Силата на Статуквото е в ефективната експлоатация на страховете на хората чрез раздухани митове от контролирани медии.
Evgeni Kanev
Вчера погледах “пренията” в парламента за домашното насилие, увенчани с изцепката на “веждичката”, объркал събранието с кръчмата.
И пак си дадох сметка, че силата на Статуквото е в ефективната експлоатация на страховете на хората чрез раздухани митове от контролирани медии. А слабостта на Промяната е, че не може да използва естествените страхове на хората в своя полза.
Както се досещате, няма страхове идващи от Изток, въпреки десетилетното източване на държавата от руски монополи и българските им проксита, въпреки контрола на ключови сектори и предприятия в българската икономика от руски интереси (енергетика, отбрана, комуникации, медии, финанси, тютюн, алкохол, туризъм, недвижими имоти) и въпреки липсата на каквато и да е политическа реакция на тази интервенция.
Страховете са идващи само от Европа.
Първичният страх - защото чрез него влияят на подсъзнателно ниво на българите - започна да се насажда с повдигането на темата за Истанбулската конвенция. Въпреки че никой не задава въпроса как така никоя друга страна в Европа не е съзряла тази опасност, у нас в термина “джендър” се концентрира цялата антиевропейска пропаганда, като проекциите на това “зло” достигат взаимно отричащи се ефекти - от това всички български мъже да станат хомосексуални до това да бъдат накарани да раждат и кърмят.
За отношението към жената - на която е посветена всъщност Конвенцията - нямаше и дума. До преди месец. Тази пропаганда се експлоатира безмилостно от почти всички патриотарски, консервативни, националистически, които несъмнено са дълбоко проруски партии у нас. Такива са на практика всички партии, инструменти на Статуквото.
Свързана с вече устойчиво създадения мит за Истанбулската конвенция е и съпротивата срещу опита на държавата да модернизира и хуманизира българското общество по отношение отглеждането на децата и техните права. Новата социална министърка беше посрещната на нож от социалистическото консерватие у нас, защото има големи заслуги за закриване на домовете за изоставени деца у нас. И я нарочиха за джендърско попълзновение. А спомняте ли си как преди време нова стратегия за детето беше посрещната на нож и страховете от норвежците бяха най-силни в областите с най-силно патриотарско влияние? Да, Европа идва да ни вземе децата и бъдещето.
Вторият най-оборотен мит е за “проблемната” еврозона, за да се нагнетява страх от еврото.
Гледах вчера един дебат между двама икономисти в популярен подкаст. И след известно време спрях да слушам икономическите аргументи на противника на еврото - известно лице на проруския антиевропеизъм у нас, а да си обясня на психологическо ниво защо публиката реагира с ръкопляскания на тезите му.
Ами канавата е една и съща - всяване на страх:
- че Европа затъва в дългове;
- че на еврозоната й трябва ремонт, иначе върви към сгромолясване;
- че ние веднага поемаме невероятни дългове;
-че веднага ни заливат с пари и ще има огромна инфлация.
- Че ни готвят капан.
Пълен Bullshit.
Но ръкопляскането издава дива радост и душевна Нирвана, че още не сме влезли и имаме шанс да не се прецакаме - най-вече да плащаме борчовете на другите.
Е, как никоя страна в еврозоната не е изстенала досега, че е прецакана?
Успешно се заобикалят “неудобните” факти: че България е де факто в Еврозоната от самото начало чрез своя валутен борд; цялата ни икономика, вкл. цени и доходи са адаптирани (за разлика от всички други нови членки без прибалтийските) към европейските икономики; влизането в еврозоната е по-скоро правен и технически, а не толкова икономически въпрос. България чрез членството ще възстанови частично своя суверинитет, който сега изцяло е загубила понасяйки пасивно всички решения на ЕЦБ без възможност да им влияе.
Кой има интерес да не сме в Еврозоната?
Затова бързото влизане в еврозоната е като бързо затваряне на рана, която иначе може да доведе до руска гангрена. И е следващата национална кауза
