Новите дрехи на царя и след две години си останаха същите
В България е пълно с „царе“ като онзи от приказката на Ханс Кристиан Андерсен „Новите дрехи на царя“. От ония, които доскоро населяваха „Дондуков“ 1 и 2 в София до „Александровска“ №26 в Бургас. За тях ми е думата ...
Бургаският кмет се гордее с направеното през неговите два мандата и то не е малко, но ...
Как е направено, какво му е качеството, има ли значение за бургазлии, какво трябва да се направи си остава основна тема на неговите общински „царедворци“, а те не смеят да критикуват или подсказват ...
Ето един конкретен казус, за който преди години бяха похарчени около 1 млн. лв. по програма, а въпреки това обектът, който е и детска градина си остана опасен за децата, които я посещават ?!
"ПОДОБРЯВАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ИНФРАСТРУКТУРА В ОБЩИНА БУРГАС"
Целеви обекти: ЦДГ №2 "Ханс Кристиан Андерсен" и още пет други обекта получиха бюджет за 5 773 119,93лв.
Направени бяха и значими неща и ремонти, но оградата на ЦДГ №2 "Ханс Кристиан Андерсен" си остана незабелязана, че е опасна за живота и здравето на малчуганите които я посещават.
Масивна, тежка и опасно наклонена навътре към двора на градината, тя е подпряна самодейно с подръчни материали като тръби, пръти и какво ли още не ...
Само че ако някое по-буйно и силно дете разклати тези импровизирани подпори, тя може да се срути върху него и най-слабото нараняване би било счупен крайник, но може и по-тежко нараняване ...
Ако допуснем, че малко над 1 млн.лв. са отишли за ремонти по тази ЦДГ и др. то нашият общински „цар“ Димитър Николов наистина е гол, подобно на онзи от приказката на патрона на ЦДГ Ханс Кристиан Андерсен - „Новите дрехи на царя“, защото дали поради нехайство или нещо друго той и неговите общински чиновници не са приели мерки да осигурят средства и опасната ограда да бъде поне сигурно и здраво укрепена или ремонтирана изцяло.
Може би гордостта им, или опасенията да не ги изкарат глупави и некадърни като героите от приказката ги е накарала да постъпят точно като тях : „Всички царедворци също гледаха и не виждаха нищо, както царят. Но всички повтаряха след него: „Платът наистина е чудесен!“
Е, детската градина украсена с балони, палми и т.н. на шоуто след ремонта е хубава, но като че ли никой нищо не вижда и не казва за опасността от оградата, дори и години след това ?!
А царят ?! Общинският „цар“ е гол и глух, а може би и сляп, защото живее на метри от оградата и всеки ден луксозната лимузина подарена на Община Бургас от една банка го взима и довежда обратно вкъщи и той се радва на хубавите си невидими „дрехи“, но в същност е ГОЛ ?! Не се и сеща да прочете или си припомни тази толкова поучителна приказка за новите дрехи на царя ...
Това е една сполучлива прилика с името на ЦДГ №2 „Ханс Кристиан Андерсен“Бургас и приказката на Ханс Кристиан Андерсен „Новите дрехи на царя“, от която ще ви припомним откъси, които показват нежеланието на хората на Бургас да признаят една истина, за която Андерсен пише така : „...защото никой не искаше да мине за глупец или за некадърник.“
„В царската столица кипеше шумен, весел живот; всеки ден там пристигаха много чужденци. Веднъж между другите пришълци се явиха двама измамници; те се препоръчаха за тъкачи и разгласиха, че умеят да тъкат такива прекрасни платове, каквито човек не може никъде да намери, и че дрехите, съшити от тия платове, са не само необикновено хубави по цвят и по кройка, но се отличават още и с едно чудно свойство: те са невидими за ония хора, които не са достойни за заеманата от тях длъжност или пък са съвсем глупави.
„Ето ти дрехи за мен — помисли си царят. — Щом ги облека, ще мога веднага да познавам кой в моето царство е достоен да заема тая или оная длъжност; ще мога също тъй да различавам умните от глупавите. Да, аз без друго трябва да си заръчам дрехи от такъв плат.“
И той веднага даде на двамата измамници много пари, за да могат те да се заловят незабавно за работа.
…
„Искам да зная как върви работата“ — помисли си царят, но се смути силно от мисълта, че глупецът или негодният за длъжността си човек не ще може да види чудния плат. За себе си, разбира се, той не се страхуваше, но все пак си мислеше, че ще е по-добре да изпрати най-напред друг някой. Всички в града знаеха вече какво чудно свойство притежаваше новият плат и всеки гореше от нетърпение да узнае дали неговият съсед е глупав или некадърен.
…
Най-сетне и сам царят пожела да види плата, докато е още на стана. С цяла тълпа избрани царедворци, между които бяха и двамата министри, той отиде при изкусните измамници, които започнаха да тъкат още по-усърдно на празните станове.
— Как, не е ли прекрасно това? — попитаха двамата царедворци, които бяха идвали вече. — Погледнете само, ваше величество, какви шарки! — и те сочеха празните станове, като мислеха, че другите наистина виждат плата.
„Какво е това? — помисли си царят. — Та аз нищо не виждам. Това е ужасно! Нима съм глупав? Или пък не ме бива за цар? Но туй е още по-ужасно!“
— О, да, платът наистина е чудесен! — извика високо той. — Аз напълно одобрявам вашата работа.
И царят кимна с доволен израз на лицето си и започна да разглежда празните станове, защото не искаше да покаже, че нищо не вижда. Всички царедворци също гледаха и не виждаха нищо, както царят. Но всички повтаряха след него: „Платът наистина е чудесен!“ И започнаха да го съветват да си направи дрехи от новия, великолепен плат за предстоящото голямо тържество. „Великолепно, прекрасно, чудесно!“ — носеше се от уста на уста.
…
Никой не искаше да каже, че не вижда нищо, защото никой не искаше да мине за глупец или за некадърник.”
Извод напълно подходящ за ситуацията в Община Бургас и за общинския „цар“ и неговите общински“царедворци“ ...
Поучителна приказка сякаш написана за нравите и порядките в „най-добрият град“ за живеене в България.
Все пак тази година има надежда нещата да се променят ...
"Под лупа"
