ГОДИНИ ПО-КЪСНО: ВСЕ ОТ СЪЩОТО

 

 

- Лягай долу! Ръцете на тила!

“Обектът” познава командата. Неведнъж се е налагало той самият да я произнася – отдавна, преди много години. Дори един път можеше с нея да запише името си в историята. За малко не се случи...

... На 9 и 10 ноември 1989 г. той е командир на щурмовото отделение в отряд “първи” на Червените барети. Поставени са в бойна готовност. Старите управници разчитат на тях да запазят властта, новите – пак на тях, но за да я вземат.

Заседанието на Политбюро започва в 17 часа на 9 ноември 1989 г. Страстите около обсъжданата оставка на Тодор Живков се нагорещяват. Хората на Генералния секретар не са съгласни той да напусне втория си пост – председател на Държавния съвет. След като аргументите се изчерпват, идва ред на заплахите. Тогавашният член на Политбюро и министър на вътрешните работи Димитър Стоянов гневно предупреждава – “Ако натискът продължава, ще извикам червените барети!”. Опонентът му – също член на Политбюро и министър на отбраната Добри Джуров сопнато контраатакува: “А аз ще изкарам танковете на Горнобанската бригада!”.

Властниците не подозират, че са обикновени персонажи в чужда драма, с чужд сценарий и режисура. И двамата не знаят, че командосите няма да защитят Живков както заплашва съратникът му. Както се опасява заговорникът!

Защото ако се стигне до арести, те ще са на Генералния секретар и подкрепящите го. Баретите са инструктирани да си пробият път до залата на Политбюро на втория етаж в тогавашния Партиен дом на пъпа на столицата. Нареждането е категорично – потрябва ли, да “неутрализират” със сила, дори със стрелба кадрите на УБО (Управлението за безопасност и охрана на Държавна сигуррност).

Не се налага. Същия ден – на 9 ноември 1989 г., ръководителят на представителството на КГБ в България ген. Владилен Фьодоров звъни по петолъчката на началника на УБО ген. Георги Милушев. Настоятелно го кани следобед да го посети в кабинета му. На срещата заковава – заседанието на Политбюро е извънредно важно. Милушев възкликва учуден – не е посветен в заверата.

- Казах на Фьодоров, че за това заседание на Политбюро чувам от него. “Не може да не знаеш!” – не ми повярва той. – “Има заседание и е много важно как ще приключи!”.

Молбата-заповед-предупреждение от Москва е отправена. След този разговор се предполага, че охранителите на партийните велможи няма да се намесят. Но пък дяволът си няма работа. Затова “обектът” на днешната операция е имал най-отговорната задача – да арестува най-важните обекти в тогавашната. Не се стига до там. Страстите утихват, присъстващите се разбират. Новият Генерален секретар Петър Младенов отпива уиски, Живков се чука с него с коняк, останалите надигат чаши с вино и замезват с луканка...

- Колебанието на Живков се прояви и на Политбюро, и на заседанието на пленума – разказва за онези дни Добри Джуров. – Колебание в смисъл, че той имаше желание да го оставят председател на Държавния съвет. Той се опита чрез някои от участниците в пленума да се добере до решение само за оставка от поста генерален секретар...

А за да е сигурно, че няма да се случи, са проиграни различни варианти. Силовият сред тях е призванието на “обекта” – тогава служител от направление “Терор” на Шесто управление на Държавна сигурност.

Затова за всеки случай същата задача отново му е поставена. Този път за следващия ден – за пленума на ЦК на БКП в резиденция Бояна на 10 ноември 1989 г.

От онзи момент нататък Алексей Петров престана да бъде обикновен сержант от милиционерското училище в Пазарджик, обикновен старшина от отряда на червените барети. Престана да бъде само идентификационен № 098229 в системата на Държавна сигурност.

За новите политически и властови върхове той се превърна в онази, нашата барета, макар и все още неносещ респектиращия прякор “Трактора”. След 10 ноември за тези заслуги го произведоха от сержантска длъжност направо в старши лейтенант. Днес, за да се укрие случилото се тогава, в биографията му лансираха 2 ноември за ден на повишението. Какво от това, че противоречи на истинските документи! На бъдещата глава на Октопода му връчиха му командването на специално звено, утвърдиха го като заместник-командир на баретите.

Обаче изглежда, че точно на тази дата не му върви.

- Полиция! Не мърдай!

Тогава, на 10-и не успя да се разпише в историята. Но пък сега – пак на 10-и, скандално се прочу... Известен е колкото министър-председателя!

