Триумфът

Николай Флоров

На бългрите им се иска един достоен мъж да застане на кормилото на държавата, човек, с който да се гордеят, да говори с ума си, а не със задника си, да им даде поне малко верица за бъдещето и да води нацията далеч от посткомунистическото блато.

Ето че стана точно обратното – Партията (с главна буква ) се гласи да се върне отново на власт! Отне й цели тридесет години за лъжи, увъртания, политически курвалък, тук-там и убийство, хвърляне на прах и киселина в очите, тук-там кютек с бухалки, два милиона прокудени гурбетчии, обрани банки и много, много рубли! И то безнаказано!

Под тях остава недоволната маса псуващи българи, още не разбиращи, че докато има български комунисти за тая маса наивници няма да има живот. С други думи, няма лустрация – няма демокрация.

Но да бъдем справедливи – не са  просто тридесет  години. Съвсем неотдавна на президентския трон българите си избраха едно от най-отвратителните ченгета – Георги (Гоце) Първанов – за цели два мандата. Избраха го само с 20 процента. С други думи, тези двадесет процента получиха каквото искаха, а останалите – това, което заслужиха. Ако споменем и партийното недоносче Станишев, фактически те никога не са падали от власт.

Но българският политически инфантилизъм не свърши до тук – за цели три мандата те избраха масажиста на Тодор Живковите уши, квинтесенциалния комунистически полицай Бойко Борисов.

Преди тези тридесет години имаше още цели четиридесет и пет, за които тя, Партията, превърна българската нация в TABULA RASA, тоест мозъци като чиста черна дъска, на която те можеха да пишат каквото си поискат. На нея те написаха комунистическата си помия, която българите и досега не могат да изтрият. 

TABULA RASA означава това, което е останало след хиляди избити и изчезнали без съд, хиляди изгонени и интернирани, полугладни на доизживяване, ограбени и натикани в средновековни кооперативни кошари на работа, оградени с бодлива тел граници, пазени с руски автомати, датчици и гранични бразди. И въпреки това – кротки!

И ето днес комунистите са прегърнали знамето на национализма, но без дори и да скрият това, което единствено ги крепи като партия – верността към Русия! Зад телохранителят на правешкия диктатор със саркастична усмивчица витаят тихичко партийните и десарски мафиоти, а над тях вече наднича озъбената мутра на московския им повелител и режисьор на преврата в превръщането на България в Троянски кон. Такова ще бъде и наследството за бъдещите поколения българи.

Благодарение на същата ТАБУЛА РАСА те триумфират след падението си – още един пардон към комунизма от една обръгната от комунистическа простащина нация! 

Да повярваме ли на поета, според който бъдещето не принадлежи на никого?