Руската пълзяща анексия в резервата Камчия започна да съска
Вече си мислех, че няма сила, която да привлече публичния интерес у нас към онова, което със собствени силици не успявам да постигна в дългогодишните си опити да обърна внимание – на руския анклав на българска територия в резервата “Камчия”. Но се оказа, че “на помощ” отново (ни) дойде самата Русия.
Нейният външен министър Сергей Лавров се произнесе в навечерието на Коледа, че няма да е зле построената руска база, легендирана като място за почивка на руски дечица от Москва, да стане руска държавна собственост. В този смисъл е неговият отговор на питане в руския Сенат, където в Москва имитират демократична игра на въпроси от страна на народни избраници към един “народен слуга “.
Т.н. сенатори попитали Лавров: “Не е ли време правителството да постави точка в този спор и да създаде на базата на “Камчия” руски хуманитарен център като основна чуждестранна културно-хуманитарна площадка за прокарване на нашите интереси в Европа?”
А той веднага се съгласил с чудесната идея. Чудното на чудесната идея е в това, че Кремъл не е решил да (пре)вземе московската база на абордаж по същия начин, по който Путин и Медведев изритаха от московското кметство строителя на базата в курорта Камчия Юрий Лужков. Щом като всеядната кремълска мечка разиграва театър и не е прилапала безцеремонно активите на базата досега, явно мършата ще да е доста отровна.
“Съгласен съм, че това е уникален проект. Ако говорим за “мека сила”, това е неин идеален образец в най-позитивен смисъл”, отвърна Лавров в рамките на задаването на отговори. https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/12/24/4009542_kompleksut_kamchiia_moje_da_stane_sobstvenost_na/
Характерната особеност на тази игра на демокрация в руски стил е, че руснаците се питат помежду си какво да правят в България, но и дума на обелват в Думата какво е мнението на самата България. Явно нямат намерение да я питат дали иска част от нейната територия да премине от градежа на доказания престъпник Юрий Лужков, с когото нашият премиер Борисов горещо се прегръщаше при откриването на руския комплекс на 9 септември 2010 г., вече да премине открито на руско държавно попечителство.
НА СНИМКИТЕ: Борисов, Лужков и Станка Шопова, последен шеф на ДКМС и любимка на Тодор Живков, избрана да отговаря за осъществяването на руската база в курорта Камчия
Нищо случайно не прави империята, когато иска да унизи своите български слуги, готови да преглътнат всичко. Както 9 септември беше избран за откриването, така 22 септември – ден на българската независимост, беше определен 5 години по-късно за монтирането на паметник на съветския окупатор на България маршал Толбухин насред уж туристическия обект в руската база ( на долните снимки ).
С паметници на Толбухин беше осеяна цяла България, но те бяха пометени от първата вълна на българската свобода след разпада на СССР. Един от бюстовете на лицето на съветската окупация у нас беше забоден в градинката на Софийския университет, но последва съдбата на паметника на Брежнев, разкаран от другата страна на централното столично кръстовище.
Завръщането на Толбухин в монументално качество на българска земя, макар и “усвоена” от престъпника Лужков, беше сред най-откровените шамари за автентичната българска воля да се освободим от натрапчивата съветска претенция за “освобождаването” ни чрез окупация.
Гаврата с насилственото повторно присаждане на образа на маршала насред базата в “Камчия” обаче не е единствената руска демонстрация на незатичане на българския суверенитет от господарска позиция в трактовката на историята в рамките на същото късче земя. На издигнатия там по времето на съветския колониализъм паметник на съветските терористи, повечето от които българи по произход, московците просто добавиха на руски език едно “Вечная память” и съвсем го порусначиха. След това на същото място се “разписаха” и “Нощните вълци” на Путин, които вкопаха в зеята край плочата с имената на съветските диверсанти своя вълчи вимпел. Маркираха територията по своя вълчи начин.
Ето какво пише историкът проф. Иван Илчев за съветските терористи и за отношението на българите към тях по времето, когато българската държава е оказала отпор на изпратените с подводница на българския бряг диверсанти.
Иван Илчев, том 2 на “Розата на Балканите”, ИК “Колибри” 2019г. страница 569.