Ирония на съдбата е, че го задържаха по заповед на наследника на Тодор Живков, когото той за малко не просна на паркета. Преди толкова години с готовността си завоюва признанието на Андрей Луканов – пълномощникът на Москва. Завоюва доверието и на втори неин пълномощник – Огнян Дойнов от скандалния руски концерн “Нордекс” и дясна ръка на Максуел за Изтока.

Новите Биг Босове го превърнаха в предприемач, в бизнесшеф, в сила, установиха контактите му с всесилните руски олигарси, както и с израелската столица Тел Авив. Отличиха го – назначиха го за отговорен държавен служител. Направиха го председател на обществена организация – ССИГ (Съюз за стопанска инициатива на гражданите), член на надзора на Националния пенсионен институт, съветник на тайните служби...

Но пък днес е денят на възмездието от загубилия тогава. “Обектът” не дооцени, че премиерът – доскоро негов съдружник в някои общи фирми, е роднина на клана Живкови (виж “Тайният проект Бойко Борисов”, бел. ред.) А знае се – кръвта вода не става!

- Лягай! Долу!

София, квартал “Кръстова вада”, ул. “Арарат”.

Наближава 6.00 часа – сутринта на 10 февруари 2010 г.

Стартът на операцията е гаф.

Маскираните с качулки служители на ГДБОП нахълтват по погрешка в дома на шефа на българския клон на френската банка “Сосиете Женерал” Ян Дюмонтей. Входната врата пада в трясък и дим. Той, съпругата му и трите им деца изпадат в шок, след като бопаджиите ги вземат на прицел и изхвърлят от леглата, докато им крещят заповеди на български, който те не разбират. След извинението от главния секретар на МВР Калин Георгиев възмущението на Дюмонтай от ролята му на “колатерална жертва” на борбата с организираната престъпност поутихва и международният скандал се размина...

... - Не е тук! Там!”

****

Това е откъс от преди 10 години, от моя книга – от един от томовете на „Тайните на големите играчи”.

Поводът да го поместя не е предстоящата годишнина от преварата на 10 ноември 1989 г.

Друг е! И „обектите” са други.

Знаете случая. При арестуване на група лихвари, контрабандисти и наркотрафиканти за пореден път объркаха адреса – този път грешката стана на ул. „Летоструй” в столичния квартал „Левски”.

.

10 години и девет месеца след онзи скандален случай, за който разказах, джи-пи-есът за породен път сбърка адреса. Моята документация изобилства от примери

През 2010 г. например маскирани и въоръжени полицаи влязоха в дома на певеца Красимир Аврамов и го арестуваха. После му се извиниха.

През 2011 г. пак така нахлуха в дома на невинни варненлии. И на тях се извиниха

През 2014 г. „посетиха” по погрешка възрастно семейство от Видин. Отново се извиниха – този път самия министър ги посети в къщата им

И т.н., и т.н. – напоследък всяка година...

.

Разбира се, не закачулените спецбойци са виновните, както се изкарва и ще изкара разпоредената проверка на комисар Любомир Янев - директор на ГДБОП.

И никакъв джи-пи-ес не е бил повреден. Все пак за две петилетки време можеше и картите на столицата да се оправят, и техниката да се ремонтира или да се вземе по-надеждна.

Виновни са шефовете на момчетата от спецотряда. Толкова им са способностите... Толкова им е информацията.

Калинки!

Но доколко са калинки по способностите им и доколко са по задължение?

- Преди да направите тази акция, не гледате ли кой влиза, кой живее в този апартамент? – напълно резонно запита пред телевизиите една от потърпевшите - Десислава Крумова.

.

Защото ако не е точното жилище, значи не си работил истински по случая.

Не си проследявал, наблюдавал, установявал контакти, връзки, схеми, мрежи.

Но въпреки това си знаел априори, от време оно кой с какво се занимава и как. Значи си бил вътре - ти самият, представителят на държавата в лихво- и нарко "Играта".

.

И си знаел кога по политическа целесъобразност се налага да сгащиш някой и друг от мафиотите ти. (Баретите и спецотрядът на ГДБОП действат и участват в операции единствено по заповед на министъра и главния секретар на МВР и никой друг)

Сгащил си престъпниците, за да се похвалиш, да се хвали с това властта в медиите и в чужбина.

Но не дай си боже, слава богу – сгащил си ги не с най-сериозните улики: за мрежите, за схемите, за закрилата от структури на държавата. Не с онези връзки с висшестоящите.

И чрез погрешния адрес, който си дал на спецбойците, си дал време на „обекта” да се отърве от онзи, специалния смартфон, който звъни и от който се звъни само от онези, специалните номера, които водят до етажите на властта и нейните представители.

 

Фейсбук