“Аз съм българче” като антитеза на днешния руски шовинизъм

Иво Инджев

Какво е днес да си българче и що е то да си русин?

Да си българче днес означава, че си част от семейството на най-напредналите народи.

Русинът е поставен под европейска карантина в презрения от цивилизованите страни изолатор за кокошкари, крадящи перални и тоалетни чинии под дулата на танковете си. Дори и в Болгария, която за него не е “заграница”, русинът може да кацне днес след заобикаляне от хиляди километри. Кой сега е “курица”?

Ние българчетата, без да сме по атомно съветско наследство в Съвета за сигурност на ООН, имаме глас в решенията на най-мощния икономически и най-могъщия военен съюз на света – ЕС и НАТО.

Гласът на русина е със затихващи функции в най-различни международни организации. Тежи само с килотоните си в Съвета за сигурност на ООН, в чието Общо събрание събира само 4 гласа подкрепа за агресивната си политика срещу близо 40 пъти повече гласове против и въздържали се.

Българчетата днес могат да си позволят на изгонят  от София 70 руски шпиони.

От Русия няма как да отвърнат с нещо подобно- няма толкова българчета , които да шпионират срещу Русия в цялата ни държава, какво остава за Москва.

Без да се величаят като велики, нашите български културни дейци и спортисти са свободни да покоряват музикални салони и стадиони по света.

Носителите на великата руска култура и още по-великите наследници  на съветския спорт си налагат парцалите в Родината. Налага им се, защото да си русин стана (съвсем) срамно в наши дни. А и започнаха да излизат истините за великия антиевропейски шовинизъм на великия Пушкин, великия Достоевски, Лермонтов и дори на Гогол, украинец по рождение, прегърнал също руския шовинизъм. Великият руски антисемитизъм, съставна част от руския примитивизъм, най-после се превърна в тема.

Ние, българчетата, въпреки отровителството с новичока на рашисткото влияние, сме на страната на свободата, човечността, правото на народите на самоопределение и самозащита.

Русинът, според официалната му статистика, подкрепя с огромно мнозинство опитите милиони хора в съседни страни да бъдат поробени, унищожени, асимилирани и смлени от руската човекомелачка с военна сила – поради липса на “мека сила” да ги привлече на своя страна.

Ние, българчетата, пишем с български букви. Половин хилядолетие чуждо по религия и етнос владичество не променя този факт и не успява да ни откъсне от европейската ни същност.

Русинът също ползва българските букви, но не ги признава или не осъзнава, че са такива. За 300 години монголско ислямизирано владичество европейското у русина е прекършено – необратимо, както се вижда днес.

Българчетата не само са възприемчиви към вноса на новото и напредничавото, но дори се самообвиняват, че прекаляват. Определено е вярно по отношение на монументите на “освободителите”.

Русинът по принцип не признава ничия добрина, която са му причинили. Живее на бойна нога с готовност винаги да се бие срещу всичко “чуждо” и особено ако идва от Запад – по навик от столетията, когато е бил подчинен, формиран с камшик манталитетно от източните номади и превърнат от европеец в евразиец. 

Ние българчетата сме дали не само буквите, но и повечето думи, използвани и днес от русите. Над половината думи в съвременния руски език са от старобългарски произход, признават (все пак, без това да е държавна политика) руски научни изследвания.

Русинът отвръща с обратно влияние върху българския език, опитвайки се да го превземе от повече от век насам.

Ние, българчетата, никога не сме нападали Русия дори във вековете, когато Московията е била в зародиш, а България е била голяма европейска сила.

Русите са нахлували и безчинствали по нашите земи многократно под разни предлози, докато накрая успяват да ни окупират и съветизират.

Ние, българчетата, обитаваме средно голяма европейска страна. Нашите земи са зелени.

Русите си имат най-голямата по територия държава, но 64 на сто от техните земи са заледени.

Ние, българчетата, привличаме в нашата китна България многобройни руски туристи.

Руските простори са били посещавани най-вече от наети да работят там българчета и от заточени по концлагерите заблудени поклонници на комунистическата религия. 

Българчетата не си купуват имоти в Русия.

В България русите са номер едно сред чуждите купувачи на имоти. 

Иван Вазов, чиито рожден ден отбелязахме току-що, е писал “Аз съм българче” на вълната от покрусата си от катастрофата на България през юни 1913 г. в Междусъюзническата война, в която руската дипломация обединява всичките ни съседи срещу нас.

Историята обаче има своето продължение и то е в наша полза днес. На войнстващия руски шовинизъм можем да противопоставим горните факти. Можем да кажем гордо на сравнителна основа: ”Аз съм българче” и да пратим руския кораб на дъното, описано от съветския класик Максим Горки.