(Непълна, но представителна) хроника на лъжите и провалените прогнози на видни нашистки рашисти за руzката агресия
Имах намерение текстът ми по долу, посветен на долните лъжи на “колеги” от информационното пространство в България, да заживее своя живот на 1 април. Но до празника на лъжата има още време и без съмнение ще има какво да добавя.
Нещо конкретно ме мотивира да дам примери с приблизително една година давност как лъжеха и “прогнозираха” туземните ни фалшиви анализатори в полза на руzката агресия. Провокира ме Владимир Познер.
Съветският журналист се прочу по време на гласността в последните годни на СССР, когато на отличен английски (доста по-добър от английския на външния министър Лавров, който плещи със силен акцент и в днешно време по международни конференции) се включваше с коментари в световния видеобмен.
Познер, който не е безгрешен в отношението си към диктатора Путлер в годините назад, но никога не го е превъзнасял (все пак), запази мълчание досега. Не се беше изказал за руzката агресия срещу Украйна. Но ето, че прекрачи тази линия.
В остър коментар той заяви, че го е срам от неговите колеги от занаята в РФ, които представят лъжата за истина и правят пропаганда в най-лошия смисъл на думата. “Аз съм атеист, но ако има ад, много журналисти ще попаднат там”, написа един от най-възрастните журналисти в днешна раzия.
Взимам повод и припомням българските аналози на рашистките лъжци без претенция за изчерпателност, а само спрямо примери, които вече съм давал, както и с препубликуване на други сигнали в същата насока.
Хрониката, ргистрирана от мен, започва по право и по време само 4 дни след началото на руzката агресия. На 28 февруари 2022 г. нахиленият любител на “другата гледна точка” и на свободата на словото си (който никога не дава думата да алтернативни мнения извър рашистките) Петър Волгин събира в своето предаване “Демокрацията” букет рашистки лъжци. Понеже ефирът на държавното радио не му стига, този път се вихри в студиото на ТV1.
Един през друг гостите му лъжат кой за каквото се сети, а той се съгласява с всичките им измислици и ги моли за още. Например проф. Дарина Григорова (която би трябвало да бъде “разжалвана” от академичния й пиедестал в СУ след такова безобразно лъготене) заявява, че Русия носи демокрация в Украйна и дори прави нещо като каламбур с названието на предаването (ха, ха, много смешно – колкото предаването отговаря на названието си, толкова и руzката армия носи демокрация на крилата на крилатите си ракети срещу цивилни обекти) .
Връх на наглостта й е съпътсващото твърдение, че президентът Зеленски (избран демократично, за разлика от диктатора Путлер) бил избягал от Киев, изоставил народа си и снимал клипчета някъде другаде – лъжа, която в началото на април ще повтори по друг повод и нейният отровен двойник Александър Симов (ще се върна по-долу към това).
Пропагандисът Явор Дачков приглася с пожелателната си приумица, че украинците не искали да се бият. Волгин радостно се съгласява и с този доказан абсурд. Дачков “разкрива”, че военният министър Стефан Янев не дал на американците(!) самолети и поради това бил уволнен от поста военен министър. За финал предрича, че няма да има предсрочни избори – също толкова “вярно”, както знаем.
Бомбата от клъстерни лъжи е запазена за финала на “Демокрация” по Волгински. Една след друга гърмят бомбастичните твърдения на Шивиков, бивш генерал, яростен рашист и антиамериканец. Започва с “новината”, че България е въвлечена във войната. Съгласява се със своята посестрима по измишльотини Дарина Григорова, че не се знаело къде са кметът Кличко и президентът Зеленски. Съгласява се и уважително с Явор Дачков (като да му е началник), че украинските военни нямали желание да се бият и прогнозира, че до броени дни руската армия ще марширува в Киев.
На 8 март 2022 г. Георги Първанов върти и суче относно “неприятната война”, а неговият другар валентин Вацев ще цитирам само с това, че той пък цитира най-големия абсурд, изречен от Путлер: “всичко върви по плана”. Излиза, че планът на Путлер е бил да не превземе Киев за три дни, да не свали Зеленски и т.н.
