Окупационен фонд, основан за създаване на Руско-Дунавска област
Така официално е наричан фондът, с който се финансира Временното руско управление и издръжката на руските войски в българските земи.
“Фондът” е погасяван като огромен окупационен дълг, който изплащаме до 1908 г. В него, както и в оригинала на Санстефанския прелиминарен мирен протокол, не се говори за България, а за “Руско-дунавска област” . “Освобождаваните” българи също ги няма, те са просто “поробени славяни”.
През 1886 г., година след Съединението, което признава и оглавява, първият български княз Александър Батенберг е детрониран, за да бъде заменен не с някой друг, а със самия руски император. Под ръководството на Стефан Стамболов националните сили съумяват да спасят страната от руско владичество, но в следващите години Александър ІІІ не пести сили, за да подкупва щедро влиятелни български политици и журналисти.
Ето какво пише в секретно циркулярно предписание на началника на Азиатския департамент на руското външно министерство – Мелников, адресирано до управляващия дипломатическата агенция и консулите в България от 5 септември 1886, година след Съединението:
1. “Не ни трябва да се обръщаме към архивни справки, пред нас е живият пример на Румъния. Малко кръв ли се проля за румънската свобода и независимост и какво излезе от всичко това? Румънците…се провъзгласиха за независимо кралство начело с Карл Хехенцолерн. Ето Ви, любезни генерале, плода на нашето нехайно отношение към Румъния, с която рано или късно ще ни се наложи да се съобразяваме.
И така, имайки пред очите си такъв жив пример като Румъния, ние не трябва да правим същите тези грешки и в България, и следователно нашето пряко задължение е да следим за вътрешното развитие и за вътрешното протичане на нещата в България и така да предпазим страната от глупави последици. …
Под секрет ще Ви кажа, че не е било и заради каквито и да са братушки [в контекст на “заради кого са воювали”]. Нашата задача беше да прочистим пътя до известен пункт, в косвен смисъл ние постигнахме това, но в Берлин ни преградиха този път, следователно сме длъжни да го постигнем с други средства, които са избрани сега от нас. Достигането на тези цели е възможно само тогава, когато ще имаме работа с едно лице, а не с уличната тълпа, която българите наричат Народно събрание.”
2. Секретната мисия на генерал-майор барон Каулбарс се заключава в следното:
1) да се отстранят от власт незаконните български регенти и управници;
2) да се образува ново министерство от лица, действително предани нам;
3) да се освободят арестуваните офицери и да им се върнат предишните длъжности;
4) да се прекрати военното положение и да отсрочат за неопределено време изборите за Велико народно събрание;
5) за въдворяване на спокойствие и необходимия ред в страната новото министерство ще ходатайства пред императорското правителство за попълване на българската армия с наши конни и пехотни полкове и артилерия;
6) да се уволнят в оставка тези от българските офицери, които са се оказали привърженици на княз Александър;
7) след изпълнение на посочените инструкции да се свика Велико народно събрание, на което да се предложи на волята на Господаря Император за приемане от Негово величество на титлата Български велик Княз. Императорски наместник ще бъде назначен измежду българите.
Мери Русева
Така официално е наричан фондът, с който се финансира Временното руско управление и издръжката на руските войски в българските земи.
“Фондът” е погасяван като огромен окупационен дълг, който изплащаме до 1908 г. В него, както и в оригинала на Санстефанския прелиминарен мирен протокол, не се говори за България, а за “Руско-дунавска област”.
“Освобождаваните” българи също ги няма, те са просто “поробени славяни”.
"Също безпрекословно бе приет дългът към нашето (руското) правителство за издръжката на ОКУПАЦИОННИЯТ корпус (струва ми се, кръглата сума 10 618 250 рубли и 43 копейки); с една дума, всички наши желания бяха изпълнени от българите безпрекословно. Доколко българите ни бяха предани, се вижда от това, че дори по финансовата част решително никой от българите не се съмняваше в нашата акуратност. Всички разходи бяха приети във вид на благодеяния от наша страна, без да се прави оценка, дали са изразходвани правилно, или неправилно, а между тях на практика се оказаха и някои неправилни разходи и дори към окупационния дълг бяха приписани кръгли цифри, като например в разходите на окръжното управление бе включена и издръжката на топографската команда.
Междувременно всички топографски карти, снимки, планове, чернови, дори инструменти бяха изпратени в Петербург във Военнотопографското управление.
Струва ми се, че ако ние бяхме снели топографски карти на България, Добруджа и Източна Румелия, до Константинопол включително, и отнесли разходите към дълга на българската хазна, би следвало да предадем на българското правителство и работата на нашите топографи. Ако нашето военно министерство е извършило тези работи собствено за себе си (до последната война нашето военно министерство не разполагаше с никакви карти на Европейска Турция), тогава, струва ми се, и разходите по този повод би следвало да бъдат приети от нас за наша сметка!"
