“Believe it or not, it was already there on the tenth floor of Erasmus MC: the antibody that is able to block an infection of SARS1 and SARS2. In other words, a first-ever antibody to the coronavirus. Professor of cell biology Frank Grosveld (71) keeps his cool: “I am too old to jump on a table.” https://www.erasmusmagazine.nl/en/2020/03/14/unique-discovery-in-erasmus-mc-antibody-against-corona/against-corona/
“Вярват или не, но то вече е тук, на десетия етаж на Медицинския център Еразъм: антитялото, което може да блокира заразата от SARS1 и SARS. С други думи, това е първото лекарство за коронавирус. Професор Франк Гросвелд (71) приема това спокойно: “Прекалено стар съм, за да скачам върху масата”.
НА СНИМКАТА: Професор Франк Гросвелд
Дали наистина това е пробив в борбата срещу пандемията, изплашила света? Така изглежда. Но преди новината да се потвърди от практическия ефект от научното откритие в Нидерландия, нека не бързаме да “скачаме върху масата” от радост.
И все пак…Все пак ще си позволя малък отскок.
Не става дума само за борбата с коронавируса, а изобщо за времето в което живеем. И понеже сме в него, както е казал великият Левски, не можем да се огледаме честно назад и да го оценим късмета да живеем днес. Струва ни се дори обратното: че сме адски онеправдани да ни се случва точно на нас и точно сега нещастието коронавирус и съпътстващите го неудобства да си отменим резервацията за някое пътуване в чужбина или на презастроеното ни по вина на вируса на човешката лакомия Черноморие.
Големи щастливци сме да живеем през това хилядолетие. Само си представете какво би станало в епохата преди интернет, който дава възможност на моето семейство, дори и да сме в планината (относително) далеч от София да научаваме светкавично всяка една от стъпка от съпротивата срещу коварната пандемия – не само у нас, но и в света
А още по-назад във времето можете ли да си представите как са живели хората? При това в цивилизова Европа, където в най-могъщата империя Великобритания канализацията се появява като средство за борба с епидемиите едва през 19-ти век. И не точно в началото му…
През същия онзи не толкова далечен век, че и през не малка част от следващия, средната продължителност на живота е била почти два-пъти по-малка от сегашната по същите места, където днес се смята за нормално тя да е 80 години, а и повече.
Да не се вторачваме в Монако. Там тя е 91 години при жените, но да си спомним, че жените са мрели като мухи (с извинение) при раждания през цялата история на човечеството преди на един виенски професор от унгарски произход (пак през 19-те век) да му хрумне след дълги наблюдения и размишления, че основната причина за това е лошата хигиена. И как са направили пробива в спасяването на родилките и рожбите им? Наистина МНОГО ПРОСТО – професор Филип Земелвайс въвел практиката акушерките и лекарите да си мият старателно ръцете.
В Будапеща има негов паметник със скромния надпис “На спасителя на майките” (на снимката)
По някаква причини, достойна за друго професорско изследване по специалността на Зигмунд Фройд, сме склонни да забравяме тези професори.
Те са истинските герои на човечеството, което обаче тачи преди всичко своите владетели и пълководци, които са победили не всеобщо опасните болести, като причинители на най-страшните масови убийства на хора, а са надвили други общности от хора.
Да, цивилизационният скок, превърнал планетата ни във все по-малко и по-населено място за живеене, е свързан с разпространяването на вирусите. Но какво да кажем за живота на поколенията преди големия технологичен взрив. Да не би те да са били предпазени от епидемии и пандемии? Ни най-малко. Има периоди от живота на цели континенти, като европейския и азиатския, когато е загивало от чумни и прочее пандемии половината население, че и повече.
Местното население на Южна, Централна и до голяма степен на Северна Америка е пометено и почти напълно унищожено след дълъг период на невероятно процъфтяване. Цивилизациите на инките, маите, ацтеките и прочее “индианци” загиват именно от вируси, срещу които не са били имунизирани по естествен път, както приносителите им от Европа.
Хората в онези невежи времена са се борили със заразите предимно със средствата, препоръчани и днес от нашата демонстративно оглупяла от своята самодостатъчност църква – стигало било да вярваш силно и нямало да ти се случи никакво заразяване в претъпканата по Великден църква, твърдят от БПЦ.
Този скромен текст се посвещава на учените. В момента хиляди от тях са буквално мобилизирани като на война в търсене на лек срещу чудовището коронавирус, което не признава национални граници. Срещу него не помагат телените огради, с които национални правителства и режими се гордеят толкова като свое върховно постижение в отблъскването на външната заплаха – реална или мнима.
Спасението е в науката. Огромни средства и сили са хвърлени в наши дни в състезанието на учените от цял свят да се преборят с КОВИД 19. Нямам съмнение, че това колективно усилие на най-умните между нас ще даде резултат.
Политиците, инфектирани с популизъм, трябва да целуват ръка не на “дядо поп”, както се прави тук в нарушение на правилата за дезинфекция, а на “дядо професор” – нищо, че може да е поданик на едно кралство в Европа, което никак не харесва идеята България да се присъедини към свободната зона за придвижване, известна като Шенгенско пространство, благодарение на което българите са изключени засега от американската забрана да пътуват за САЩ.
