Няма да мине пред съда на историята оправдаването на Путин, че Украйна си го “проси”
Стара лукава практика на двукраките вълци в овчи кожи е да оприличават врага на себе си, когато не могат да му причинят нещо по-лошо. Казано простичко с думите на бай ви Ганя, “всички са маскари”.
В контекста на манипулативните опити да се оневини руският агресор и да се вмени вина на украинската му жертва това звучи като “няма невинни” в тази война. Колко трябва да си циничен, за да сложиш този знак на равенство!
Точно това правят нашите путинофили, давайки вид че почти са се примирили и вече не се кланят открито на московския диктатор, за когото в момента на престъпната му разправа с Украйна стана все пак самоубийствено да промълвиш някаква похвала.
Путинофилите вече скланят да го обявят пред телевизионните камери за лош, но бързат да наклепат и другите, т.е. жертвите му, както и лошия Запад, че носят вина за ужаса, който злодеят им причинява. Самите путинофили се мазнеха дълги години на своя кумир в Кремъл, но сега обвиняват Запада, че е проспал опасната му лошотия.
Подобни тези разви днес по БНТ евродепутатът Иво Христов, главният герой от отвратителния антибългарски и антиевропейски руски документален филм “България умира тиха” на Даря Асламова , представила на руската публика страната ни като поробена от Запада и носталгична по доброто старо съветско време.
Филмът целеше да контрира с негативен “европейски” пример започналите вече по онова време мирни, но непримирими протести в края на 2013 година в Киев срещу отказа на публично подкупения прокремълски президент Янукович да сложи подписа си под предсъединителния протол за членство на Украйна в Европейския съюз.
Тази интрига на Путин, обещал милиарди на Янукович срещу обратния завой на страната от европейския й път, беше тогавашният спусък на събитията, довели до всичко останало, като ескалацията на протестите в бунт, който днес Христов припомни, че е довел до смятаната властта, но не по мирен път.
Любимо оправдание на Путин за агресивната му политика спрямо Украйна, сякаш самият той е рожба като президент на демократични и свободни избори.
Путин маниакално си беше наумил още тогава, че и по-рано, на всяка цена да не допусне продължаващото отдалечаване на Украйна от московската орбита.
Искаше на всяка цена да я спре по европейското трасе, по което беше се запътила, за да може да се опита да я погълне и да осъществи своята фикс идея за възстановяване на съветското по мащаби имперско уголемяване на Руската федерация като велика сила. Без да включи Украйна в тази реваншистка схема това е невъзможно. Но за един диктатор, снабден от съветско време с ядрено оръжие, отказът на съседа да си даде доброволно къщата, не е валидна причина да се въздържиш да му изпратиш накрая танкове, за да я разрушат.
Най-напред вероломно му взимаш ядрения потенциал за самозащита, мамейки успешно и западните гаранти за сигурността му, а накрая го газиш със стоманени вериги.
Причинно – следствената връзка трябва да се помни.Защото протестите в Киев бяха започнати от майки с деца и бебешки колички, но завършиха с насилие, родено от зверствата на проруските еничари от БЕРКУТ.
Христов избирателно сочи само кървавото следствие на финала на Майдана в Киев, но “пропуска” да признае собствената обслужваща роля в полза на руската пропаганда срещу украинското членство в ЕС. Би трябвало да се позасрами от своя принос в облъчването на руската публика с долнопробната пропаганда за пъшкащата под европейско робство България.
В онзи българомразки филм злата женица Асламова се беше изхитрила, без да представи нито един руски цитат, да рекламира като меродавни за българското мнение букет от руски бурени от българско потекло, които се надпреварват да шибат с бодлите си европейското ни настояще.
А сред всички интервюирани от нея български путинофили най-много време в рамките на онези малко повече от 20 минути беше отделила тъкмо на Христов. https://ivo.bg/2019/04/04/защо-бившият-журналист-иво-христов-бе/
http://agroplovdiv.bg/15276/руски-филм-българия-умира-тихо-ни-изк/
Сега лустросаният войн срещу съществуващата предимно в собствената му глава “русофобска истерия” в България и хулител на “проевропейския елит” у нас (сред който той се оказа с евродепутатската си заплата и статут) слага знак на равенство между изнасилваната Украйна и нейния руски изнасилвач.
Признава с половин уста, че Путин не е прав, но той само бил натиснал спусъка. Оневинява го както адвокат на изнасилвача, който се оправдава пред съда, че жертвата му е била с къса пола и го е предизвикала, пък той само се възползвал, защото тя си го просела .
И не само това внушава от екрана на предаването в държавната институция, в която специален гост беше и специалист по похвалите какви успехи постига телевизията “в последната фаза на мандата на това ръководство”.
Безстрастната по форма като поведение проповед на Христов по темата “всички са маскари” преля в злобно подмятане срещу “чърчиловците”, които обикаляли сутрешните блокове и веели знамена.
Не каза какви знамена, но от контекста е ясно, че става дума за украинското, което в цял свят се превърна в разпознаваем знак за солидарност със справедливата народна освободителна борба на един европейски народ срещу руското варварство.
Дори и в един Египет, където в курорта Шарм ел Шейх, любим на мръзнещите през по-голямата част от годината в родината си заможни руски туристи, свалиха руското знаме от пилоните на един хотел, където гордо продължава да се вее украинското знаме.
Христов, колкото и да се опитва да се открои като нещо повече, е част от в многолюдната путинофилска нашистка тълпа, която от много годни предизвикателно вее на своите сборища в България руското и съветското знаме. Но тези знамена не го възмущават, не ги брои за чужди. Виж, украинското, когато зад него застават свободолюбиви българи, го дразни.
Обижда тези сънародници на “чърчиловци” (т.е. заразени от манията за величие някакви войнствени български дребосъци) макар да не знам някой приятел на украинската освободителна кауза да е призовавал България да се намесва пряко във войната на Путин, че да дава основание на Христов да обвинява “чърчиловците” в това.
Самото заставане на страната на жертвата му със знака на синьо-жълтия цвят обаче изважда путинофилите от равновесие, дори когато става дума за умело балансиращ на ръба на лъжата манипулатор.
Този род внушения сега са много актуални, но успехът им е предпоставен от дългогодишната търпимост към съветско -руската символика у нас като заварено положение на принципа “битият си бит…”.
Сложих си украинското знаме на терасата – аз, който никога не съм развявал никакви знамена, оставяйки през годините тази показност на желаещите да парадират с патриотизма или с путинофилията си.
Беше ми интересно дали в околните или други сгради ще се намерят съмишленици да направят същото. Излишно е да казвам, че няма такива желаещи. Защо да си правят труда? Друго си е да философстващ пред телевизора. Пък и кой знае, може и да е опасно да си показваш украинската солидарност!
Ако има нещо по-лошо от откритата подкрепа за злодеянията на путинския режим, това е подлото обвиняване жертвата му, че “сама си го е изпросила” – я заради “късата си пола” (т.е. гордостта и неподчинението й да приеме насилственото откъсване на Крим и още две укрински области), я заради прелестите си като 4-та по природни богатства в света държава, но най-вече поради това, че изнасилвачът държи до гърлото на зяпачите голям ядрен нож и може да си позволи да си прави каквото си поиска на правото на по-силния, на лудия с картечницата, когото нормалните хора не искат да доближават.
