Победителят в беда
Въздържането от коментар, особено странно като за победителите на изборите от 2 април, изглеждаше първоначално като израз на някаква необичайна за тяхната история на “биткаджии” странна форма на толерантност към победените. Времето обаче тече и този размисъл след изборите все повече озадачава.
Или не?
При цялата неяснота на мотивацията за това мълчание е ясно, че Победителят пак нещо крои. Това никак не озадачава когото и да било. Щото той ни е “широко скроен” и обича да скроява номера на всеки и всички, които са се докоснали до неговата токсичност (за “отровна гъба двойник” заговори днес и Нинова, но това е друг вид вътрешновидова надпревара с новичока на надцакването в лоното на най-старата партия у нас).
Победителят е в положението да се пита сега защо не е внимавал какво си пожелава. Защото май ще му се НАЛОЖИ наистина да сглобява правителство и да поема отговорност, от каквато се надяваше да се откачи.
Никак не изключвам сценария, при който победените ще му услужат с отсъствието си от пленарната зала, за да го оставят да си формира кабинет и да изпълни обещанията си да се докаже като най-големия евроатлантик и за Украйна, и за Шенген, и за Еврозоната, че и да докаже, че театралното му възмущение от големите бюджетни разходи ще се материализира в строга фискална политика и затягане на коланите.
Последното предизвиква със сигурност тих ужас за демагога, който бързаше да потуши всяка недоволство с пари от бюджета, разпореждайки се еднолично с народната пара, но от позицията на опозиционер много се възмути от разходите на правителството.
И още едно гайле (по аналогия с уйдурма) му предстои при опасността да има свой кабинет: ще трябва отново да се върне към конфронтацията с Румен Радев, с когото се сближи и започна дори открито да хвали напоследък, въпреки драстичното разминаване по най-важната геополитическа тема: отношението към въоръжаването на Украйна.
Заявявайки декларативно, че този път наистина ще стане депутат, което видни сановници от неговата свита вече повториха няколко пъти като обещание. Победителят явно няма е премиер на собственото си премиера като управляващ в сянка.
А той мрази да е в сянка! Нищо, че от неговата фашизоидна “агенция” вече го призоваха да си поеме премиерския кръст, т.е. приканиха да си наруши обещанието да не премиерства повече. Наистина, ако прегази и този път думата си, никой няма да се учуди. Но по всичко личи, този път Победителят се пази да скочи обратно в обувките на явния лъжец.
Как да не си блъска главата над тази главоблъсканица?
Щял да говори чак в четвъртък след официалното обявяване на резултатите от изборите, т.е. ще мълчи цели 4 дни като пожарникар с противогаз насред бушуващата стихия на пожара от страсти сред страстните му почитател(к)и.
Не мога с моето “проговаряне” по темата да компенсирам неговото мълчание, но се опитвам да бъда достатъчно ясен като критик, които не си сменя позицията спрямо мутрата. Пиша това преди да са продумали и от либераланта коалиция, чиито лидери обещаха да обявят позицията си до края на деня (т.е. все пак два дни по-рано от ГЕРБ).
Нямам вътрешна информация каква ще бъде тази позиция, но като външен наблюдател, който не е безразличен в подкрепата си за тази формация, мога да си пожелая да е нещо като джентълменското “ladies first”. Няма нужда да се правят на “джигити” като в онзи грузински виц за шофьора, който минавал на червено, но спирал на зелено, за да даде път на друг джигит.
Има и друг виц, по-малко популярен и “джентълменски”, но може би по-актуален – за мюсюлманина в Афганистан, който вървял след жените си. Ходжата го попитал дали е чел Корана, където пише, че мъжът трябва да върви отпред. “Чел съм, го, но там не пише нищо за мините”, отвърнал мъжът.
Ако компромисът в името на прекъсване на Радевото рашизиране на България чрез вредните му служебни правителства е да бъде сглобено управление на ГЕРБ без Борисов и с пасивната подкрепа на истинските евроатлантици от либералната коалиция, нека бъде така.
Дойде време срещу Радев да бъде приложена компромисната формула на общия фронт, която успя да обезвреди властването на милиционерския генерал, приоритетната задача към онова време. Дори и от БСП, които лансираха избраника на Решетников в политиката, дават сигнали, че биха се включили, ако се съди по днешното оплакване на Нинова от Радев.
Сред евентуалните “съпътстващи жертви” при бесепарския “приятелски огън” срещу Радев ще бъде интересно да се открои кой кой е в оформилата се рашизоидна триада в българската политика между копейкин, Нинова и Радев (съкратено КНР).
