Защо ЕС е мек към Лукашенко?

от Георги Готев | EURACTIV.com

Руският президент Владимир Путин приветства президента на Беларус Александър Лукашенко (вляво) в Кремъл на 29 декември 2018 г. [EPA-EFE/KIRILL KUDRYAVTSEV / POOL]

Беларус очевидно воюва във войната на Путин срещу Украйна. Но защо ЕС е толкова мек към Лукашенко, който от много години е наричан „последният диктатор на Европа?

Около една четвърт от руските войски, които нахлуха в Украйна, идват от беларуска територия. Руските войски бяха разположени там, преструвайки се, че провеждат военни учения.

Железопътните линии на Беларус са използвани за транспортиране, според ЦРУ, на около 30 000 руски войници в Украйна, докато беларуските болници са използвани за лечение на ранени руски войници.

Най-тежките военни престъпления, разкрити досега, в Буча и Ирпин, са дело на руските сили, дошли от Беларус.

След като руската армия претърпя поражение в северната част на Украйна, Беларус на Лукашенко продължи да помага на Русия на Путин, като предостави своята територия като стартова площадка за руски ракетни удари срещу гражданската инфраструктура на Украйна, което се равнява на други военни престъпления.

Миналия ноември независима беларуска железопътна инициатива заяви, че Минск е прехвърлил 65 000 тона боеприпаси на Русия от началото на руската война.

Самият Лукашенко е признал статута на Беларус на съвоюваща страна във войната на Русия срещу Украйна.

В интервю за АФП на 21 юли миналата година той потвърди, че страната му подкрепя Русия, предоставя територия за ракетни удари срещу Украйна и медицинска и разузнавателна помощ на руските войски.

„Да, ние участваме в тази операция“, каза Лукашенко.

В същото време ЕС прие санкции срещу Беларус, които не включват много от приетите по отношение на Русия. Например, след нахлуването на Русия в Украйна, само 22-ма военни командири са били изброени лично, а несъответствията между категориите стоки под санкции потенциално позволяват на Беларус да пренася контрабандно в Русия европейски продукти, забранени там, които все още може да внася законно.

Друга особеност е, че много представители на едрия бизнес, свързани с най-близкото обкръжение на Лукашенко, наречени „портфейлите на Лукашенко“, остават несанкционирани от ЕС.

Можем да предположим, че лидерите на ЕС не искат да бъдат твърди към беларуския народ, защото очевидно Светлана Тихановская спечели изборите, което означава, че санкциите трябва да засегнат диктатора, а не населението, което очевидно иска да бъде част от Европа.

Но вероятно има и друга причина за това. Европейските дипломати са наясно с плановете на Кремъл да погълне Беларус. Миналия месец изтекъл документ уж разкри плановете на Кремъл да погълне Беларус до 2030 г. Това би означавало довеждане на руски ядрени оръжия до границите на Латвия, Литва и Полша. Съобщава се, че Беларус разполага с ядрени ракети Искандер на своя земя, а Путин говори за модернизиране на беларуските изтребители Су-25, за да носят ядрени оръжия.

Но проектът може да бъде ускорен: анексирането на Беларус би предложило на Путин начин да запази уважение след провала в Украйна.

Лукашенко е в трудна позиция, но не иска да я влошава. Твърди се, че армията на Беларус е малка и слаба и Лукашенко не трябва да разчита на нейната лоялност. Досега тя не е участвала в бойни действия срещу Украйна и остана на територията на Беларус по време на целия конфликт. Лукашенко заяви, че „няма начин“ да изпрати войници в Украйна, освен ако първо не бъде атакуван.

Засега Путин вижда изгода Беларус да е отделна държава – поне според международното право. Западните дипломати смятат, че Путин може да използва Беларус не само за контрабанда на забранени стоки, но и като официална дестинация за оръжия и боеприпаси, от които армията му се нуждае. За Китай би било много по-трудно да доставя въоръжение на Беларус, вместо на Русия. Официалното снабдяване на държавата-агресор с оръжие е червена линия за Запада. Пекин вероятно е получил предупреждението.

Един колега от Беларус ми каза, че падането на Лукашенко в обятията на Путин е постепенен процес през последните 20 години, който се ускорява през последните години. Основният двигател за това е неефективната икономическа система на Лукашенко, която прави страната зависима от руските субсидии, и неговата зависимост от Кремъл, за да подкрепи принудителния си контрол над населението, което вероятно го е изгонило с изборите през 2020 г. За да продължи да контролира Беларус, Лукашенко ще трябва да продължи да плащат на Путин на всеки две години с нови части от суверенитета на Беларус, от които вече не е останало толкова много.

Едно нещо е сигурно: не е в интерес на Запада да прави ходове, които биха тласнали Лукашенко по-дълбоко в прегръдките на Путин. В зависимост от развитието на ситуацията в Украйна, кой знае, Лукашенко може дори да бъде домакин на други преговори в Минск. Това не е предпочитаният вариант на Запада, но защо да го губим?

https://euractiv.bg/section/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d...