Оръжието за масово уволняване на журналисти, нарочено като “плурализъм”, удари на (дялан) камък
Да започна с вероятно неочаквана реплика около радиоскандала тези дни: не видях никой да спомене, че временно отстранената от работа в БНР Силвия Великова е майка на 4 деца.
За Урсула всички се скъсват да изтъкват на първо място нейната многодетност като забележително качество, но за Силвия не чух и не видях да й отдават дължимото за същото, което вероятно в условията на един български журналистически живот е доста по-голям подвиг от този във всекидневието на една Фон дер Лайен.
Отбелязвам леко встрани от темата този факт като многодетен баща, който обаче не си е раждал децата и цени високо майчинската саможертва.
Поради отсъствието ми от София не можах да се включа физически в протеста на журналисти срещу свалянето от ефира на БНР на Силвия Великова. Сега давам писмено своя скромен принос по темата. Всъщност, отдавна съм го дал – не в персонален план, тъй като не съм могъл да знам за предстоящия във времето конкретен проблем, а по принцип.
Чак ми е неудобно да припомням колко пъти съм се “заяждал” с медийните шефове, превърнали “липсата на другата гледна точка” в средство за затваряне на усти под формално демократичен претекст. Приложиха го и срещу колегата Великова, но удариха на (дялан) камък.
От внезапно подарената ни свобода през 1989 г. се възползваха всякакви мошеници и специалисти по ловко осребряване на своите връзки в държавата, употребили най-големия дар на “новия строй” за лична изгода и за сметка на по-малко “съобразителните” в суматохата сънародници.
Мутрите, напомпани в социалистическата люпилня за рекламни лица на социалистическия спорт, дисциплинирано бяха освободени под строй от полувоенните им обиталища да рекетират зараждащия се капитализъм, а техните кукловоди ехидно ни се надсмиваха зад кулисите: нали искахте пазарна икономика, свобода на сдружаването и пр. благини на демокрацията? На ви ги сега с нашите бухалки по вашите глави и не се оплаквайте от изпросеното главоболие, ехидничат те и до днес.
А в миманса “простите хора” ( по Решетников) взеха да псуват демокрацията и “слободията”. Двойна полза за “освободителите” ни, който пак се оказаха московци, принципни врагове на всякаква свобода и вековни крепители на всякакво самодържие.
Така стана и с плурализма на мненията. Обърнаха го като пушка за отстрелване на волнодумци в медиите. Е, в случая със Силвия Великова, тя засече, но само защото вездесъщият спасител Бойко Борисов се е намесил лично в качеството на нашенски самодържец, благоволил да се застъпи за нея срещу “главанаците”, т.е.болярите в държавата и нейното радио, които не са го питали дали да се разправят с една устата журналистка.
Прави чест на Силвия, че сама спомена обезоръжаващо “благодетеля” за този факт без да включва предполагаемо дължимите му благодарности. Както и че не спести истината за надничащата зад всичко това сянка на предрешения избор на нов главен прокурор , който изглежда като във вица за кръстословица и условието да се попълнят двете имена на др. Тодор Живков.
Ако не беше го направила, този текст щеше да звучи в друга тоналност. Защото да те закриля Бойко Борисов не е комплимент, но и не можеш да му забраниш да те “ обича” ( както той казва за себе си, че не може да забрани на хората на го обичат).
Като стана дума за обичта към премиера от страна на възторжения обслужващ персонал в медиите ненадминат пример е дала главната редакторка на един наистина скандален сайт, който тези дни успя да обедини плуралистично разделени медии срещу себе си по повод порнографските си методи на политическо очерняне.
Честно казано, надявах се поне работещите от женски пол в същия сайт да са били поне малко несъгласни с отвратителната гавра по женска линия в рамките на този снимков скандал, но съм подценил лоялността към работодателя на въпросната главна редакторка, чието име оставям да блести в цялата му звездност само в снимка под публикацията по-долу.
В изблик на дива ревност, главната редакторка изригва този път срещу обожествявания от нея досега премиер Борисов заради спасяването на Силвия Великова, чиято глава явно би искала да види да се търкаля на мегдана на безработните. А как само същата персона превъзнасяше Борисов, че бил станал геополитик, “дипломат номер едно в света”, който му бил в краката! https://ivo.bg/2017/09/30/култов-пример-за-култа-към-личността-н/
Моя милост не е особено разглезен от прояви на журналистическа солидарност, но се солидаризира с несгодите на колегите. Защото така се прави. Да се радваш, че колегата е уволнен и да се гневиш, че са го възстановили на работа (особено в случая с многодетната Силвия) е илюстрация на успешната кастрация на същата тази солидарност.
Това е отблъскваща реакция, показателна в какво извращение се е превърнал многострадално изнасилвания “плурализъм” на мненията, докарал една жена да се радва без женски задръжки на нещастието на публично опозорена в оглавяваната от нея медия друга жена и на уволнението на една многодетна майка.
Апропо, да добавя една малка подробност. Ако не броим храброто изключение на Ирина Недева, която ме покани миналото лято да представя книгата си “Измамата “Сан Стефано”, в програма “Хоризонт” не съм стъпвал от години. И изведнъж тези дни получих покана.
После се оказа че тя е невалидна. Ръководството преценило, че ще е по-добре да участвам в студиото по заявената тема, което обаче не можех да направя поради отсъствието ми от София. За водещата на предаването, която ми се обади, първоначално нямаше проблем да си говорим по телефона по време на пряко излъчваното предаване. Но ръководството явно толкова много ме харесва, че е настояло на всяка цена да съм в студиото. Е, щом не мога…
Което не мога, не мога. Но мога да повторя с риск на финала да прозвуча назидателно: не звънете на премиера Борисов дори и да му имате телефона. Той незабавно ще ви спаси от каквото и да било, за да ви употреби после в ролята на Спасителя на кръста, който носи по своята Вия Далароса.
Знам от опит. Първият път ми се обади през 2006 г. да ми заяви съчувствието си, че загубих работата си в БТВ (заради неговия съзаклятник Георги Първанов ) и да ме покани на практика като учредител ГЕРБ на предстоящия след малко повече от месец форум в НДК – макар да знаел, че не го обичам, както се изрази ( важното за него е, че той ме “обича” достатъчно, за ме придърпа към себе си).
Вторият път ми звънна да ме подкупва с екслузивна информация за спирането на проекта АЕЦ “Белене” през 2012 г, но започна с въпроса “ с нещо да помагам”? Интересно, ако се бях хванал на тази въдица и бях заявил на златната рибка желанието си да ме върне в БТВ, дали щеше да ме спаси от безработицата, която ме беше налегнала вече шеста година?
Не, благодаря. Предпочитам да си остана на сухо, отколкото да съм му на кукичката. Съвети не давам, още по-малко пък като давам за пример себе си. В това отношение няма солидарност. Всеки преценява за себе си.
