ВСИЧКИ КОИТО СА ЖИВЯЛИ ПО ВРЕМЕ НА СОЦА ПОМНЯТ ТОВА!

"Златните години" на България:
- Цял народ да тъне в блажено невежество докато партийците си тъпчеха западните сметки и бяха по-капиталисти от капиталистите
- В България нямаше богати бедни. Всички бяха еднакво бедни.
- Една стотинка на земята беше "късметче".
- Слагаха се дюзи на запалките за еднократна употреба. Сега газовата запалка е 30 стотинки, а тогава беше чудо невиждано и струваше 4 лева - поставяш си после дюза за 2,50 лв., а сетне зареждаш газ за 50 стотинки.
- Клечките кибрит се брояха, някои ги цепеха да имат повече.
- Найлоновите чанти се перяха и простираха.
- Имаше "всичко" в магазините ни с по 50 артикула, прилежно наредени от вид от единия до другия край на рафта.
- Уиски се вземаше или за Нова година или по бутилка на петилетка. Празната му бутилка задължително се пазеше на видно място дълго време след като е изпито, а след това се ползваше за съхранение на ракия и беше гордост да сервираш ракия от бутилка червено Джони например.
- Някои от тези които си пазеха бутилките, оставаха по половин пръст от пиенето да подушат гостите.. трагедия си беше съветското робско време...
- Във витринката в хола задължително се дъжаха на показ и кристалните сервизи - само за гости!
- Супер престижно беше и да имаш каталог Некерман, събирахме се лапетиите разглеждахме и цъкахме с език, б@си кви неща продават...
- Десетки хиляди семейства с абсолютно същата холна секция. Придобита с огромно дебнене в МЕБЕЛНИЯ (единствено число) магазин, за да се доредиш...
- Вносен алкохол можеше да се купи само от Кореком, или пък някой шофьор на ТИР да го донесе през граница. Обикновено над шкафовете в кухнята или зад витрината в хола беше изложбата му.
- Два, максимум 3 вида холни секции за цялата страна/по-точно в 3-4 големи града има/няма 30-35 години. Когато ги "пуснат", де...
- Почти нямаше домакинство, без хубава бутилка от уиски със стълбичка от черница във нея...
- Празните вече кутии от цигари също се пазеха, а в много случаи от тях се правеше робот от Marlboro или от Kent... Ехаааа! Небивала гъзария! Да се пукат съседите от завист!!!
- Пазеха се и опаковките и станиолите от шоколади като символ на изживян лукс.
- Вносните сапуни и шампоани задължително се държаха в гардеробите поне един месец като ароматизатор.
- Често срещана гледка беше наредени празни флакони от дезодоранти и празни шишенца от парфюми на видно място, а в някои домакинства и до ден днешен още си ги има тия неща, някои хора са застинали в онова време.
- Маслините бяха като диамантите, а "екзотичните" стоки се изкупуваха месец по-рано с връзки и записване. Даже и до опашката не стигаха...
- Дънки и джинси на детенцето се вземаха с 3-4 номера по-големи, щото то нали ще расте...
- От тогава са лафовете "Щом държавата сме ние, значи и държавното е наше”, “Няма КРАЖБА, а преминаване от един собственик в друг”, “Ние не крадем , а си ВЗИМАМЕ, щом е държавно значи си е наше”
- Купиш си тапети и губер - после каниш цялата улица, да видят.
- Вървежният подарък беше подаръкът порцеланов сервиз - тези с невиждани копирки и форми някои ги редяха по секциите си.
- Чорап се носеше до пето закърпване, дупка на жилетката...наплита се със сходен цвят.
- Държавни ателиета за "ловене на бримка на чорапогащник" имаше навсякъде
- Бирата в магазина: дори и да имаше, трябваше да имаш празни шишета, за да си купиш. И непременно трябваше да обърнеш бутилката, за да провериш дали нещо не плува вътре.
- Заплата за завършили средно образование - 80 лв., полувисше - 130 лв., висше - 155 лв.
- Времето, когато най-големият подарък беше печено агне, пълнено с кафе и опаковано с тоалетна хартия.
