Скачените съдове Копейкин, ИТН и ГЕРБ ни взимат за откачени, но бяха изобличени
Понякога и един глас в парламентарната пустиня е важен за изобличаване на търгашите от кервана, който си върви без да обръща внимание на лая на многобройните (други) кучета. Такъв е случаят с Христо Петров.
Упорито продължават да го наричат двусмислено с рапърското му артистично име Хазарта. Иначе хората няма да се сетят за кого става дума. Христо Петровци има много (лично познавам няколко, единият беше партиен секретар в БТА). Хазарта е един. Дори може да бъде наречен уникален заради редките му, но запомнящи се изяви в Парламента. https://e-vestnik.bg/36183/edin-den-v-parlamenta/
Говоря за единствения смелчага сред депутатите, който определи фашизоидите на Копейкин като “шепа нещастни фашисти”. Зашлеви ги с камшика на истината в очите.
В текста си за e-vestnik Христо Петров сваля маската и на шепата нещастници от партията на Трифонов. Изобличава ги като слуги на ГЕРБ.
Те наистина се (д)оказаха като такива. Забиха в тила на управляващата коалиция своя пикел, подобно на Рамон Меркадер, изпратен от Сталин в Мексико да убие Троцки. Подобно на Меркадер не спечелиха друго, освен поредната порция презрение. Но пък услужиха на поръчителя, който сега точи зъби за реванш, но в лично качество е вероятно отново да бъде победен в София в пряка електорална схватка от Христо Петров.
Нещастниците от ИТН се боричкат в момента с нещастниците от “Български възход” за надскачане на парламентарната бариера. Социо(пато)логията регистрира в същото време възход на шепата нещастни фашисти на Копейкин и на юмрука от Банкя. Той ги потупа окуражително по рамото вчера с изявлението си, че са във възход. Каза го като доказан факт въпреки цялата условност на соци(опат)ологията. Помага им с каквото може и на публично ниво.
Едно е всички да виждаме и да знаем, че шепата нещастници в парламента обслужват юмрука от Банкя, друго е тази истина да бъде илюстрирана от депутат. По истински случай.
Тези скачени съдове си мислят, че сме откачени. Въобразяват си, че се по-хитри от всички. Надяват се да не се вижда как над блатото стърчи обратната част от тялото им, когато са забили пеликанския си клюн в мътилката. Бива ги в това. Доказали са го. Много са горди, че пак и пак, и пак успяват да ловят риба в мътната вода.
Помагат си взаимно – богатият с парите, скътани по офшорки за черни опозиционни дни. Бедните духом ги обслужват, за да се докопат и те до властовата хранилка. Придворните се продават притворно, маскирани като самостоятелни формации.
“Антифашистите” от БСП, които не “забелязаха”, че в парламента се е наместила шепа фашисти, са истинската ябълка на разбора кой с кого е в парламента. Хем претендират да са антифашисти, хем пък са и рашисти. Бяха обаче заедно в управлението с антирашистите, които се доказаха като такива на финала на своето кратко, но невиждано по своята “русофобия” от времето на Стамболов управление на България.
Антирашистите закъсняха да се докажат като такива заради “антифашистите”, от които зависеше да останат на власт и “поне” да скъсат с руския газов шантаж. Скъсаха и позорната диплома на България като най-покорен евроатлантически послушник на Москва по наследство от времето на НРБ, прогонвайки три синджира руски шпиони от София. Но незрящите от БСП за съществуването на фашистката шайка в парламента замижаха и по този повод. Положението е “мижи да те лажим”, но алтернатива не се очертава в близка перспектива.
Скоро незрящите другари и другарки за истината, че има български възход на фашистката шайка, вероятно пак ще имат думата дали да има управление, алтернативно на онова, което прокопа и плати с български милиарди рашисткия газопровод за приятелите на Путлер в Сърбия и Унгария.
Герберокопачите на газопровода разбират колко важно е в тази шизофренична ситуация да объркат още повече конкуренцията. Нападат я с бумеранга на обвиненията, че служи на Москва чрез вноса на руски газ през посредници.
Това е все едно в българската килия на обгазения да говориш през противогаза на непукизма за рашистката смрад, която си произвел и да призоваваш повърналите заради теб на предишните избори да си запушат носа и пак да преглътнат вонята ти.
Има ли изход от този лабиринт на кривите огледала? Нищо праволинейно не се очертава на хоризонта като решение. Но примерът на Хазарта да се говори истината, пък каквото ще да (не) става, е достоен за подражание.
