Посланието за освободителната роля на българските опълченци гнети българските рашисти
Парадоксално, но понякога има информационна полза от изявите на рашистите у нас. Щях ли иначе да науча обобщаващи данни за тяхното недоволство от начина, по който (не) е протекло празнуването на 145 години от освобождението на София!
Не съм си правил труда да посещавам ВСИЧКИ СТОЛИЧНИ ХРАМОВЕ. Агентите на рашисткото влияние претендират в същото време, че са събрали информация за празничните литургии в църквите в близо 2 милионната ни столица. Каква ли агентура имат, за да се подписват под автентичността на такъв доклад?
Ето какво пише в оплакването си по този повод в сайта “Русофили” подсъдимият у нас за шпионаж носител на лично връчен по този повод орден от Путлер в Кремъл Николай Малинов, един от няколкото претенденти да бъде вожд на рашизма в България.
“…във всички столични храмове е отслужена благодарствена литургия, но без да се казва на кого е посветена тази благодарствена литургия”.
Пита “на кого”. Това на български език предполага човек в конкретния случай. Жали за генерал Гурко.
Това е касапинът, смазал поредното въстание на поляците за национално освобождение от Русия, избухнало през януари 1863 г. Оглавява за целта армия от повече от 300 000 руски главорези, много по-голяма от онази, която воюва срещу османските конкуренти за господство над българите през 1877 -1878 г.
Същият “освобождава” Варшава през 1864 г. година от полските въстаници срещу вековното руско иго с помощта на масови зверски репресии срещу жени и деца, за да сломи мъжествената съпротива на полските бунтовници.
През лятото на 1877 година подмамва българите да го посрещнат възторжено като освободител на Стара Загора, но бяга презглава след това, изненадан, че ордите на Сюлейман паша са на подстъпите на града. Оставя българските опълченци да задържат пълчищата на пашата и да загинат до един, за да се спаси с конницата си (без да се е подсигурил с разузнаване и пехота за битка за града, за което в нормална страна би трябвало да бъде осъден от военен трибунал).
В резултат на това Стара Загора бива опожарена, унищожена, потопена в кръв от османските отмъстители. Но ние в София, щото не сме от Стара Загора, трябва да се правим, че не знаем за всичко това.
Дали (днешна) Полша заслужава малко повече Солидарност? Поне като реципрочност на солидарността, която получаваме от Полша?
Освен това агентът на рашисткото влияние Малинов ни съобщава за “все по-разрастващата се пропаст” в българското общество именно според обобщаващите данни на рашисткото разузнаване за въпросното отразяване на тази 145 годишнина. Подрежда властта, Столичната община и “вицепрезидент” срещу БПЦ, гражданско общество и народ”.
Ето и точният цитат за нахалството, според което не само БПЦ (която по заслуги е откроена от него на страната на рашизма), но също гражданското общество и народът са от правилната страна на пропастта-от рашистка гледна точка.
Той алармира за “…все по-разрастващата се пропаст между власт, в случая Столична община и вицепрезидент и медии от една страна и Българската Православна Църква, гражданско общество и народ от друга”.
Анатемата на Малинов е насочена срещу “Министерски Съвет (с главно С за съвет, щото Съюзът на Съветските Социалистически Републики все така го кара да козирува). Освен това Малинов не членува по законите на българския език, чужд на един рашист).
Громи също Парламент и Президентство (с главно П – Патологично за нищетата на изразяването му на български):
“За съжаление тези диспропорции продължават да се виждат и в думите и делата както на Министерски Съвет, така и на Парламент и Президентство”.
Малинов донася за грях на“вицепрезидент” към враговете на рашизма. Според него “вицепрезидент” (Йотова), както и други говорители, са отправили “гнетящото мълчаливо послание, че София е освободена не от руските войски, а от българските опълченци”.
ГНЕТЯЩО МЪЛЧАЛИВО ПОСЛАНИЕ, ЧЕ СОФИЯ Е ОСВОБОДЕНА ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ОПЪЛЧЕНЦИ!
Този патриот на тогавашна Русия и днешна раzия явно не знае, че изтъкването на собствените заслуги и жертви в една освободителна война е нормална практика навсякъде по света.
Само един пример: Де Гол постига чудеса в поощряването на френския патриотизъм чрез съгласието на съюзниците именно френският корпус да изиграе ролята на освободител на Париж от нацистите въпреки своята незначителност като военна сила спрямо войските на САЩ, Великобритания и пр. съюзници.
А в речта си в освободената столица до такава степен изтъква на първо място френската заслуга, че предизвиква не малко сърдити реакции с факта, че пренебрегва освободителната роля на англосаксонците. Но въпреки това никой не може да упрекне Де Гол в друго, освен в пламенен патриотизъм (е, в неблагодарност също, за каквато рашистите у нас упрекват своите български опоненти).
В същото време доносът на Малинов изпада в противоречие в съдържателната си част. Хем ВСИЧКИ църкви в София били виновни при игнорирането на Гурко и Цар Освободител, хем пък друго нещо – за което той се отзовава благодарствено:
“…благодарствен молебен в храм ,,Света Неделя“, отслужен по поръка на патриарх Неофит от епископ Поликарп, литийно шествие и поднасяне на венци и цветя пред паметниците на генерал Гурко и на Цар Освободител, както и пред паметника на Българските опълченци (и на тях сложил една главна буква в класацията на полагащото им се последно място в споменаването- без ИИ )”.
Истината е точно обратната на онова, за което рапортува Малинов.
България продължава да бъде европейски остров на търпимостта към евразийското варварство насред агресията на Путлер срещу Украйна. Сред европейските столици София (да не говорим за провинцията у нас) държи антирекорд по демонстриране на липса на съпричастност с Украйна, жертвата на най-жестоката военна агресия в Европа след Втората световна война.
Каза ми го като свое наблюдение Илия Назар, кореспондентът на принудения да се премести в Латвия опозиционен руски вестник “Нова газета” . Попита ме защо няма украински знамена на фасадите на сградите на българските институции, както навсякъде другаде в Европа .
Тук години наред се смяташе в реда на нещата, включително след окупацията на Крим през март 2014 г., да се продават сувенири с образа на Путлер. След 24 февруари 2022-ра някои от тях изчезнаха от магазините в подлеза под “триъгълника на властта” в София. Други не са напускали публичността ни. Не само в София.
До скоро ликът на Путин съжителстваше по сергиите с мутрите на известни негови български почитатели.
В София може да се види по витрините на магазините за алкохол водка “Путинка” (например на самия пъп на София край площад “Гарибалди”).
А в Сандански снимах на 5 януари тази година витрина с гръцка табела и съветския герб на изложена на видно място тениска, редом с българска символика – явно послание за продължаващата “вечна дружба”.
Така че, като става дума за благодарност, Малинов и компания трябва да бъдат благодарни за извънредната толерантност към рашизма в България.
За мен тя е срамна, но за него е недостатъчна- защото рашистите нямат насита по въпроса за раболепието пред евразийските им началници.
