Правят бюджета на око

Държавният бюджет в последните четири години не се е разпределял на базата на постигнати резултати, а при липса на последователна политика по отделните програми и цели. Така силно подценена остава ролята на програмното бюджетиране. Това се посочва в доклада на Сметната палата за дейността на финансовото министерство по организацията и управлението на бюджетния процес за периода от началото на 2008 г. до средата на 2011 г. Така анализът на Сметната палата за последните няколко години показва, че прословутата фраза „Пари срещу реформи“ не е намерила приложение при разпределянето на бюджета. Анализът на одиторите сочи формален подход при съставянето на програмите и политиките от страна на министерствата. Това не допринася за адекватно и ефективно изпълнение на поставените цели и е индикатор за лошо управление и неефективно разходване на средствата, се казва още в доклада. Друг интересен момент е, че през одитирания период са извършвани многобройни корекции в разходната част на първостепенните разпоредители с бюджетни средства. Т.е. средства от едно ведомство са били прехвърляни на друго въпреки гласуваните от парламента суми в държавния бюджет. Реално корекции по бюджетите могат да извършват министърът на финансите, Министерски съвет и Народното събрание. Още при управлението на Тройната коалиция финансовият министър е одобрил корекции в размер на близо 1,6 млрд. лв. само за 2008 г. През 2010 г., когато финансов министър вече е Симеон Дянков, сумата на извършените корекции е 1,76 млрд. лв., или 33,48% от изразходваните за годината средства. За периода 2009 – 2011 г. пък абсолютно всички корекции са били направени от финансовия министър. По този начин на практика гласуваните от парламента бюджети не са били използвани по предназначение и са променяни единствено по решение на министъра. Неограничените възможности за извършване на корекции по всяко време и за всякакви стойности не стимулира ведомствата да планират средствата по бюджетите си с необходимата отговорност и позволява да се променят целите, за които първоначално са планирани средствата. Извършвани са многобройни корекции на обща стойност средно около една трета от изразходваните за съответните години бюджетни средства. Поради големите правомощия на министъра на финансите и на Министерски съвет за промени по утвърдения бюджет, тези разходи са извършени без санкцията на Народното събрание. По този начин се намалява прозрачността при разходването на средствата. Липсва икономическа оценка на разходите и ползите, а аргументите за извършване на един или друг вид разход не са публични. Съществува и риск от изместване или неизпълнение на целите, заложени в годишния закон за бюджета, се казва още в доклада. От Сметната палата препоръчват да се приеме нов устройствен закон за публичните финанси, в който да се регламентира програмното бюджетиране. Отделно се посочва необходимостта от ограничаване на възможностите за корекции до определен процент от утвърдената сума. DarikFinance.bg Държавният бюджет в последните четири години не се е разпределял на базата на постигнати резултати, а при липса на последователна политика по отделните програми и цели. Така силно подценена остава ролята на програмното бюджетиране.

Това се посочва в доклада на Сметната палата за дейността на финансовото министерство по организацията и управлението на бюджетния процес за периода от началото на 2008 г. до средата на 2011 г.

Така анализът на Сметната палата за последните няколко години показва, че прословутата фраза „Пари срещу реформи“ не е намерила приложение при разпределянето на бюджета.

Анализът на одиторите сочи формален подход при съставянето на програмите и политиките от страна на министерствата. Това не допринася за адекватно и ефективно изпълнение на поставените цели и е индикатор за лошо управление и неефективно разходване на средствата, се казва още в доклада.

Друг интересен момент е, че през одитирания период са извършвани многобройни корекции в разходната част на първостепенните разпоредители с бюджетни средства. Т.е. средства от едно ведомство са били прехвърляни на друго въпреки гласуваните от парламента суми в държавния бюджет.

Реално корекции по бюджетите могат да извършват министърът на финансите, Министерски съвет и Народното събрание.

Още при управлението на Тройната коалиция финансовият министър е одобрил корекции в размер на близо 1,6 млрд. лв. само за 2008 г. През 2010 г., когато финансов министър вече е Симеон Дянков, сумата на извършените корекции е 1,76 млрд. лв., или 33,48% от изразходваните за годината средства.

За периода 2009 – 2011 г. пък абсолютно всички корекции са били направени от финансовия министър. По този начин на практика гласуваните от парламента бюджети не са били използвани по предназначение и са променяни единствено по решение на министъра.

Неограничените възможности за извършване на корекции по всяко време и за всякакви стойности не стимулира ведомствата да планират средствата по бюджетите си с необходимата отговорност и позволява да се променят целите, за които първоначално са планирани средствата.

Извършвани са многобройни корекции на обща стойност средно около една трета от изразходваните за съответните години бюджетни средства. Поради големите правомощия на министъра на финансите и на Министерски съвет за промени по утвърдения бюджет, тези разходи са извършени без санкцията на Народното събрание.

По този начин се намалява прозрачността при разходването на средствата. Липсва икономическа оценка на разходите и ползите, а аргументите за извършване на един или друг вид разход не са публични. Съществува и риск от изместване или неизпълнение на целите, заложени в годишния закон за бюджета, се казва още в доклада.

От Сметната палата препоръчват да се приеме нов устройствен закон за публичните финанси, в който да се регламентира програмното бюджетиране. Отделно се посочва необходимостта от ограничаване на възможностите за корекции до определен процент от утвърдената сума.

DarikFinance.bg