Сблъсък на два съвсем различни свята от ценности
Противоборството в обществото ни не е просто между два блока партии. Става дума за сблъсък на два съвсем различни свята от ценности.
Коментар от профила на автора във фейсбук.
Много ценя мнението на мой приятел чужденец, който се опитва да вникне в нашата публична лудост.
„Странно ми е – казва – че вместо медиите да разкъсат хората от списъка „Магнитски“ и партиите зад тях, те започват да третират „Магнитски“ като помощ на САЩ за „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ).
Т.е. едва ли не „Магнитски“ става страна по спор, в който е просто една гледна точка. И като контрапункт и друга гледна точка – медиите дават безгранично време на хората от списъка да се оправдават – сякаш срещу „клевета“ на САЩ – с всякакви лъжи и измислици. Явно никой в България, включително медиите, не си дават сметка какво значи почти всички европейци, засегнати от закона, да са българи. Вероятно си мислят, че законът е създаден да се клеветят български политици и олигарси.“
Мдааа.
Донякъде е разбираемо, когато комерсиална медия дава гласност на всяка гледна точка. Не е оправдано обаче, когато тези гледни точки се огласяват безкритично. Или ако e критично – не през ценностите на правовата държава, а през интересите на засегнатите.
Противоборството в обществото ни не е просто между два блока партии – около ГЕРБ и ПП. Не е и подвеждащото и натрапвано – между консерватори и либерали.
Дори по-точното корупция – антикорупция не изчерпва мащаба на различието.
Защото става дума за сблъсък на два съвсем различни свята от ценности.
В една нормална демокрация и правова държава:
(1) политикът не е бушон, копче за дистанционно гласуване или калинка за поръчки.
(2) политикът обикновено има занаят и професионална кариера, преди да е влязъл в политиката, към която се връща, след като е излязъл от нея.
(3) политикът не влиза в политиката да прави бизнес и да се устройва, вместо да служи на избирателите.
(4) политикът е с чест и достойнство и като се провали в мисията си, подава оставка, вместо да бъде непукист към общественото мнение, докато не получи шута на този, който го е вкарал в политиката.
(5) политикът има кауза в полза на обществото, поел е ангажимент да реши някакъв проблем, а не да прикрива, оправдава и замита проблемите, създадени от него и неговите задкулисни шефове.
(6) политикът посочва най-важните реформи в полза на обществото, а не се занимава с „реформи“ на законите, за да изтичат по-лесно публични пари.
(7) политикът се смята за успял, когато го избират същите избиратели от един и същ избирателен район, а не когато сменя листи и райони, за да остане в политиката въпреки своята непопулярност.
(8) политикът използва медиите за отчет пред избирателите, а не да клевети своите опоненти, без да покаже смисъла от неговото присъствие в политиката.
(9) политикът е вътрешно осъзнал, приел и защитава на дело ценностите на свободата, правата на човека, върховенството на правото – а не интересите на тясна клептоманска или чужда клика.
(10) полезният за обществото политик е първо човек, след това държавник и чак накрая политик.
Такива политици трябват днес на България.
