Проклятието на Херодот
Николай Флоров
Един тъжен факт – единственото време в историята, когато балканските народи са живели в урбанизирано общество, е времето на Римската империя: десетки градове, някои от които с независима монетна система, с военни гарнизони и транс-балканска пътна система, свързваща италийския полуостров с Мала Азия, пощенска система, крайдунавска защитна система с речна флота, развита агрикултура и занаяти, а след това и християнска религия…
Вълните от варварски племена и народи унищожават почти всичко от този период, но те поемат много от културното, религиозно и езиково влияние на империята. Затова тези народи и досега са това, което са – балканските народи и техните многобройни малцинства днес са едва ли не огледален образ на етническия състав на Източната Римска империя.
Ако те искат днес да са част от социално-икономическия модел на Европейския съюз, те трябва да следват глобалната стратегия на римляните и нейния модел за всички народи и племена, да забравят грандоманията и шовинизма на миналото си, да изоставят претенциите си за етническа «чистота» и да прегърнат принципа на равноправие и икономическа взаимо-зависимост, без които бъдещето им ще продължи да е бедно и изостанало.
Особено важен е този етнически модел, за който още Херодот в шести век преди новата ера е дал като пример траките. Той ги описва като «най-многобройното население на света след индийците». «Ако те можеха да живеят заедно – продължава Херодот – те щяха да са най-силния народ на земята. Те обаче са разединени и враждуват помежду си».
Звучи като зла клетва. Не много различна е тази етническата картина и днес: почти всеки балкански народ поддържа своя национална мания за величие и уникалност, което ги прави разпокъсани и слаби, а в миналото и жертви на великите сили.
Най-големи претенции към района за последните два века идват от Русия, безразлично дали е имперска, имперско-съветска или путинска. Тя е пробутвала и свои варианти на балкански федерализъм, зад който обикновено е прозирал зле прикрит териториален апетит. Нещо повече – руският империализъм не е способен да предложи никакъв икономически модел, отговарящ на интересите на тези народи.
Това, че тези райони още не осъзнават значението на обединеното си бъдеще, поддържа дори и след 2500 години правотата на Херодот.
