Намазаната с милиарди филия на Европа се услажда еднакво на всички у нас, но русофилите се борят да докажат, че и в това отношение могат да вгорчат истината. Подслаждат я с лъжи за обратното – че тя е отровна като ябълката на злата мащеха за Снежанка. И примижават в ковчега на столетния си сън от сладостно очакване дребничкият принц на огромната държава да ги цуне, па ако ще и цунами да ни отнесе вкупом след това.
Както знаем, контра се намира за всичко и това не е непременно български патент. Но да бъдеш на инат по отношение на ползата от следващата стъпка за интегрирането ни в клуба на проспрериращите държави при алтернативата да си останем периферия и пример за оставач в класа на богатите, е ярък пример за българофобия от русофилски позиции.
Да се докаже колко е зле да си богат, здрав и симпатичен и че е по-добре да си беден, болен и презиран, е трудна задача, но нашите русофили не се боят от трудностите на попрището на пропагандната.
В края на краищата те успяват вече близо век и половина да представят като форма на патриотизъм сервирането на България като жертвено агне на руската тепсия и да го пекат на бавния огън на русификацията и съветизацията на нацията.
Те успяха да обявят съветската окупация за освобождение, а след това да преобразуват този свой позитив в нов национален празник във връзка с измамата от Сан Стефано, за която руските господари не са си направили труда да поканят за прикритие на истинските им асимилаторски цели поне един българин.
Почти успяха да направят НРБ съветска република и само нежеланието на Москва да храни още 8 милиона гърла спаси 1300 годишната България от изчезване в гърлото на съветския Молох.
Могат да се изброят още много подобни успехи на русофилите у нас, но споменатите по-горе са достатъчно впечатляващи за таланта им да се подложат на чужда държава и да обявят предателството си за патриотичен подвиг.
Ето защо не бива да се подценява настървението им да дадат отпор на вероятността България да бъде приобщена чрез възприемането на еврото към по-развитата част от Европа.
Парадоксалното в случая е само в това, че този път делението на “фили” и “фоби”, за което обикновено говорят гузните русофили, виждайки “русофоб” у всеки несъгласен с тях българин, отрежда на русофилите мястото на фобите. Те сами се обявят по този начин за страхливци. Страдат от фобията, че еврото ще ги отдалечи от уюта на скута на Матушката им.
Този страх противоречи на доказания факт, че милиони български граждани виждат своето лично развитие в Европа, а не в Евразия. Но къде ти логика в лагера на фанатизма – там беснее мракът, т.е. любовта към мракобесието.