“Съветското представителство твърди, че нямало нищо общо с емигрантите. Остава да са пристигнали от Марс. При това на Марс, както изглежда, има и руснаци, тъй като в някои от групите са включени и съветски радисти. Между другото, един от тях, застрелва двамата си другари българи и се предава на полицията като се оправдава, че отдавна мразел съветската власт и само чакал повод да скъса с нея.” Иван Илчев, том 2 на “Розата на Балканите”, ИК “Колибри” 2019г. страница 569.
“Показателно е, че почти никъде те не срещат подкрепата на населението. То охотно ги предава на властите и дори участва в залавянето им. ( пак там).
Както се вижда от горния цитат, съветското правителство се е отметнало от заловените със съветски паспорти в България, но в днешно време руснаци ходят там на поклонение. Туристите почитат терористите. С цветя и венци, на които се мъдрят надписи на руски език, изразяващи преклонение пред “подвига” на своите хора.
Следя темата още от 2003 г., когато по “царско време” се зароди идеята за руската имотна инвазия в природния резерват “Камчия” и за целта беше извършено най-голямата престъпна конспирация за смяна на статута на земята с цел застрояване на един природен резерват у нас. За да се извърши такава далавера е нужна отлична координация между държавната, съдебната и местната власт.
Първото нещо, което направиха заговорниците, беше да оградят набелязаната за прикриването на предстоящото изливане на бетон част от резервата с ограда от бодлива тел. Не веднъж съм се “шегувал” по онова време, че липсват само вишките с картечниците.
После дойдоха крановете, бетоновозите и прочее тежка техника, която не спираше да работи и в летния сезон, когато по българските закони на простосмъртните български строители е забранено да смущават спокойствието на туристите.
За колонизаторите ни обаче няма невъзможни неща, макар да си дават сметка какво правят и се опитват да скрият ниското строителство между боровете. Оградиха се с километрична ограда, подобна на онази, която пази руското посолство в София от българското любопитство и (между)народната любов.
После колонизаторите изкупиха околните хотели и ги русифицираха до степен, че прост българин не можеше да прехвръкне там с направена от България резервация. Даже табелките с имената да посадените допълнителни редки дървета са на руски език. Табелки задължиха да носят и продавачките в малкото оцелели близки магазинчета – разхождаха се надпис “продавщица”. Когато попитах една от тях какъв е смисълът, тя се изчерви ( все пак). Явно разбра иронията ми, че подобно афиширане като за руснаци прилича на намек, че става дума за жени които продават, а не се продават.
Съблекалните на плажа станаха “раздевалки”. А надписът на плажа , който забраняваше преминаване на други същества, освен ако са от руски произход, беше тихомолком премахнат, след като го снимах и публикувах снимката в централен столичен вестник.
В околностите на руския анклав край устието на Камчия “трева не никне”. Или обратното. Див треволяк, къпинак и прочее джунгла превзе унищожената от руското колониално присъствие някогашна туристическа база наоколо. Първо изчезнаха дискотеките по плажа – за да не смущават покоя на дечицата, може би.
Впрочем, унищожаването на всичко, което руснаците не изкупиха в комплекса, стана по друга схема. Местните угодници вдигнаха цените на наемателите на български търговски обекти и така ликвидираха всяка неруска търговска инициатива на километри. Контрастът между величествените мащаби и блясък на внушителния руския бетон в базата в “Камчия” спрямо унищожения от него съседен някогашен къмпинг “Рай” е покъртителен, но няма кой да му обърне внимание. Скромните ми усилия да го покажа в блога си не трогнаха никого, а става дума за визия, достойна за декор на филм на ужасите в българската част на бившия туристически комплекс, където стотици бунгала и магазини, механи, “капанчета” и прочее признаци за живот от близкото минало тънат в руини и бурени. https://ivo.bg/2017/09/03/руският-анклав-камчия-столица-на-бъл/
НА СНИМКАТА (авторска): Входът към към ада на някогашния къмпинг “Рай” на броени метни от оградата на руската база в курорта Камчия
Курортът “Камчия” се превърна в единственото място на българското Черноморие, което деградира, въпреки наистина уникалната комбинация между устието на екзотична река, рядка растителност до самия бяг, километрична пясъчна плажна ивица и близостта до “морската столица” Варна, която би могла да го превърне в нещо като своя вилна зона.
