Дали ще загазим с доставките на газ по руско благоволение и украинска вина от началото на следващата година? По този въпрос, за разлика от въпроса за дружбата с Русия в средите на управляващото опозиционно-властово русофилство, има две мнения.
Едни експерти казват, че ни е спукана работата ако газовата война на Русия срещу Украйна, любезно наричана у нас “война между Русия и Украйна”, доведе до логичната кончина на тяхното “сътрудничество” в газовата търговия, пребиваващо в будна кома след руската окупация на Крим (определяна от “балансиращите” ни медии и политици като присъединяване към Русия).
Други специалисти отричат, че “братушките” (т.н. „батковци”, които ни се подиграват, че ги наричаме умалително и умилително “братушки”) могат да ни причинят ужаса да станем жертви на “приятелския огън” и да ни се падне ролята на магарето, край което се ритат атовете.
Избирам да коментирам първата хипотеза не от мазохизъм, макар отчаянието да е в състояние да роди дори гласуване на демократи за Мая Манолова, както се твърди особено настоятелно напоследък у нас. Просто се опитвам да си представя ползите от негативите.
Лошо е да студуваме, но е още по-зле да векуваме в ролята на зависимия клиент на Русия. В случай, че по руска вина останем на студено, може най-сетне да се прихване вируса на съмнението в болните от русофилщина нашенски мозъци.
Както знаем, Русия освободи от русофилските илюзии Грузия и Украйна чрез открита военна агресия срещу тях. И нас би освободила по същия начин, но сме в НАТО. Не ни остава друго, освен да се надяваме на някаква друга освободителна гадост от страна на Кремъл.
Както се видя , бурята в чаша водка с шпионските скандали не се състоя в Русия. Преглътнаха ги като сельодка с водка. Отредиха ни ролята на сельодката. Станахме отново за мезе, когато Путин се подигра на България с награждаването на видния агент за руско влияние в своя заден български двор Николай Малинов. Говорителят на Кремъл Песков открито заплаши да не “преследват” техния хубавец у нас, защото ще има пос(л)едици за нас. Вкупом – един за всички, всички заради един.
Време е да разшифровам лансираната вече и в друга моя статия за евентуалните руски по(с)ледици – в случай, че нашите русофилстващи власти не намерят начин да си посипят главата с пепел, изгребана от огнището на затихващата дружба с Русия и да се откажат от заявеното си намерение да съдят Малинов.
По(с)ледиците могат да бъдат смразяващи през януари 2020,г., както стана и през 2009 г. , когато без предупреждение ни беше спряно подаването на руски газ. Този път поне сме предупредени. За да не си правим илюзии.
Някои от нас не си правим илюзии, но поне можем да помечтаем, че при черен сценарий и на студено ще охладнеят страстите на българската благодарност към нашите вечни “освободители” от турците, от монархията, от материалните й активи и принадлежащите й архиви, от архаичния съветски комунизъм дори.
Защото този път ще ни освободят от себе си и от вменяваното ни задължение да ги обичаме дори и тогава, когато (за пореден път) ни натискат главата в снега и да ни използват за изтривалка по трасето на дружбата им към турските им братушки – не случайно Путин избра на прекръсти несъстоялия се Южен поток на турски.
Вероятността все пак е малка. Трябваме им като агенти за влияние в ЕС и НАТО. Ето защо не възнамеряват толкова лесно да ни пи пуснат от мечешката си прегръдка.
Ще се бият в гърдите за наши закрилници докато сме във вътрешния им джоб до пълното ни смачкване от това биене. Освен ако сами не си поискаме свободата и престанем да се хващаме на лъжата, че ни я подаряват от Изток, а всъщност да ни насъскват на Запад – от Сан Стефано, чак до днес. 
