Токсичната мутра ми отрови доста приятелства

 

Андрей Ковачев: След казаното от Митрофанова – демонтаж на съветските паметници и промяна на имената на улици

Андрей Ковачев

Следствие на заявеното от Митрофанова прекратяване на дипломатическите отношения, трябва да бъде преместването в музеи и тематични паркове на 180-те паметника на така наречената “съветска армия” в България! В това число и тези на МОЧА в София и на Альоша в Пловдив, разбира се. Символите на армията – окупатор нямат място в европейска България! На тяхно място да се поставят наши, родни, български символи – на Левски, Ботев, Раковски, Стамболов, Гоце Делчев, Тодор Александров, Иван Михайлов, както и такива на българските царе – Аспарух, Тервел, Крум, Борис I-ви, Симеон, Иван Асен II-ри, Борис III-ти.

Към това трябва да се добави и смяната на имената на улици като Дондуков, Игнатиев или Гурко, които не само че нямат никакви заслуги към българския народ, но дори са били против неговите интереси. Не е нормално всяка втора улица в центъра на София да носи руско име, при това на видни антисемити! Кой българин може да бъде против това чуждите символи на една окупаторска армия, да бъдат заменени с български символи?! https://faktor.bg/bg/articles/andrey-kovachev-1-19

Чета какво казва евродепутатът ( от ГЕРБ) Андрей Ковачев и се опитвам да избегна иронията на факта, че публикацията е поместена в един сайт, от който от доста време вече съм “изчегъртан” заради критичната ми (о)позиция срещу ГЕРБ и нейния собственик, руския орденоносец от Банкя. https://ivo.bg/2022/06/30/как-носителят-на-орден-ломоносов-обс/

Няма как да не отбележа: достойната позиция на Андрей Ковачев, с когото не веднъж съм обсъждал същото, което той казва днес, е синтезиран преразказ на всичко, което пиша по темата в стотици статии, в няколко книги и говоря като коментатор в различни медии. С други думи, хем съм персонално “изчегъртан” от въпросния сайт заради моята нетърпимост спрямо вредната роля на вожда на ГЕРБ, осигурил вакханалията на рашизма през неговите три премиерски мандата, хем се оказвам “незаобиколим” в преразказването на моята позиция срещу същия този рашизъм. 

Лошата новина в този весел сюжет е, че Андрей Ковачев изобщо не е представителен за политиката на ГЕРБ по въпроса, по който сме на едно мнение. Питал съм го какво прави в ГЕРБ при това положение. Ще спестя отговора му, защото избягвам да злоупотребявам с доверието на политици, дипломати и пр. официални лица, споделили неофициално позиция с мен. Правил съм изключение, макар и да не съм цитирал кой е източникът на моята информираност, но изключенията, макар и ( половинчати) , затова са изключения, за да потвърждават правилото.

Самият евродепутат е потвърждение на максимата за изключението и правилото. Защото е единственият представител на ГЕРБ, посещавал солидарно наши протестни изяви срещу МОЧА ( и го нарича, както се вижда, именно МОЧА, както го нарекох през 2011 година в своя статия, след което вярното название на съветската светиня придоби определена популярност, а произнасянето му стана нещо като доказателство за искрено желание за демонтирането на тази съветска символика).

Темата за присъствието в и около ГЕРБ ( за да не кажа “приставането”) на доказани в миналото автентични прозападни политици, е много по-голяма. И по-болезнена за коментиране. Как да се изправя срещу имената им, без да изглеждам като онези претендиращи за единственост и месианска непогрешимост фигури, обявяващи себе си за единица мярка, мерило за Правдата?

Провокиран от днешно интервю на Филип Димитров, ще направя още едно малко персонално отклонение. Защитавал съм го толкова ( дълго и много), че съм изял заради това доста шамари в течение на последните 30 години ( вкл. бяха помолен любезно да напусна поста си на гл.редактор на в. “Демокрация” по измислен повод, макар причината да беше, че съм назначен по “негово  време”). 

Споменът обаче е едно, а фактите в днешно време-друго. Лоялността ми към бившия син премиер взе да се топи, когато той се превърна в производна на волята на всесилния руски орденоносец от Банкя, номиниран от него на важни позиции у нас и в чужбина.

Но и това щях да разбера – със своя потенциал г-н Димитров наистина отговаря на изискванията и за европейски посланик в Грузия, и за конституционен съдия в България. Но не разбирам как точно човек като него, обругаван изключително злобно в парцалите от вестникарски тип, с които той и премиерските му съветниците водеха война на унищожение, изведнъж премина в лагера на онези у нас, за които тук не само нямаше проблем със свободата на словото в сянката на овластената мутра, а имало всъщност “слободия”. 

Ето това не можах да преглътна. Оказва се, че и аз попадам в категорията на оплакващите се неоснователно от състоянието на (не)свободното слово и без да знам по този начин съм част от “слободията”, критикувайки властта ( на гербаджиите, които управляваха в момента, когато г-н Димитров предлагаше в свои интервюта тази теза).

Поводът да спомена в този контекст г-н Димитров е днешното му телевизионно интервю. От него “научих”, че настоящият главен прокурор ( Иван Гешев) бил превърнат в най-голямото зло не за друго, а защото погнал руските шпиони. Щеше да е просто лично мнение, което бих подминал, ако то не принадлежеше на бившия син премиер. 

Не съм си представял, че ще го обвиня някога публично в лъжа, но е факт: срещу  самата кандидатура на Иван Гешев за главен прокурор избухнаха протести още преди той да бъде наложен на този пост ( малко след като беше заявил публично, че изобщо няма да се кандидатира) и още по-отдавна от времето, когато  беше активиран като главен прокурор да помага на отчаяните опити на своите ментори да се откупят пред Запада и пред прозападните българи за услугите, извършени от управлението на ГЕРБ спрямо Путлер.

Всичко, което мога да си позволя като реакция в този и други подобни случаи ( уви, много са), е да ги подминавам с мълчание при случайна среща. Това и правя обикновено. 

В този смисъл си позволявам тук един необикновен текст. Ако звучи твърде лично, то е защото е твърде токсично ( да се доближаваш до руски орденоносец) и в моя случай тази токсичност ми отне дългогодишното приятелство с (бивши) съмишленици. 

https://ivo.bg/2022/07/02/%d1%82%d0%be%d0%ba%d1%81%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%...