Постиженията на специалната военна излагация на раzия през 2022 година
Специалната военна излагация на раzия през изминалата година имаше грандиозен успех през 2022 година. Ето основните от тях (без да ги нареждам по важност).
Украйна се обедини национално както никога досега и на практика постигна натовски стандарти в много области на въоръженията и воденето на война.
Вместо да я “оперират”, т.е. да я отрежат от членство в НАТО, рашистите я присадиха към алианса само за една година и стимулираха ускореното й приобщаване към Запада, което без специалната грижа на Москва щеше да отнеме десетилетия.
Същото се отнася за десъветизацията и дерусификацията – не само за Украйна, но и практически за всички бивши съветски колонии, макар и в различна степен.
В България нямаше да има разкачване от руската газова душегубка, прогонване на цяла рота руски шпиони наведнъж и изгасване на прожекторите на МОЧА без специалното усилие на Кремъл в Украйна.
Лозунгът “Украйна вън от НАТО” (на всяка цена) се превърна във “Финландия и Швеция вътре” (на всяка цена).
В демократичния свят руснак стана точно толкова неприлична дума, колкото германец по време на и дълго след Втората световна война.
Светът си припомни урока за стратегическата важност на американско лидерство, укрепнало (ако не и възродено) след специалното усилие на Кремъл да наложи “многополюсен свят”, от който раzия се самоизключи – включително и институционално от редица международни организации.
Особено болезнено за руската претенция за величие беше прогонването на страната от клуба на богатите Г-8, в който бе приета по милост през 90-те години на миналия век с цел да бъде поощрена да се модернизира и демократизира, вместо да стои настрана и да агонизира.
Доларът не само не отпадна като основно разплащателно средство на планетата, но и засили влиянието си (за да не кажа господството си).
Източна Европа привлече вниманието и признанието на Запада с далеч по-реалистичното си разбиране за опасността от руzката агресивност. Това ноу-хау предстои да залегне в основата на новия международен ред след неизбежното поражение на империята на глинени крака в невъзможната й борба срещу сумарната икономическа мощ на Запада, превъзхождаща възможностите на своя суровинен придатък десетки пъти.
Конкретно Полша с бързи темпове усилва военна си мощ и се открои още повече като лидер на европейския Изток, че и на европейския Запад по не малко показатели – за ужас на Москва, където омразата срещу всичко полско е патологична.
Европа се освободи от газово-петролния капан, от който не успя да я предпази нито Рейгън с неговите предупреждения, нито собственото чувство за самосъхранение. С един замах богатирът Путлер отряза пъпната рекетьорска връв на континента от матушката газокърмилница.
Днес европейските газохранилища са пълни повече от миналата година по същото време. Цената на руския газ падна до равнищата от времето на разпадналия се СССР. Финансовият глад за руския бюджет, който се възползва през 2022-ра все пак от високите международни цени на тези ресурси и дори регистрира печалби, неизбежно предстои.
Авторитетът на руското оръжие, единствената продаваема доскоро в значими количества руска индустриална стока, се срина под нулата още през лятото на 2022 година. Страни, като Филипините и др., започнаха да се отказват от заявени оръжейни сделки с Москва. Ефектът на доминото и в това отношение ще доминира обозримото бъдеще на руския експорт в това отношение.
Като става дума за Москва, потъването на едноименния флагман ознаменува началото на края на баснята за превръщането на Черно море в “руско езеро”, завещана от Петър Първи. Натовска Турция, която и преди превъзхождаше в пъти евразийския си конкурент във военноморско отношение, още повече се утвърди като хегемон в целия регион.
Китай отказа да се меси на страната на своя суровинен заден двор и го подкрепи само с комунистическата си реторика срещу Запада. Скръцна със зъби на Путлер да не използва ядрено оръжие.
Путлер не посмя да използва ядрено оръжие…
Специалната военна излагация прогони от страната поне милион руснаци във фертилна възраст в чужбина. Тази работна ръка добави стойност към икономиките на държавите, в които потърси спасение и отне възможности от икономиката на държавата донор, усетени особено болезнено в IT сектора (в мрежата прочетох картинен разказ на очевидец как в самата Централна поща в Москва обслужването се е върнало на нива от преди компютърната епоха).
Назад към съветските времена се върнаха и мащабите на репресиите по политически причини в страната. Блокирани бяха близо четвърт милион сайтове. Арестувани бяха над 20 000 демонстранти срещу войната и режима. В затворите бяха вкарани повече от 500 поданици на царя.
Държавата му се превърна в токсичен остров за демократичния свят в областта на спорта и културата. Путлер спря да пътува и контактува лично с други международни лидери, освен със “семейството” на своите васали и с началника си Си Дзинпин.
Външният му министър Лавров отнесе “лаврите” на позора на редица международни форуми, които напускаше предсрочно след демонстративна липса на интерес от другите участници и на световните медии да си контактуват с него.
Укрепват на вълната на специалната военна излагация крайно бесните частни въоръжени банди на Пригожин и Кадиров.
Изпразват се от вносни стоки рафтовете в магазините, както и затворите от криминални престъпници. Повече от 20 000 тях бяха хвърлени в украинската месомелачка. Някои от тях се предават бързо, други се завръщат (с автомати и картечници, прекосили стотици километри с пълно бойно снаряжение, за да се предадат в полицейски участък в Ростов, например).
Какво би станало при задълбочаване на деморализацията и самоволната демобилизация на въоръжени банди, бягащи от Украйна, е трудно се прецени, но може да се предположи, че ще се засили бандитизмът на родната им земя.
Масовото обедняване наторява с назряващ гняв почвата за насилието и саморазправата, съпътстващи специалната военна излагация. Близо 35 на сто от населението декларира, че не си дояжда (казва официалната статистика, пред която мнозина се страхуват да произнесат истина заради опасността да бъдат заподозрени и репресирани за “подриване авторитета на армията” като все по-сурово наказуемо деяние).
В раzия средното заплащане на ден е равно на 8 долара. И без да правя сравнения е ясно, че става дума за мизерия.
Масовото напускане на западните компании потопи страната в постсъветски дефицит и я лиши за още десетилетия напред от надеждите да достигне западните стандарти в технологиите. Дори още днес да спре специалната военна излагация, доменните пещи на западното производство на блага в раzия – веднъж загасени – няма как да бъдат възстановени за много години напред.
Видя се, че никакво сътрудничество с (отслабения от собствената китайска пандемия) Китай не може да закърпи тази рана в туловището на руската мечка.
Западните санкции предизвикаха тежки проблеми в страната и саркастичен смях по света с претенцията за московска “реципрочност”, която по своето безсилие (със забраната за западни политици да влизат в Русия, закъдето те и без това не са се запътили) се родее с новогодишното малоумие, демонстрирано Путлер – поздравил само Орбан и Вучич, останалите европейски (и не само) лидери не били заслужили неговите поздравления.
Направо им накриви шапката!
TO BE CONTINUED
