Не забравяйте за Гешев, защото без право и справедливост, няма как да има демокрация
Emil Sokolov
Не забравяйте за Гешев, защото без право и справедливост, няма как да има демокрация
Голяма част от сънародниците ни изобщо не се интересуват от абстрактни понятия като правов ред, справедливост и свобода. Те просто искат някой да страда така както те са страдали и продължават да страдат. Те не са виновни, така ги научиха. Това е посланието, което цял синджир от корумпирани, некадърни и опасни главни прокурори, изпращаха към обществото в продължение на години. Гешев е последното, но най-явно изстъпление на статуквото. Неговата работа е да брани законът от правото и демокрацията от суверена.
Българската власт добре е уловила настроенията на тълпата и се възползва от тях при всеки удобен момент. На всеки няколко месеца някой наскоро разлюбен от управляващите олигарх, бивш държавник, руски шпионин, малцинство, или НПО биват принесени церемониално в жертва пред разбеснялата се тълпа. Всъщност никак не е изненадващо, че Гешев не се изявява толкова като прокурор, колкото като инквизитор. Неговата работа е публично да 'екзекутира' личности или цели прослойки, които са неспособни да се защитят от произвола. Това го прави в името на народа, разбира се.
Усещането за безизходица и предизвестена смърт превръща подобен род ритуали в истинско зрелище. За да бъдат задоволени низките страсти, държавата изнася представление, където жертвата бива последвално и системно мачкана, докато не й остане и капка достойство. Тълпата ликува. Ликува, защото вижда как на някой друг му се налага да изтърпи гадостите и издевателствата, на които тя всекидневно е подложена. Да, не е справедливост, ама ето - случва се и на други. Така разсъджава обикновеният човек. Гадно е, ама всички сме до шия в лайната. След няколко месеца, когато отново на всички им напищи, инквизиторът ще поднесе нова жертва. Балансът отново ще бъде временно възстановен. Държавата си е свършила работата.
Вярно, така спрадвеливост никога няма да възтържествува, но илюзията, че страданието е пропорционално разпределено, дава някаква криворазбрана утеха. При нас социалната справедливост се е изродила в това всеки да има равен шанс да се превърне в обект на репресии от страна на властта. Вместо равни права и свободи, на нас ни е осигурен равен шанс те в някакъв момент да бъдат отнети. Днес може да е Петко от съседния вход, а утре някой крупен бизнесмен.
Държавата е безпристрастна, тя не подбира. Значи трябва да сме доволни, нали така? Не е лично, просто това са правилата на играта. Всичко, което му е нужно на статуквото, за да продължи да съществува, е на няколко месеца да осигурява зрелищно жертвоприношение. Това е опасно ниска летва.
Нелицеприятната истина обаче е, че засега това ни стига.
Произволът, маскиран като равенство, ни е предостатъчен, за да продължим да търпим и да не търсим промяна. Дали това някога ще се промени, можем само да гадаем. Едно обаче е сигурно. Ако продължаваме да наричаме това справедливост, в един момент можем напълно да изгубим способността си да различваме добро от зло. Така си отива демокрацията и идва тиранията.
Фейсбук
