малофеев.
Разбира се, макар и да са жертви на руската игра, не са и света вода ненапита.
Мисля че русофилите може и да не са били информирани какво ще се случи, но скритите им повелители със сигурност са били наясно какво ще последва, кога, как и защо. Прощалното писмо на Решетников също е част от операцията за прикритие, защото всички медии му дадоха думата, защото в него отново заговори за хората с български имена, които са „марионетки” на действително управляващите страната отвън. Съгласен съм, че в известна степен тези с имената са марионетки на Запада, но те са такива по партийно и служебно поръчение, спуснато им от движещите им конците – такива като Решетников.
Шпионската афера е операция за прикритие - нещо като алиби, като оправдание за родните политици и тесните им връзки с руски проекти и подложени на санкции лица. Оправдание е за западните ни партньори – ето на, вижте, нещо все пак правим! И нещо като разменна монета за осъществяване на руските енергийни афери у нас – ето ви шпионите, дайте ни милиардите.
Затова така уж изненадващо се случи и данданията срещу някаква изложба, организирана от руското посолство. Тя започна с декларацията на Външно на 5 септември (след два мои поста на 4 и 5-ти за Мая Манолова, руско-българският изБорен модел и много специфичното й образование в Москва).
Затова беше изгонен и генерал-лейтенанта от КГБ Решетников, който през февруари 2017 официално беше приет от Бойко Борисов в неговия кабинет в сградата на Министерския съвет. (други такива негови срещи са неофициални и пазени в тайна).
СВИДНИ „ЖЕРТВИ”, НО И ГАРАНЦИИ
Настъплението на евроатлантическите ни партньори се засили срещу руската пета колона у нас (задържаните олигарси Баневи и Ветко и Маринела Арабаджиеви, понижения в отговорностите му Валентин Златев, изгонения Цветанов, напусналия през пролетта родната политика Делян Добрев и др.)
Обвиненията срещу проруския роден елит и ролята му на троянски кон стигнаха кресчендо след последните ми разкрития за кметските избори в столицата и специализирания „тесен” профил на образованието на омбудсманката в онзи московски Институт молодьожи. (според мен е образователен профил, подобен на онзи в родната школа на МВР в Сименово).
Някой трябваше да бъде пожертван, за да се спаси правителството и ръководствата на основните партии в България, дали й доверието, готвещи я за софийски кмет и бъдещ премиер.
Пожертваха символна и добре видима фигура като Малинов в тази паяжина на обвързаности и зависимости, ала не и някой неин нервен възел.
Май са дадени и гаранции на тези възли.
В тази връзка ще запитам – защо бяха тези срещи непосредствено преди шпионската афера на Цацаров и заместника му Гешев с ръководителите на Асоциацията на банките у нас и тези на най-големите организации на родния едър бизнес и какво толкова спешно и от общ интерес се е разисквало на тях?
РУСКИТЕ ПРОБЛЕМИ РЕЗОНИРАТ У НАС!
Тази шпионска операция има и др. мотиви като прикритие, но на руски вместо родни проекти.
Пояснявам – генерал-лейтенант Леонид Решетников си отива със забрана да посещава България, след като президентът Румен Радев не пожела да стопира сделката с американските бойни самолети Ф-16. Не че той имаше кураж, а и истински възможности да го извърши.
Решетников като директор на така наречения Институт за стратегически изследвания на руското разузнаване се сбогува с поста си в него след неуспеха да попречи на Черна гора да се присъедини към НАТО, сега се прости и с България след поредния неуспех. Факт – родните власти не го прогониха заради намесата му в президентските избори у нас, не го пожертваха въпреки огромния западен натиск покрай аферата с „Новичока”, Скрипал и руските агенти по тези операции, които се оказа, че са шетали и на родна територия.
А защо забраниха на олигарха Малофеев да посещава България сега, а не по-рано? Например защо не го лишиха от право да посещава страната ни покрай кризата с малайзийския „Боинг” свален над Донбас под ръководството на неговия доверен човек Игор Гиргин (познат още като Стрелкин, Стрелков)
Ще обясня защо сега и то точно на Девети септември се разрази публично шпионската афера.
Защото в началото на септември Константин Малофеев напусна партията „Справедлива Русия”. Както вече посочих преди няколко дни в поста ми за приликата между руския и българския модел за избори нейният председател Сергей Миронов е човек на Путин и партията е лична структура на владетеля на Кремъл.
През март Малофеев влезе в нея и изненадващо, през есента излезе.
Русофилите бяха превърнати в нещо като лична заслуга и организация на Решетников, финансирана от Малофеев (вижте поста ми под този за събора на язовир „Копринка”) Със съответните лични дивиденти според мен.
