9 СЕПТЕМВРИ : ЗА(Д)НИКЪТ НА БОГОВЕТЕ

Много подходяща илюстрация на днешния 9 септември като спомен от миналото е цъфналият в Несебър билборд с огромната официозна снимка на един от участниците в кървавия преврат с надпис: „Сто години от раждането на другаря Тодор Живков“. Появата на тази реклама на скудоумието, която била платена с лични средства от поклонник на диктатора, е симптоматична с две неща: че се пръква в най-богатата българска община, която би трябвало да е пример за удовлетворението от раздялата с аскетичния комунизъм, но и с факта, че не дразни управляващите.

Ако си спомняте, в качеството си на софийски кмет Бойко Борисов обяви лична война на задника на Азис и нареди да бъде свален негов билборд в столицата. Но когато някакъв задник рекламира в същия размер охраняемия от него рушител на съвременната българска независимост, завещал фалиралата България на поколенията да се оправят с дълговете му, Борисов никакъв го няма. А подобните му тържествуват над същата тази унизена България.

Да, както казват американ­ците, „мнението е като задника-всеки си го има“. Не бих пледирал да се забранява някому да обича надзирателя на своята част от (соц)лагера. Но какво е мнението на Борисов за подобни назадничави прояви? Или ги смята за прогресивни, понеже Живков си имал и положителни страни (сякаш и Хитлер, който е бил например сносен художник на младини, си няма!), както заяви по повод рождения му ден нашият премиер?

Така е, разни хора на различни задници се кланят. Истинската им физиономия се разпознава по за(д)ника на боговете им.

По света склонността да намираш хубавото в това да те държат на мушка, както беше с цял един народ при режима на Живков, се нарича „шведски синдром“. У нас си е съветски и, както се вижда, е жив по отношение на Живков. А как е в бившия СССР? Какво мисли за онова минало човекът, натоварен с най-много власт в Кремъл (и по тази аналогия е „техният Бойко Борисов“)?

 Ето какво за ужас на правоверните русофили и съветолюбци е заявил в навечерието на 9 септември руският президент Медведев:

Президентът на Русия Дмитрий Медведев определи учението на Маркс за класовата борба като екстремизъм в изказването си на Световния политически форум в Ярославл, предаде РБК „Дейли“.

„Прогресиращото имуществено разслоение, което може да е по-слабо изразено в условията на икономически растеж, в период на криза води до открити конфликти между богатите и бедните.

В много райони по света се възраждат, струва ми се, едни напълно екстремистки учения за класовата борба, създават се улични безредици и терористични нападения“, каза руският президент, цитиран от РБК „Дейли“.

„Звучат призиви за използване на сила, за защита на традиционната култура, нравственост и т.н. В същото време съществуват и призиви за противоположни действия, които се свеждат до това напълно да се намали ролята на бюрокрацията, да се позволи на обществото да се развива изключително на принципите на самоорганизацията, саморегулацията и самоуправлението, изолирайки държавата от обществения живот“, каза още Медведев.

Президентът заяви още, че смята за опасно прекомерното имуществено разслоение в руското общество.

Той призова борбата с бедността да се превърне в приоритет за руската държава.

По думите му 10% от най-богатите руснаци получават доходи, които са 15 пъти по-високи, отколкото доходите на 10% от най-бедните и се равняват на една трета от съвкупните доходи на руските граждани, докато доходите на най-бедните са едва 2% от общия показател.

„Бедността се превръща в мощен катализатор на междунационални противоречия. Именно сред бедните социални групи бързо се разпространяват ксенофобията и нетърпимостта“, подчерта Медведев.

Според руския президент неприкосновеността на частната собственост в Русия трябва да бъде гарантирана. „Навремето се опитахме да създадем общество без богати. Резултатът от този експеримент бяха стагнация, нищета, разпадане на държавата“, каза Медведев на Световния политически форум.

„Няма да допуснем това да се повтори, каквито и популистки лозунги да издигат отделни политици“, обеща президентът.(Дневник)

Тъжното е, че май пак ще трябва да разчитаме да ни освобождават – от себе си този път. Но пък ще е забавно да гледаме русофилите и съветолюбците с бригадирски плам в очите първи да хукват с кирките да събарят омразния им Монумент на окупаторската червена армия (МОЧА) в момента, когато им свирнат от Москва да спрат да бранят монумента!

Иво ИНДЖЕВ