Орден от орда
Тази книга започва с изричната уговорка, че макар да е роман, все пак част от цялото се основава на реални събития, но всяка прилика с реалните събития е дотолкова, че да приличат на измислени, защото те принципно са верни и точни, толкова точни, че приличат на измислени.
След майсторското увъртане няма как да не се цопне човек в романа „Политическа орда” на Тошо Тошев, дългогодишен главен редактор на „Труд”, носител на орден „Стара планина” и съавтор на един от етичните кодекси на българските медии. Но за ордена в романа не става дума – от скромност или защото е получен от политическата орда за заслуги към нея някакви.
Естествено, като опитни читатели знаем, че краят винаги е най-интересен, затова веднага поглеждаме последните страници, за да попаднем на отзивите на мастити български интелектуалци.
Иван Гранитски: Страниците, в които той пресъздава уродливия характер на прехода, звучат силно и достоверно, не само защото рисуват реални типажи на политици, депутати и пр. силни на деня, които са ни добре познати през последните години, но и понеже тези страници са заредени с впечатляващ социален критицизъм, пропити са с тъга по покрусените идеали и погазените социални, национални и човешки ценности.
Потънали в тъга по покрусените идеали прескачаме еротичните страници, включващи мастурбация с бутилка, онождане на билярдна маса, бюро, традиционен креват или в редакционната баня, надяваме се всички да се основават на реални събития, дай Боже всекиму, за да се съсредоточим върху други, почти реални политически и други събития – все пак авторът е врял и кипял в най-горещия казан на прехода, сигурно има какво да разкаже.
Президент, който според автора изобщо не е президентът Желев, набива пържен боб и се натрясква така, че го отнасят на ръце в кревата, а „По целия път зад гърба на заспалата държавна глава се проточи освободеният аромат от любимата му бобена яхния по президентски”…
Поглеждаме пак в края – поетът Любомир Левчев нарича упражнението в литература „Талантлив опит” и приветства автора: Скритият чар на историческата истина не те е уплашил. Ти преоткриваш политическата действителност, и то не само чрез погледа на четвъртата власт.
Продължаваме с талантливия опит и попадаме на друг измислен премиер, за когото навремето се говореха и пишеха разни работи, който „се разхождал в кабинета си по цветно бельо. Увивал се с голям копринен байрак, помахвал към Ларгото под краката си, а отзад, плътно до него, един друг приближен нещо уж му нашепвал. При това не било достатъчно ясно дали само му нашепвал, или правел някои други, по-демократични движения…”
На следващия премиер, който остава почти анонимен за невнимателния читател, дребничък генерал, който грижливо си сменя бельото преди аудиенцията, докладва в банята, докато услужливи момичета масажират премиерското тяло и дреболийки. В присъствието само на двама бодигарда и, надяваме се, на затворена врата.
Говорейки си за бани, няма как да не споменем и академика на БАН, Антон Дончев, който също е възхитен: Докато четях книгата на Тошо Тошев, ме следваше (по-добре да кажа „преследваше”) един образ – стара вековна врата на стар вековен зид. Зная, че това е врата към двора на манастир, не е врата на черква…
В манастирите стават пезевенклъци – това го пише и във вестниците.
И в литературата – също. Но за всичко си има цяр – както казваше един приятел, ако много ви се иска да прочетете някоя книга, но нямате желание – оставете я в тоалетната.
Останалото е само въпрос на техника.
kafeneto.wordpress.com