Неуспехът на русофилите да обърнат руля на обществените настроения у нас се писа и на техния гръб.
Новината за отстраняването на Малофеев се поразчу в Русия на 7 септември вечерта. На 8-ми вече са са я научили у нас и как да кажа, са се снишили според вятъра. Другата хипотеза е, че на 8-ми са получили указанието, предадено от Кремъл.
И на 9 септември последваха разкритията за русофилските шпиони. Затова на събора им на язовир „Копринка”, както отбелязах в предишния пост, присъстваха маловажни лица от руска страна. Не присъстваха и никакви ръководни фигури на БСП и на проруската партия Воля (Марешки беше специално поканен за конгреса на управляващата "Единна Русия"). Присъстваха вече износените „Атака” и недоразуменията от „Герб”, които никога не са наясно с нещата – дори кога трябва да се поснишат, както ги е учил Тодор Живков.
ШПИОНИН ЛИ Е НИКОЛАЙ МАЛИНОВ
Предполага се отговор „да”.
Но и при „не” - ако не е осигурявал достъп на руски секретни структури до родна, европейска и натовска класифицирана информация, то въпреки „не-то” за шпионството вероятно е служител на руските разузнавателни органи като агент за влияние. Ще отбележа, че и това е подсъдно.
Аргументите ми!
1. Четивото му (давам го на снимки) е озаглавено „Докладна записка”, а не например „Предложение”. Както знаете, „Докладна записка” се пише само до шефа, пише се само и единствено от служител, а не от някой съмишленик или обикновен гражданин.
2. Изненада ме, че този документ е написан машинно. В днешно време в разузнаването никой не прави така. Единственото обяснение за примитивното писане на ръка е секретността. Компютърът е уязвим за хакерски атаки и никога не знаеш дали някой вирус вече не е проникнал в него и копира съдържанието на диска. Това е груб пропуск на наследниците на КГБ-то.
Имат и още един пропуск – напълно недопустим: по принцип копията на такива документи се унищожават след предаването на адресата и не се пазят в чекмеджето на домашното или служебно бюро. Освен ако копието, което Прокуратурата показа на медиите, не е докопано от компютъра на Малинов, понеже е без подпис и дата.
3. Приложенията за завладяване на родната икономика не са насочени срещу някой конкурент. Т.е не става дума за някаква бизнес-стратегия, а за политическа операция на една държава срещу друга, като се описват схеми как да си останат руски. Вижте само посочената цел: (цитат) „тези активи не трябва да попаднат в български ръце”.
4. Четивото има приложения, които не са по възможностите на Малинов – те са за финансово-икономически операции. Обаче прокуратурата мълчи кой ги е готвил и как ги е предал на Малинов, за да ги предаде на генерал-лейтенант Решетников.
На мен ми направи впечатление, че прокуратурата говори за създаване на този документ през 2015 г. Всъщност той би трябвало да е създаден значително по-рано.
Мотивите ми да твърдя това!
Никой няма да чака толкова време (есента на 2015) след фалита на Корпоративна банка, за да се усети, че има активи за прибиране (банката хлопна вратите си през юни 2014) Повече от тъпо е! Времето е пари, както се знае!
Освен това в хронологията на постиженията на русофилите в Докладната записка на Малинов няма посочени техни успехи по-късно от 2013 г. Защо тогава датата се адресира към 2015 г.
Защото ако е по-рано, това означава не само участие на банкера Цветан Василев, но и на довереника му Делян Пеевски!
Случаят с докладните е по-различен – те наистина са от по-късна дата.
ДОКЛАДНАТА ЗАПИСКА –
ПРИКРИТИЕ ЗА ВЕЧЕ НАПРАВЕНОТО
И най-сетне има един изключително скандален факт.
Не може да правиш схеми на активи и да разпределяш средства, ако тези активи не са вече под твое управление.
С други думи онова, което Маринов предлага в Докладната си записка, отдавна е било реализирано: банка (Корпоративна), придобити чрез банката бизнесактиви за милиарди (над 60 значими компании), ръка върху съобщителната мрежа у нас (НУРТС, Виваком), медии (напр. телевизия 7 дни,) политическа партия (тази на Бареков, която беше наследена от "Воля" на Марешки).
За цялата тази операция аз написах в книгата си „Дуел” още през 2012 г., вкл. и с описанието на активите (13% от БВП на България) Но никой не се разтревожи тогава от тези 13% от целия брутен вътрешен продукт на България.
Посочих и схемата на финансирането.
