Вархеи: Опозицията в Скопие прекрачи демократичните червени линии

от Александра Брзозовски | EURACTIV.com

Войната на Русия срещу Украйна отрезви дебата около процеса на разширяване на ЕС и показа необходимостта от ускоряване на процедурите, по същество спрени от предишната Комисия. Това каза комисарят по разширяването Оливер Вархеи в ексклузивно интервю за EURACTIV.

Коментарите му идват, след като през юни лидерите на ЕС предоставиха статут на кандидатки на Украйна и Молдова като сигнал за солидарност в отговор на руската агресия, а през юли страните членки дадоха зелена светлина за началото на дълго отлаганите преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания.

„Може би това е единственото положително въздействие от войната на Русия в Украйна, защото отрезви дискусията около разширяването“, казва Вархеи.

„Ние, европейците, сега не само осъзнаваме, но сме готови да постигнем това, че Европа няма да се радва на сигурност, стабилност и просперитет, без Западните Балкани да бъдат напълно интегрирани“, посочва той.

През последните години желанието за разширяване в рамките на ЕС беше малко и някои държави-членки призоваха за реформа на блока, преди да приемат нови членове. „Не забравяйте, че поехме управлението от Европейска комисия, която каза „без разширяване“ – щетите бяха нанесени там“, казва Вархеи, добавяйки, че към втората половина на своя мандат комисията на Юнкер „разбра, че това е стратегическа грешка“.

„Това, което очаквам сега и което ще бъде огромна отговорност за Европейската комисия, е, че сега има ясна политическа воля, която не винаги е била очевидна“, посочва еврокомисарят.

Запитан за предложението на френския президент Еманюел Макрон за Европейска политическа общност, която ще укрепи връзките на блока с държави извън ЕС в близките му съседи, Вархеи каза само, че това „може да добави още едно ниво“.

Унгарският комисар каза, че на Европа й липсва подходяща политическа платформа за ангажиране със страните-кандидатки, „но също и в съседство, където Европа може да говори със своите съюзници и партньори и да обменя и да се ангажира по много по-интензивно“.

Когато Унгария или Полша бяха страни кандидатки, те бяха поканени на втория ден от срещите на върха на ЕС. Това „се помни от нашите приятели от Западните Балкани“.

Страните кандидатите трябва да се отрезвят

След като Скопие разреши дългогодишен спор със съседна България, се очаква Албания да започне незабавно преговори за присъединяване. Що се отнася до Северна Македония, тя първо ще трябва да промени Конституцията си, за да включи и българите сред другите държавотворни народи, изброени в нея, за което няма необходимия консенсус в парламента.

Това накара националистическата опозиция да организира дни на протести в Скопие, които според Вархеи са прекрачили основните демократични червени линии. „За Северна Македония това трябва да е момент за отрезвяване, също и за опозицията. Изгарянето на документи в пленарната зала, тласкането на хората към насилие и насаждането на омраза не носят нищо, а само щети“, посочва Вархеи. И добавя: „Има много ясни граници на европейския начин на правене на политика, много ясни граници на цивилизованата политика и моята оценка е, че много от тези червени линии бяха преминати от опозицията“.

На въпрос дали вижда някакъв риск от по-нататъшно задържане на процеса, Вархеи казва, че целта е била да се създадат „ясни, справедливи и прозрачни критерии, които също са управляеми и които наистина могат да променят негативизма и от двете страни“.

Той посочва, че „Албания показа истинска солидарност със Северна Македония и зрялост в разбирането, че нашите държави-членки искат двете страни да продължат напред“, но допълва, че Албания вече може да продължи сама.

„Целият процес на разширяване е базиран на заслуги и сега надпреварата е в ход, всеки, който постигне предимство, трябва да има право да се присъедини първи“, пояснява Вархеи. „Важното е, че ако са бързи, ние също сме готови да се движим бързо, (…) и тъй като сега, най-после, ние управляваме процеса, скоростта ще бъде много, много по-различна“, казва той, добавяйки, че Комисията започна процедурата за скрининг веднага след като държавите членки дадоха зелена светлина миналата седмица.

Предложение, което не могат да откажат

„Сега трябва да работим много, много усилено със страните-кандидатки, за да могат да ускорят подготовката и истинската си интеграция“, казва Вархеи.

Актуализираната методология за разширяване на Европейската комисия от 2020 г. е предназначена да служи на тази цел, което според Вархеи би било отговорът, тъй като „не само че върховенството на закона е въпросът на преден план, но и допълнителни инструменти, които позволяват на процеса да върви по-бързо“.

Страните кандидатки биха могли да бъдат по-бързо интегрирани в секторите, в които са затворили преговорен клъстер и чрез икономическия и инвестиционен план.

„По тази причина сърбите и черногорците веднага избраха новата методология“, казва Вархеи.

„Малки стъпки“ от Белград

Сърбия, кандидатка за членство в ЕС от 2009 г., поддържа тесни връзки с Кремъл по време на 10-годишното управление на президента Александър Вучич и не желае да се присъедини към санкциите срещу Русия въпреки натиска на Запада.

Запитан дали ЕС ще се интересува от ускоряване на присъединителните процеси с Белград, Вархеи казва, че „Сърбия винаги е била в много специални отношения с Русия“.

„Това, което виждаме от Сърбия, е, че те са в много трудна ситуация поради тяхната уязвимост, когато става въпрос за енергийни доставки и поради неуредения характер на тяхната рамка за сигурност“, казва той, като посочи, че страната е почти изцяло зависима от руския газ и основните й енергийни компании са мажоритарна руска собственост.

Но въпреки опасенията за привеждане в съответствие, Вархеи каза, че има и положителни признаци през последните няколко месеца, един от тях е гласуването на Сърбия със Запада в Общото събрание на ООН за Украйна.

„Искаме Сърбия да бъде наш съюзник, имаме нужда Сърбия да покаже солидарност с нас и да бъде на наша страна, но също така трябва да разберем позицията им, когато искаме нещо от тях“, казва Вархели, който беше критикуван, че се опитва да засили кампанията на Белград за членство в ЕС въпреки опасенията за върховенството на закона.

„Това идва с малки стъпки и ние трябва да позволим тези стъпки да се осъществят. Защото, ако не го направим, тогава предизвикваме точно обратното на това, което искаме да постигнем“, каза Вархели, намеквайки, че откритото натискане на Белград твърде силно по определени позиции може да рискува да загуби страната.

„Много от нашите държави-членки искат да видят повече от тази солидарност. И се надявам, че постепенно това ще дойде от Белград, защото Белград е на европейския път; Сърбия е страна кандидатка“, каза той.

Бдителен за руското влияние

Стратегическото значение на близките съседи на ЕС нарасна, след като Русия нахлу в Украйна, с опасения от влиянието на Москва в региона.

„Изкушенията са много ясни, където и да погледнем, не само в Западните Балкани, Източното партньорство, но също така, например, в Либия – те са навсякъде“, казва Вархеи и добавя, че ЕС трябва да изясни много ясно в контактите си с Западните Балкани „че само Европа може да донесе дългосрочен мир, стабилност и сигурност“.

„Русия ни доказа тази теза перфектно с войната в Украйна, защото незабавната реакция на Балканите беше „това е опасно и това може да се прехвърли и върху нас“, казва той.

https://euractiv.bg/section/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d...

Tags: