Фюрэра най-после предизвика реакцията на премир(а) в България. Академик Денков прикани заплахите му с насилие да бъдат разследвани, за което призовавам от години (без преувеличение).
Това събитие ме кара да продължа вчерашната си публикация в ivo.bg по темата. Сам определих като “нищо ново” статията си точно поради факта, че съм изписал доста по въпроса. Обаче май съм сгрешил в преценката си.
Статията ми “копейкин се държи като пригожин в навечерието на метежа” предизвика този път неочаквано (за мен) голям отзвук. Хиляди са я чели само в блога, а за Фейсбук не знам. Съответно заваляха и обичайните фе(й)калии от страна на подобията на фюрэра.
Отклонявам ги към помийната яма, където им е мястото, но избликът на някой си Hristos Vassilis оставих на показ, за да се види явната връзка между антисемитизма и “патриотизма” на изрожденската истерия. Пък и бях поласкан от опита на този “български” ариец, за какъвто се представя, да ме кълне на украинец.
| Hristos Vassilis hristos_vassilis@abv.bg212.116.94.210 |  ДА ПУКНЕШ ДАНО, ИЗРОД уСраински-И СИ ДЪРТ, ГРОЗЕН, СМЕШЕН, НАЙ-ВЕЧЕ АНТИБЪЛГАРИН !!!!!БЪДИ ПРОКЛЕТ, ЗАЕДНО С ЕВРЕЙСКИЯ ТИ ПРИЯТЕЛ ПАСИ!!!!! ПРОКЛИНАМ ТЕ-А МОИТЕ КЛЕТВИ СЕ СБЪДВАТ, АНАТЕМА, уСраинецо-АНАТЕМА-АНАТЕМА |
Репликата ми не е някаква форма на отчет за нечия реакция след моя публикация. Без изявлението на премиера Денков, дошло ден по-късно, едва ли бих се заел толкова скоро отново да обръщам внимание на фюрэра копойкин и неговите копои.
Струва си в същото време да добавя някои обяснения без да изпадам в обяснителен режим спрямо онези, които се опитват да крият своя рашизъм, антисемитизъм и и античовешка същност зад българското знаме и така на практика именно те го позорят.
Опитват се да ми го навират в очите като антипод на украинското. Само по себе си това е достатъчно да им кажа, че са дребни души с големи претенции за патриотизъм без повод да го развяват в мирно време за България, която, за разлика от нуждаещата се от солидарност и подкрепа Украйна, има щастието да не бъде нападната, разорявана със снаряди и ракети, давена в кръв и вода от разрушени язовири, изнасилвана от матушката им само защото нейните бабаити се надяваха, че могат да си го позволят от позицията на силата (както всички изнасилвачи).
Сред най-отблъскващите клевети на фюрэра е обобщението му, че “демократичната измет” мразела всичко българско. Този нагъл тип с фалцетното гласче и вълчия поглед си присвои вече Възраждането и редовно говори обобщаващо от името на българите, а несъгласните обявява за “подчовеци” (untermenshen), копирайки духовните си предци от нацистка Германия.
Съгласен съм с онези, които предпочитат да го наричат болшевик, че болшевизмът и нацизмът са побратими. Но без да правя класация на бруталността им болшевизмът се отличава с лицемерното проповядване на свободата, равенството и братството, откраднати като лозунг от ерата на Просвещението (Възраждането в нашия случай), постигайки в своята практика точно обратното.
Нищо подобно не иска фюрэра. Той е откровено отрицание на това болшевишко лицемерие. Ужасно много държи това да му личи. На него му дай само концлагери за “подчовеците”, разправа с всички несъгласни.
Най-важната му разлика с болшевизма болната по своята същност интерпретация на “патриотизъм” като форма преклонение пред една конкретна нация, все така болна от болшевизъм, изроден в рашизъм. Ето защо най-правилно е бъде определян като рашист, продукт на изродения в руски фашизъм.
Понеже това може да обърка някого, предпочитам да го наричам за краткост фашист. Понятието се използва от болшевиките у нас за обозначаване на тяхната омраза и за обосноваване на болшевишкия им “борчески манталитет” срещу реалните или набедените за такива прояви на фашизма като основание за антифашизма им.
Във всеки случай, ако не броим една спонтанна еднократна реакция на Нинова на екстремизма на фюрэра в парламента, наблюдаваме симптоматичното негласно самопризнание за близостта между им, скрепена с мълчанието на днешните набедени за антифашисти български социалисти. Не им пречи, че фюрэра заплашва с концлагери и държи нацистки тон (“untermenshen”). Харесва им явно, че също като тях се кълне в любов общото им източно божество.
Горното вече е достатъчно долно политическо поведение на партия с претенцията да бъде част от едно европейско семейство, в рамките на което нетърпимостта към всяка разновидност на фашизоидността е императив без алтернатива. Питайте лицето Елена Йончева, лице на български социализъм в Брюксел, която също не помня да се е разграничила (поне) от българския фюрeр.
Двойно по-укоримо е подобно “скатаване” за другите две парламентарно представени партии у нас, приютени и легитимирани като членове на съответните политически семейства в Европа. Едната от тях претендира да представя “гражданите за европейска България”, а другата- да брани правата и свободите на българите. И едната и другата пасуват по отношение на фюэра. Иначе са готови да псуват либералните си колеги, но не и него.
Същото в лично качество се отнася за президента Румен Радев (и автоматично се разпростира върху неговата “партия” от съветници, сътрудници и прочее негови назначения. При всичките му обобщения за лошотията на партиите никога не вади пред строя рашистката банда, превърнала парламента в позорище като трибуна на фашизоидността. Какво още трябва да чуем от фюрэра срещу “подчовеците”и “майкопродавците”, за да се възмути най-сетне Радев? Явно няма как – и той е убеден в победата на московията срещу Украйна, и е срещу всички, които искат да помагат на жертвата в натрапената й война, наричайки ги “войнолюбци”.
Да се надяваме, че първите симптоми на сигнал за тревога на институционално ниво от марша на фюрэра, напомнящ похода на Пригожин (но срещу самата демокрация у нас) няма да останат просто за “протокола” и ще бъдат последвани от мерки.
Най-най-малкото, като начало на обратна тенденция, би бил поне един арест на някой от наглеците, които нахлуват безнаказано в Столичната община да свалят украинското знаме, крадат го необезпокоявани пред очите на полицията на публични прояви на солидарност с Украйна и са превърнали в своя запазена марка, в “право” да тероризирането на хора чрез провалянето на публични прояви, които не съответстват на техния изрожденски вкус.
“Някой” в тази държава, трябва да покаже, че я има, че не е оседлана от фюрэра, който толкова се е самозабравил, че непрекъснато заплашва с “ние няма да позволим”.
Кои сте вие, че да позволявате или не какво да се случва или не в България? С този въпрос трябва да започне съпротивата на държавата срещу похода на фюрэра.