И всичко това – благодарение на руската “неутронна бомба”, неутрализирала българската туристическа дейност. Местните хора, обаче, наемани на работа в строителството срещу легендарните “московски заплати” ( както господарски подчертаваше московския кмет Лужков в своите интервюта пред лигави български журналисти), мълчат навъсено.
Руското процъфтяване, оградено толкова старателно ( на всяка от многобройните врати се мъдрят строги забрани срещу проникване на външни хора ) скоро започне да вехне. Пролича му след руската агресия срещу Украйна и започналото след нея постепенно обедняване на руснаците.
Най-напред започнаха да изчезват големите тълпи руски дечица, развеждани под строй и с охрана, част от която бдеше денонощно с войнствено въоръжен вид на пътя край базата. И абсурдно активно българско полицейско присъствие си бяха осигурили. Патрули проверяваха редовно документите на българските летовници, преминаващи с коли покрай плажната ивица с налягалите наблизо руснаци.
Ставаше все по-видно с течение на времето, че Санаторно оздравителния комплекс боледува от липса на клиенти, а в самотоятелните вили в него летуват хора, които са всичко друго, но не и дечица, имащи нужда от санаторно оздравяване.
Управата на комплекса дава скъпарската си база под наем на всеки, готов да плаща за мегаломанските й размери. Факт е, че в България няма нищо подобно, струпано в такива размери и комбинации, като ледена пързалка, олимпийски басейн, закрита лекоатлетическа писта, огромна балетна зала, фитнес, способен да побере полк командоси едновременно на своите уреди, копие на автентичен тренажор за космонавти, летен театър с повече от 2000 места за публиката и с фонтани за воден фон на сцената.
Същата управа се опита да припечели от създаването на училище за деца, чиито родители са готови да платят за обучението по руска образователна система десетина хиляди лева на годишна база за пребиваването там на отрочетата им. Някои се подмамиха от иметацията на западния тип колежи, но после изтеглиха децата си от това изолирано от света място, където извън туристичския сезон пансионът прилича повече на място за изтърпяване на наказание в самота.
Огромната затворена база беше построена за рекордно кратки срокове срещу инвестиция от 300 милиона евро ( според някои руски самохвалства). Но едва 6 години след помпозното й тя обявена за продажба на търг от московските собственици. Начална цена- малко над 66 милиона евро, в пъти по-евтино от вложените в нея средства.
В разговора без българско участие за съдбата на руската база в България, т.н. сенатори и външият министър Лавров се констатира сега в навечерието на Коледа следното за случая с разрухата в “Камчия”:
“Редица здания са затворени, други са дадени под наем. Не е съвсем ясна собствеността, има дългове по кредити, натрупани са доста тревожни фактори.
…повече от реална е опасността комплексът да бъде изгубе… Това е първокласна материално-техническа база, която не отстъпва на детския лагер “Артек” ( изградената по съветско време черноморска база за летуване на особено заслужили съветски пионерчета и подбрани техни другарчета от “братски” страни – бел- авт.)“
Във всяка нормална държава подобна кататрофа в стопанисването щеше да бъде определена като престъпление, осъществено от организирана престъпна група и щеше да привлече вниманието не само на съответните институции, но и на медиите. Не и в Русия. Не и у нас, където гузните помагачи на руския колониализъм са толкова навързани помежду си, че никой не смее да се обади поне от желание да се провикне превантивно, че е невинен лично.
Вместо наказание за това престъпление, персонажите от споменатата по-горе имитация на демокрация в Москва предлагат за награда извършителите да бъдат взети под крилото на двуглавия орел и делото им по осъществяването на руската пълзяща анексия и тя да бъде продължена в името на руската “мека сила”.
Дано този пробив в оповестяването на руските помисли за българския кът земя в името на мечешката “мека сила” срещне най-после твърдия отпор на българските власти. Като се има предвид обаче, че те се оглавяват от човека, който се прегръщаше щастливо с Лужков на самото откриване на базата му у нас, надеждата ни е в самата Русия. Само нейната необятна немарливост може да ни помогне да се освободим от нейното натрапничеството.
