Българските медии трябва да покажат това видео.
Колкото и тежко е да се гледа записът на убийството на цивилен украинец от страна на окупаторите, зрителите трябва да се запознаят сами с престъплението на руските “миротворци” в Украйна.
Син заснема с мобилния си телефон как семейният автомобил, шофиран от баща му, е спрян на пътя от руски патрул ( или конвой). Шофьорът е заставен да слезе и да легне на пътя, както се разбира от заповедта на руски език. След което е застрелян в упор и то така, че единият му крак е откъснат ( с какво ли стрелят убийците? ).
Синът се моли на татко си да не умира, а бащата моли сина си да го доубие, след което издъхва. Убит е като куче заедно с две от трите си кучета в колата.
Не беше нужно да преразказвам ужасяващата картина, която и сама говори достатъчно, включително чрез разпознаваемите от българите украински думи, които се дочуват от устата на ужасения син. Но го правя заради онези, които не биха искали да сами да изгледат екзекуцията.
Обръщам се към хората в медиите, които четат този призив: поканете за коментар апологетите на убийците. Анонимните между тях, които развяваха знамената на държавата – убиец на връх Свети Никола на връх 3 март едва ли ще си покажат доброволно престъпните мутри по собствено желание. Но има и колаборационисти с путлеризма, които са повече от известни с позицията си в защита на руските престъпници.
Да спомена няколко: Петър Волгин, подсъдимия Николай Малинов, въоръжения с парламентарен имунитет Костадин Костадинов- Копейкин. Последният заплашва безнаказано с възстановяване на концлагера Белене българите, протестирали на МОЧА. Цапали били “героите” , “освободителите”. Т.е. онези, които оцапаха България с кръвта на десетки хиляди жертви на поощрявания от съветската окупация терор. Днешните наследници на “героите” си цапат ръцете на агресори с кръвта на украинците на тяхната земя.
Предлагайте още имена! Дошло е време за персонална отговорност.
Ясно е, че нашистките съучастници не горят от желание да се изправят очи в очи с ужаса, запечатан във документалното свидетелство. Но това не пречи да бъдат призовани и да бъдат наречени дори и в тяхно отсъствие с думите, които заслужават – включително заради малодушието им.
