Не бързайте да плачете на бъдещия гроб на нероден Промянчо
Кладенците, от който носят отровна вода, за да удавят задаващото се правителство на ПП, не само не пресъхват в навечерието на това раждане с цезарово сечение, но буквално бълват нови и нови потоци кал.
От(к)ров(е)ните врагове са ясни и не заслужават коментар. Днес от телевизионния екран депутатът от ПП Христо Петров-Хазарта иронично, но логично попита вярващите, че американците диктуват създаването на правителството, защо тогава от изтеклия запис става ясно, че това решение е било взето страшно трудно, вместо “американските подлоги” просто да го гласуват и да изпълнят американското решение.
Приятелският огън обаче е този, който хваща най-много ухото на податливите на внушения.
Оплаквачите на живата все още ПП бързат да завържат черните забрадки и да погребат приживе Промяната. Основният им аргумент срещу нейното управление е убедеността им, че то ще доведе до смъртта на партията.
Тя се самоубива, твърдят загрижените – някои искрено, други поради опасения да не вземе да стане така, че рашизмът у нас да пострада като бъдат прекъснати още зависимости от московията и бъдат прогонени още руzки шпиони.
С фалшивия вой не мога и не желая да споря. Но на искрено опечалените за кончината на нероден Промянчо предлагам тема за размисъл.
Ако е вярно, че Промяната се самоубива, това не е ли саможертва? Щом съзнателно си дава живота, не трябва ли бъда поздравена за героизма, вместо хулена?
Помислете малко.
Иначе е напълно възможно на следващите избори, когато и да са те, управляващата партия да получи по-нисък резултат, но ако тя се ръководеше само от тези страхове службашът Радев щеше да постави нов рекорд в развяването на служебния си байряк, да продължава назначава чрез министрите си свои ключови протежета по върховете на държавата и от крепостта на Митрофанова да му пращат невидими за широката публика въздушни целувки, както досега.
Вместо това ПП обяви война на “мирлюбеца” Радев и неговото побесняване от този факт би трябвало да ориентира зашеметените от трудното решение симпатизанти на България сред българите, за които неговото усмиряване е ясен приоритет след като напълно се разкри в ролята на държа(ве)н глава, обслужващ интереса на двуглавия руzки орел.
