От Искъро по длибоко има, ама от Доган по-четен почетен председател нема
По-четен веднъж в годината от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган няма. Всички се втурнаха да разчитат подтеска в изявленията за парадигмите на човека, с когото се започвах, когато беше облечен в паравоенна униформа около 3 часа сутринта в една софийска дискотека.
Мой познат, когото бяха изпратили в Бейрут от ДС да се внедри в сейството ми и да започне да донася за “истинската ми същност”, се отдели от свитата на Доган, дойде при мен и ме покани да отида в сепарето му. Беше около година след като с огромен скандал, отекнал чак до Държавния депатрамент на САЩ в годишния му доклад за състоянието на правата и свободите ( само че истинските, а на “побългарените” в рамките на абревиатурата ДПС).
Дискотеката май се казваше “Амазон”. Намираше се в кв. “Иван Вазов” в София. Беше близо до редакцията на в. “Експрес”, който имаше рекламен бартер с тази дискотека. Бяхме окъснели след предаването на броя на всекидневника, на който бях главен редактор, когато от незнаен за публиката заден вход се появи огромният бодигард на Доган , небезизвестният по онова време в публичността Ерол. Зад гърба му крачеше в полувоенно облекло от главата до петите самият шеф на партията, изиграла ключова роля в моето прогонване от поста директор на БТА миналото лято.
Поколебах се, но любопитството ми наделля. Защо ли моят главен екзекутор при отстраняването ми като шеф на агенцията ще иска да се “видим”?
Отидох в сепарето на Доган. Беше потънал до ушите в едно меко кресло. Щом ме видя, и почтително се ръкува с мен, сякаш е мой благодетел, а не преследвач. След едно “наздраве” си помълчахме няколко минути и си тръгах при моята компания , придружет отново от човека, за когото вече знаех, че е бил впримчен по линия на своята “нетрадиционна сексуалана ориентация” да следи в края на 80-те години на миналия век моето вече многодетно семейство, очаровайки ни с артистичността си. Като си помисля колко пъти е дундуркал малките ми деца и как се заливахме от смях на неговите артистични остроумия ( можеше да имитра всякакви гласове и известни личности)- все пак беше майстор на сатирата от национална велчина…
Човекът на Доган вече е покойник. Преди “промените” беше не чест, а непрекъснат гост в дома ми в кв. “Младост” 4, където се оказа съсед през две жилищни сгради. Дали това съседство е било случайно или е било част от плана да бъда държан изкъсо във времето, когато бяха започнал да се изявявам “нетрадиционно”, но в политическия смисъл на думата ( срещу “възродителния процес”, срещу Живов, и пр. ). С натискането на звънеца въпросният артист започваше да ме подпитва да разкажа нов виц за Живков с комплимента, че съм бил по-голям артист от самия него. Не пропускаше и да ме “скастри” приятелски, че не обичам своя заместник-главен директор Ненчо Хранов, който бил добър човек. Хранов, както се оказа, е отговарял по онова време за всички тайни служби в БТА.
Общите ни познати от онези години сигурно вече са се достили кого визирам. Беше известна личност, която след “промените” се оказа изключително близка първо на Доган, а после и на Симеон Сакскобургготски, който го заведе със себе си в Ню Йорк на предназначен за българи камерен спектакъл, платен от Августин Пейчинов. А защо пак същият артист беше и най-близък приятел с уважаваната актриса Невена Коканова, с която делеше по едно време покрив ( нищо общо с “оринтацията” му от онова естество, за която споменах ), това не знам. Бях престанал да разговарям с него откакто разбрах, че ме е клепал. Самият той разбра, че съм разбрал.
Спестявам името на вероятно разпознатия вече от мнозина артист, но се чудя в какво качество се е оказал толкова близък с Доган във времето, когато управляваше проруската корпорация Мултигруп и неговото правителство , дошло на власт с мандата на ДПС след пълзящия преврат срещу правителството СДС, довел до промяна без избори на мнозинството в парламента през есента на 1992 г. Не се боя от съдебни дела от разярени близки на покойния вече доносник. А и такива са малко вероятни. Той нямаше ни жена, ни деца. Просто следвам правилото да се въздържам от крайности в оценките за живи и мъртви грешници при положение, че писмените доказателства за техните “прегрешения” спрямо мен и семйството ми са надлежно скрити от същите кукловоди, които дърпаха конците на доносниците, използвайки често техните слабости.
Поради същите причини не се решавам да пиша и книга за преживяванията си ( например в Бейрут), които вероятно биха представлявали интерес за едни и биха вбесили с евентулната си откровенст други. Когато не мога да бъда докрай откровен, поради споменатите задръжки, е по-добре да не започвам разговор с недомлъвки.
В този смисъл споделеният спомен със странната ми среща с “военния” Доган и неговата компания е по-скоро заместител на поредния поредния политически коментар на поредната арогантна годишна реч на този “раздавач на порциите” в българската политика от десетилетия насам. А е арогантен поради факта, че се подиграва на всички с въпроса какво му били дали последните 30 години.
Всички знаят отгвора : сараи, държавна охрана, държавни подаръци под формата на пристанище и електроцентрала, частни хонорари за милиони за “инжинерни постижения” в хидроинжинерството. Но най-вече тези десетилетия му дадоха ключова роля да сваля, качва и крепи правителства. Последното беше онова на Орешарски, което в един момент реши да свали също по причини, които не ни съобщава в новогодишните си речи, чрез които се вживява в ролята на истинския стопанин на държавата, заместващ с изпреварващо новогодишно слово държавния глава. Артист!
Истинският въпрос без отговор на институциите е защо не му взимат нищо от нова, което са му дали през тези 30 години, а получава още и още. Не му ли стига?
Може би споменатият държавен глава Румен Радев ще събере смелост да попита точно това, когато се изявява като говорител на борбата срещу статуквото? Нали всички, включително и той, констатираме липсата на справедливост. Чакаме словото му в рубриката “вие питате, ние отговаряме”, чрез която медиите по време на НРБ лицемерно имитираха свобода на словото в общението с поданиците на правешкия монарх.
