Думата на 2022 година е Украйна
Откъсването от „Газпром“ е историческо освобождаване от директна руска зависимост. Остават зависимостите от агентурни и клиентелни мрежи.
„Дневник“ се обръща по традиция в края на всяка година към наблюдатели – философи, писатели, политолози, социолози – да оценят отиващата си година и да направят прогнози за новата. Каква беше 2022 година, когато в Европа отново избухна война, която за повечето хора изглеждаше невъзможна след Втората световна война, приключила през 1945 г. с победа над Хитлер и Мусолини. Година, в която режимът на Путин заплаши човечеството с ядрени удари. В която кризата, предизвикана от пандемията, беше почти преодоляна, но застигна енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна и тежките зависимости на ЕС от руския газ и нефт. В българския контекст – година, в която редовното правителство беше свалено с вот на недоверие и отново сме в спиралата на изборите, управлявани от служебен кабинет на президента и с неосъществени реформи.
Беше ли възможно за прогнозиране всичко това преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди, че отново ще ходим на избори? Четете равносметката за 2022 г. в дните до новата година, а очакванията за 2023 г. – след 1 януари. Публикувахме отговорите на проф. Ивайло Дичев, Радослав Бимбалов, Добромир Живков и Боряна Димитрова. Днес четете равносметката на Евгений Дайнов – професор по политически науки в НБУ. Заглавието е на „Дневник“.
Потвърди ли се някое от Вашите очаквания за 2022 г.?
– Да. Усилието на българското общество да се освободи от „модела Борисов“ успя, макар частично. Страната имаше, макар за кратко, ярко европейско правителство, което управляваше по-добре от всички правителства след Иван Костовото. Очаквах и това, че огромното мнозинство от медиите няма да забележат качеството на подобно управление. Не очаквах повечето анализатори също да не оценят ставащото.
Не очаквах „Западът“ – ЕС, Британия, САЩ – толкова бързо да се сплотят, за да подкрепят Украйна. Не очаквах Путин да се окаже толкова глупав, че да започне да ликвидира страната си. Най-малко очаквах „сблъсък на цивилизациите“, който категорично да бъде печелен от нашата (западната) цивилизация срещу азиатските сили Русия и Китай.
Можеше ли да се предвиди войната в Украйна?
– От години беше очевидно, че предстои второ (т.е. след 2014 г.) военно усилие на Русия в Украйна. Никой не успя да предвиди мащаба: че Русия ще се опита да изтрие Украйна и украинците от лицето на земята.
Как бихте обобщили тази пълна със сътресения година, в която неведнъж чухме заплахата за ядрени удари и отказ за Шенген?
– Оказа се, че снабдено с правилно правителство и при избягване на ненужни истерии, българското общество може с лекота – подчертавам, с лекота – да се справи с кризите, които го заливаха. За разлика от унгарците, които си потънаха под „грижите“ на лошо правителство и постоянни истерии, българите излезнаха на първо място в ЕС по темп на индустриален ръст.
В по-широк план, оказа се, че либералната демокрация по света не е обречена на бавен и смешен залез, а продължава да има неподозирани скрити сили, които може да мобилизира при нужда. Всякакви глупави спорове, отклоняващи се от сериозните теми на демокрацията, секнаха. Либералната демокрация се оказа най-силната политическа конструкция, способна да устои и на най-силните предизвикателства – нещо, за което неотдавна ни напомни Франсис Фукуяма, който предрече това състояние още през лятото на 1989 година.
Годината, събрана в една дума?
– Нормалност.
Кои са важните уроци на 2022 г., с които трябва да продължим?
– Да избираме да ни управляват хора, които искат властта не за да присвояват публични ресурси, а за да обслужват общото благо. Да не влизаме в истерии, които обслужват интересите на присвоителите. Да знаем, че можем да се справим с всичко, при добро желание и добра организация.
В по-широк план, да затвърдим уроците, получени по време на пандемията и днес, по време на война: хората не просперират, когато имат поведението на враждебни един другиму атоми, сблъскващи се „на пазара“; хората успяват и живеят добре тогава, когато си сътрудничат, харесват се и действат солидарно.
Ако се фокусираме върху България: Защо падна редовното правителство и ще се състави ли ново в скоро време?
– Правителството падна, тъй като бе формирано в началото на събуждането на българския народ, който не му даде достатъчно сила, та да устои на вътрешни и външни саботажи.
Кои са грешките, които „партиите на промяната“ трябва да избегнат при следващи избори?
– Да устоят на неизбежното изкушение, в близка перспектива, да престанат да говорят пряко с хората и да започнат да мислят за „народа“ в план – „той не ни разбира“.
Хватката на задкулисни кръгове върху публичните ресурси беше ли разхлабена или техните територии остават или дори се увеличават? Къде е България спрямо „мафията си има държава“?
– При публичните ресурси изглежда, че положението е „позиционна война“ без съществен напредък на която и да е от страните. Важно е, че видимо отслабна хватката, задушаваща бизнеса. Отпадането на страха от тормоз от страна на местни и централни феодали обяснява внезапното бурно развитие на икономиката и особено – на индустрията. Предприемачите просто престанаха да се страхуват, че ако станат прекалено видими, ще бъдат посетени от едни господа, които да им обяснят, че е за тяхно добро да споделят бизнеса си с „шефа“.
Еманципира ли се България, доколко преодоля руските си зависимости?
– Откъсването от „Газпром“ е историческо освобождаване от директна руска зависимост. Остават зависимостите от агентурни и клиентелни мрежи. Такива продължават да функционират предостатъчно из цяла Европа и тяхната дейност е особено видима у нас.
Българското общество по-разделено ли е или по-обединено в края на 2022 г.?
– При всички случаи е по-успокоено и по-оптимистично, тъй като най-сетне направи избор: по-далеч от феодалните и авторитарни модели на живот, по-близо до европейската норма.
Кое беше (най-)позитивното през изминалата година, въпреки всичко?
– Позитивни събития имаше много – повече, отколкото за предходните 15 години, както у нас, така и в света около нас. По-горе мисля, че споменах основните.
Коя е думата на 2022 година според Вас?
– Украйна.
