За Доган е важен не президентът, а пазарлъкът с правителството
С Антонина Желязкова, историк, експерт по проблемите на Балканите, разговаря ГЕНКА МАРКОВА:
- Как ви прозвуча, г-жо Желязкова, изказването на Ахмед Доган, че ДПС ще подкрепи на балотажа Калфин за президент, а срещу това иска да получи една хубава целувка? После уточни - “една въздушна целувка, защото демокрацията няма цена”.
- Това беше типична за Доган нарцистична реплика. През последните десетина години медиите, анализаторите, политиците, кръчмарските политолози са тези, които търсят дълбок подтекст в изказванията на Ахмед Доган, а там невинаги има такъв. Той е политик, който вярва, че е надскочил другите, че държи всички в ръцете си. Ако перифразираме Хитлер, Доган мисли, „че българите и България не го заслужават“. Затова спонтанно изпуска високомерни реплики, които след това всички тълкуват, а неговите сътрудници се стараят да представят като поредното прозрение на лидера.
Тази вметка с целувката излъчваше дълбокото му убеждение, че крайният резултат зависи от него, че българският политически живот се върти около него. Това, разбира се, е истинска съвременна политическа митология. Що се отнася до коментарите му за безценната значимост на демокрацията - самият той е антипод на всичко демократично, което означава, че е рафиниран популист.
- Защо електоратът на ДПС не гласува масово за Калфин - така му е наредено отгоре заради тънки политически сметки или по съвест и инстинкт?
- Избирателите на ДПС са далече от политическите интриги. Те притежават свръхчувствителност за необходимостта да бъдат вътреобщностно солидарни, защото това им вдъхва някаква сигурност.
Не е редно и е цинично, когато обвиняваме мюсюлманите в България, че гласуват като стадо, защото така е разпоредил лидерът. Гласуват, както повелява травматичната им памет, която е наслагвала пласт след пласт спомени за репресии и унижения от 1881 до 1989 г. А и през последните 20 г. на демокрация не им се случи нещо особено хубаво. Нека не забравяме, че допреди няколко месеца мюсюлманите търпяха издевателствата на офицера от ДС Недим Генджев и неговите групи от пловдивски биячи в ролята му на главен мюфтия, натрапен им от съдебната институция и Дирекцията по вероизповеданията.
След като повече от 20 г. нито една общонационална партия или гражданска структура не успя да убеди нашите съграждани от етническите и религиозните малцинства, че може да бъде гарант за тяхната сигурност и равнопоставеност в политическия, социалния и икономическия живот - тогава е по-добре да гласуват за лошите свои.
Президентът като институция не им дава хляба, нито възможностите за образование и достъп до европейските фондове. Поради това и не всички са последвали знака, който подаде Доган. Освен това онези, които са отишли до урните, са си позволили повече свобода на избора, защото това е институция от друга планета, не е като кмета или общинския елит на партията. Нека бъдем реалисти - в този момент за избирателите на ДПС е все едно дали президент е Калфин, или Плевнелиев, или Кунева. На предишните президентски избори бяха мобилизирани, защото до балотажа беше достигнал Волен Сидеров - това е нещо, което е фундаментално важно за оцеляването и си заслужава участието.
По различни причини, но същото важи и за лидера Доган и ДПС елитите. Те се интересуват единствено от политическите и икономическите пазарлъци с изпълнителната власт - централна и местна, с водещите олигарси, с медийните групировки, с локалните мутри, които се опитват да направят или задържат като кметове и общински съветници. Не се интересуват от президентската институция, защото с нито един от тримата кандидати не биха могли да направят далавера.
- Колко дълго тези хора могат да бъдат държани в подчинение - какво показват вашите изследвания?
- Видимо е раздвижването сред политическите нагласи на мюсюлманите в България. Все пак почти навсякъде, където доскоро имаше само един кандидат за кмет на ДПС и той печелеше изборите с 98%, както по времето на Живков, при тези избори имаше доста алтернативни кандидатури и това изискваше повече мобилизация на структурите. Имаше значителен пробив в общинските съвети, които станаха по-шарени, имаше и доста тежки загуби за ДПС, както в Силистренско, където за първи път от години няма да имат кметове.
- Кандидатите на ЕНП с лидер Мария Капон и на Касим Дал, който напусна Доган и ДПС, направиха такъв пробив. Те имат 70 общински съветници и още 4-ма, подкрепени с коалиционни листи - общо 74, което е пети резултат след ГЕРБ, БСП, ДПС и РЗС. И преди „Атака“.