Депутатът от БСП Александър Симов, трудно достижим по злоба и цинизъм, отново се (д)оказва на върха на това поприще. Изказва се в началото на април за клането в Буча по следния начин:
„Много ме яд и много съжалявам, че церемонията по раздаването на наградите Оскар мина, тъй като ако не беше минала, фарсът, който се опитват да ни представят, филмът, който се опитват да ни прожектират, наречен “Клането в Буча”, щеше веднага да се класира за такава награда”
“Геополитикът” (от същото дъно и боя, като Валентин Вацев) Боян Чуков отсича на на 31 март 2022 г.: “Войната ще приключи до 3 – 5 седмици, Украйна ще капитулира”.
“Войната приключва до 3 — 5 седмици, украинските военни масово се предават, а украинските военни масово се предават. В това е убеден геополитическият анализатор и експерт по сигурността Боян Чуков, който даде интервю за „България ON AIR”.
И още от същото:
“По думите му, в момента върви втората фаза от военната операция на Русия, а украинските войски почти не се командват от своя генерален щаб и повечето от тях са обкръжени”.
На 8 юли “геополитикът” Вацев смайва желащите да бъдат смаяни от страниците на рашисткия “Труд” със серия от “прогонози”, до една опровергани във времето. Ще ги маркирам, за да се види тяхното сгромолясване от дистанцията на времето що за “пророк” и “познавач” канят нашистките медии да мами лековерната публика.
“Войната ще продължи следващия месец, когато руското военнополитическо ръководство реши коя ще бъде следващата цел. Възможни са две такива. Първата е превземането на Харков, другата – превземането на Николаев и Одеса. Мисля, че ще бъде втората”.
“Очаквам през септември или октомври, но не след ноември, когато са съдбовни избори в САЩ, Русия да се види в открита война между Русия и НАТО. Има три възможности това да стане. Първо – в Литва, която постави Калининград в изолация. Втората възможност е, ако полското правителство изпрати на територията на Западна Украйна няколко десетки хиляди полски доброволци, което ще бъде окончателен повод за признаване на открита война на Русия с НАТО. Третата възможност е съвсем близо до нас. Ако Украйна нагази в Приднестровието и в същото време Румъния извърши действия спрямо Молдова”.
Вацев “прогнозира” и от името на САЩ, нещо, което както знаем, е доказана лъжа:
“САЩ са на път да се откажат от идеята, че колкото повече оръжия дадат на Украйна и колкото повече я насъскват, финансират и въоръжават, толкова по-лесно ще спечелят демократите изборите на 8 ноември”.
Подмазвайки се пътьом на “Труд” като “ едно малко, но щастливо изключение” в българското медийно пространство, заслепеният от собствения рашизъм фалшив шаман добавя:
“Както всички с нормално зрение вече видяха, Русия има военнотехническо надмощие над Украйна и бавно, но сигурно побеждава. И без съмнение може да спечели войната, но истинският проблем е, че руската държава не е готова политически да понесе бремето на тази победа”.
А ето и още един връх в нахалното манипулиране на аудиторията, достигнат от титулованата кто проф. рашистка Нина Дюлгерова. За разлика от колегата си по рашизъм Вацев тя не се ангажира с екзотични абсурдизми собствено производство, а само “блести” с папагалското повтаряне на кремълските опорни точки за американските лаборатории, избитите 13-15 хиляди от украинците руснаци в Донбас (макар да става дума за загинали в конфликта от двете страни на фронта там, появил се по волята на Кремъл през 2014 г.) и т.н.
“Дневник” обобщи някои от лъжите на Нина Дюлгерова
На снимките на лъжците, споменати по-горе, можете да се насладите ако отворите връзките, които съм посочил. Ето защо за илюстрация по темата избирам една мутра, която ме заплашва с физиономията си с убийство, а децата ми с изнасилване.
Представям ви отново мутрата на кандидата да ме убива и да изнасилва децата ми Мартин Гочев от Варна – един от онези, които са облъчени от гнусната пропаганда, описана кратко по-горе.
Прилагам и гадния му текст на личното съобщение със заплахите, което ми е изпратил във Фейсбук. Храбрецът междувременно си е изтрил акаунта, но нека това не го успокоява. Правя възможното да го направя известен – колкото мога и на когото трябва.