- Опашките за лигнин и банани. И за всичко друго!
- 15-годишните влогове за кола (ако имаш пари за такава), като даваш 1500лв предварително без нито стотинка лихва и след 10-15 години, ако инфлацията не ти е изяла парите можеш след доплащане до цената на автомобила да получиш заветния модел на автомобил, поръчан преди 15 години и макар и чисто нов да е вече морално остарял с поне 30 години (15 години чакане + 15 предишни години от появата на изплагиатствания западен модел). Цените в Мототехника от 1989 г.: Лада Самара струваше 10 000 лв.; Лада 2107 - 10 500 лв.; Лада 2105 - 8 900 лв. Трабант 601 - 6 400 лв. и т.н. Средната заплата: 200лв. Сами сметнете колко заплати са били нужни за нова Лада. + 15 години чакане!
- Освен,че имаше опашки, имаше и купони все едно сме по време на война, но много често и след дълго чакане по опашки стоките не стигаха до последния да си купи това, за което чака..............УЖАС!!!
- Живеещите четиричленни семейства в стая 3х3, като за да има място, през деня част от леглата се вдигаха изправени до стената.
- Толкова хубаво беше, че ни пазеха с автомати по границата за да не избягаме, че и награда се даваше на войниците ако застрелят някой бягащ от “хубавото”.
Гражданството" - роден си в град Х, жител си на Х, работиш в Х, учиш висше образование само ако за Х има отпусната бройка. В граничните райони се отива само с "открит лист" издаден от МВР-то пак в Х. Нещо като "крепостни селяни" от Русия, ама гледани с любов от Партията.
- Кока кола имаше само понякога, но можеш да си купиш само при замяна пълно за празно на стъклените бутилчици. На едно място в центъра на Пловдив имаше наливна Кока Кола с дъх на лекарство за пломби... Швепсовете престояваха и хващаха по 2 пръста утайка в шишето. Тогава е измислено и съкращението ШВЕПС = Ше Ви Е*а Прокисналите Сокове !
- Имаше семейства чакащи и по 30 години за да си върнат двата етажа от собствената си къща, в която другарите бяха настанили наематели, а през това време собствениците са сгъчкани да живеят в една стая и то няколко поколения.
- Имаше трудови лагери на смъртта чак до 1962г. В тях можеше да влезе човек заради политически виц или неуместно изказване срещу тогавашната власт. Никой не държеше сметка за безбройните убити и безследно изчезнали жертви на режима.
- През социализма беше забранено да сме православни. На грандиозните манифестации се кланяхме на портретите на съветските и българските комунистически богове.
- Електричеството - имахме АЕЦ, ТЕЦ-ове, ВЕЦ-ове, изнасяхме електричество за съседните държави, а електричеството все не достигаше и имахме режим на тока.
- Образованието беше платено от държавата (тоест от всички нас), обаче: Имахме право да кандидатстваме само в ЕДИН университет и в 2 полувисши института!!! За специалностите международни отношения и международни икономически отношения първо се подаваха документите в Окръжния Комитет на БКП за проверка на фамилията до девето коляно!!! Да не говорим за предимствата за децата на другарите и партизаните!!!
- Нищо не се изхвърляше, а се складираше по мазета и тавани, че не се знае кога и какво пак може да дотрябва и пак да влезе в употреба.
- Ергенския данък - хората над определена възраст плащаха за това, че нямат съпруг/съпруга. Семейните, но без деца плащаха за нещастието си да нямат деца. Дори онези тъжни хора, които искаха, но не можеха да ги имат.
- Влажните ни овчи погледи трябваше да гледат единствено към светлото бъдеще и тоталната победа на социализма над капитализма.
- За последното другарите, които проповядваха религията за суета, опиум и деградивна, се кръстеха като монахини. Че то, социализъм, равноправие, солидарност... ама милионите им... всичките в тези пусти капиталистически банки. А синчетата им тънеха в битово разложение по западните казина и барове. С нашите пари. Както и сега! Защото “другарите” не си тръгнаха. Останаха!
 
Фейсбук