Описах я дори и тук, в профила ми, преди близо шест години.
Става дума за поредица постове в четири части:
ФАКТИ БЕЗ ЦЕНЗУРА! ЗА „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” • Кукловодите – ала Джеймс Бонд и Рихард Зорге • Един главен икономически съветник – олигарх • И един пазен в тайна спонсор, появил се във Виена.
Схемите ги има във втората част (30 януари 2014) и четвъртата част на поредицата (3 февруари 2014).
И от тази сложна схема за финансиране сега ДАНС, следствието и прокуратурата бърникат само до кипърската офшорка и се пазят като от огън от другата паяжина на офшорки и пренос на капитали между тях.
Да им помогна отново. С този откъс от онова разследване, писан преди шест години и станал отново актуален сега покрай профилактиката на рентранслатори и в БНР преди няколко дни - поредната цензура, за да бъде спряно журналистическо предаване.
(Откъс от онази четвърта част на поредицата):
От многото връзки към ДПС, Ирена Кръстева-Делян Пеевски и Корпоративна банка, последното лице е най-важното и същественото.
А какво го свърза с Барекови, е дълга и предълга история, започнала на ... 12 000 километра от България, в далечен Китай, всъщност може да се каже – и от Швейцария, може да се допълни - и от острова на Афродита – Кипър и да не изброявам повече. Истината обаче е, че бащата и майката на тази история са си у нас и двамата заедно всъщност са си един чист българин.
Кой? – да поставя актуалния въпрос, която месеци наред тревожи обществото. Ами същият и зад актуалното питане кой назначи Пеевски. Ще поясня:
Да видим къде изплува името на Петър Георгиев Стойчев. Той е адвокат, сравнително неизвестен освен в най-тежкарските бизнес среди.
Но дори и те му обърнаха внимание едва тогава, когато го свързаха с Wanchai. Става дума за квартал в Хонконг – финансовата перла на Далечния Изток. Адресът, с който го свързаха там е „Харбър роуд” № 18.
Това, което търсим в поднебесната империя, наистина е под самите небеса – има 78 етажа и 374 метра височина. Интересуващото ни е на етаж 57-ми в небостъргача, един от най-високите в града (Central Plaza). На този етаж вдясно се намира офис(че) 5702–2 - един от многото в сградата, строго делови и съвсем, съвсем, ама съвсем непретенциозен за разлика от останалите.
Табелката гласи „Цефор холдинг лимитед”. Холлдингът осъществява всякакви услуги, вкл. и много полезни, ако искаш да замаскираш от любопитни погледи интересите си и капиталите си.
Този холдинг е собственост на друга компания.
Коя е другата компания?
И отново се оказахме на същия адрес в Хонконг, в същия небостъргач, на същия етаж, но в друго апартаментче 5704-5. Това е офис на Vistra group.
Vistra е компания, която предлага всякакви услуги, свързани с регистриране и управление на фирми, мениджмънт на активи и т.н. Или както е най-вероятно в случая – управление и представителство от наше име и за ваша сметка. Тя е компания, която осигурява прикриване на действителните лица зад дадена сделка.
Т.е. една компания, създадена в Швейцария (прословутата тайна, която важи и за такива неща освен банковите сметки) създава един холдинг в Хонконг – на другия край на света, той от своя страна регистрира кипърска офшорка, която довтасва у нас да купува ключово предпритие.
Тази офшорка, довтасала от Кипър е фирмата „Mancelord Limited”.
Тя извади от джоба и плесна на масата едни 50 млн. за покупка на нашето "Радио и телевизионни станции" (НУРТС). А какво е пък НУРТС – ами онова, което ви доставя цифровия сигнал за телевизиите (знаете, че при сегашното правителство България изцяло премина на цифров ТВ сигнал) и още ред, ред много ценни и съответни много скъпи неща, вкл. и рентранслаторите за покритие на територията на страната със сигнала на мобифоните.
И нещо наистина неоценимо – монопол в разпространението на телевизионния и радиосигнал!.
Мисля, че е ясен въпросът защо именно при това правителство България премина на модерния цифров сигнал, а не при друго.
Консултантът на кипърската офшорка е родното дружество "Бромак" (най-сетне една родна фирма в родните „задгранични” пари).
То от своя страна е собственост и се представлява от Цветан Василев. Онзи, същият – боса на Корпоративна банка – банката на сегашната социалистическа-депесарска (а и на предишната герберова) власт.
(край на откъса от онова разследване).
Това е шпионската история според моето виждане.
Мръсотия и от двете страни на ръкостискането, дето го представиха като „барикада” срещу „враговете”.
Фейсбук