- Да, те направиха изненадващ пробив. Още повечече в някои общини на Разградска и Силистренска област на изборите като кандидат за президент Мария Капон събра доста над 4%, което си е пробив. Имат достатъчно време до следващите избори за парламент и може би ще успеят да се разгърнат като политическа сила.
Хората в регионите, където живеят турци и помаци, събират кураж, за да се разкрепостят, за да накажат корумпираните и всевластни местни и централни елити на ДПС, но става бавно и плахо.
- И някои партии мобилизират своите избиратели с аргумент анти-ДПС.
- На тези избори се затвърди една срамна и плашеща тенденция. Както на парламентарните избори през 2009 г., електоратите на различни партии бяха мобилизирани анти-ДПС, което се възприема като антитурски вот. Победителите в сегашните избори заковаха тази тенденция, когато започнаха победната си пресконференция с изказване в смисъл, ето, ние победихме без турските гласове. Турците и мюсюлманите в България са част от нацията и тяхната изолация няма да доведе до нищо добро. Не е весело, че турците не са гласували за теб, а е обезпокоително.
Порочна практика е в България да се мотивират електорати, както и да се обявяват резултати чрез маргинализиране на част от българската нация.
- Наблюдатели и политици твърдят, че времето на политическия брокер ДПС е свършило.
- ДПС се превръща в регионална партия и в това няма нищо радостно. Те хвърлят всичките си усилия да удържат своите емблематични региони на власт, но все повече се маргинализират като национална партия с централно влияние. Изпуснатите реплики на Доган отчуждават ДПС, респективно мюсюлманите, от мнозинството. Този процес ще се засилва, но това поставя в изолация населението в тези региони, оставя го под влиянието на местни гаулайтери и бизнесмени, прави ги податливи на външни фактори. Това води до нарушаване на равновесието в общите пространства на християните и мюсюлманите, на българите и турците.
Подобно затваряне на мюсюлманите влошава много и съдбата на българите християни, които са малцинство в тези общини. Това ние наричаме обърната проекция на малцинствените казуси. Такива тенденции водят бавно, но сигурно до елементи на сепаратизъм. Подобни ситуации наблюдаваме в Западна Македония и те не са довели до нищо конструктивно за държавата и обществото там. В България все още е възможно това да се преодолее в този ранен етап, като се прекрати сатанизирането на ДПС и като се реформира и демократизира самото ДПС.
- 40 дни след Катуница може ли да се говори, че някой е провокирал този случай с определени цели точно преди изборите?
- Катуница, а и много други подобни места и казуси в страната могат да избухнат и без да са подтиквани от политиците, защото с години са трупани напрежения. Друг е въпросът, че те са създадени изначално от политиците. За политическата класа, за местното и централното управление е по-лесно и изгодно да толерират неформални квартални или селски лидери дори и при ярки нарушения на законите, защото разчитат на тях не само при избори, но и за контрол над населението там.
- Отрази ли се трагедията в Катуница върху резултатите от изборите?
- Прогнозите ни бяха, че това ще засили влиянието на „Атака“, но не се случи, макар все пак напълно разпадащата се партия на Сидеров да получи малко повече гласове от очакваното в периода преди сблъсъците. Повлия позитивно на ГЕРБ, защото все пак отговорността беше тяхна като управляващи, а те овладяха напрежението и дадоха знак, че виновните ще бъдат наказани. Дали това ще се случи, е друг въпрос.
- Какви са изводите от Катуница?
- Има натрупване на огромен потенциал от нетърпимост към ромите, а също - недоволство и самоизолация от страна на ромите. Натрупани са и опасения към мюсюлманите и двустранно отчуждение на хората от двете големи конфесионални групи. Разрушава се тъканта на обществото, което, искаме или не искаме, се състои от различни етнически и религиозни общности.
Това крие потенциални опасности от напрежения и локални сблъсъци. Наистина през следващите години предстои да видим на сцената „истинските лоши момчета“ и от едната, и от другата страна. Необходими са много усилия, средства и политическа воля, за да се преодолеят тези тенденции, но не съм сигурна дали управляващите са достатъчно компетентни да се справят с това. А и дали ще им достигне воля, или ще пренебрегнат проблемите и ще се отдадат на високото самочувствие и ползите от придобиването на повече власт...?
Гeнка Маркова
в. „24 часа“
