Преди изборите на Нинова й предстои битка в партията
Основният дебат пред БСП е свързан с ясното разграничение между масова и парламентарна организация
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА
На последния партиен пленум лидерът на БСП Корнелия Нинова даде заявка за драстични промени в партията. Революционни ли са те, както ги определиха част от журналистите и анализаторите? Реалистични ли са, или са декларативни? Отговор на тези два въпроса ще даде предстоящият конгрес на социалистите, който на практика ще трябва да вземе решенията по тях.
Заявката за промени наистина е сериозна - на конгреса трябва да се приеме нова политическа платформа, нов устав и нова коалиционна политика. Основната цел, която биха постигнали тези документи, е драстична промяна в БСП. Естествено, за нея съдим засега от позициите на лидера. Мандатността съществува като принцип и сега в БСП, но е въведен на практика само на определени нива в партията. Нинова иска три мандата за депутатите и веднага си задаваме въпроса - всеки ли, който вече има три мандата, няма да може да е кандидат за депутат, или това ще важи за следващите избори? И още въпроси - изборът на лидер на партията директно от всички партийни членове
ще означава ли вътрешнопартийна кампания
с равни условия и възможности за всеки от кандидатите за лидер? От конкретните отговори, които ще бъдат предложени на конгреса, ще зависи и отговорът на въпроса за тяхната "революционност" и на въпроса за тяхната "възможност".
Ако става дума за "революция" по отношение на избора на лидер, която ще се състои след изтичане на мандата й от 8 години, то това ще е "отложена революция". А подлагането на самата Нинова на пряк избор за партиен лидер, след като вече е избрана за такъв и е минало едва година от този избор, я поставя в изключително положение спрямо всеки друг кандидат. С други думи, само при наличие на сериозна и реална лидерска конкуренция в БСП принципът на директния избор би действал без намеса на вътрешнопартийни, медийни или други публични и непублични фактори. Следователно, за да има смисъл и реален ефект от мандатност и от пряк избор, първото и необходимо условие е сериозна "банка кадри" - подготвени, професионалисти, хора с качества и умения, които да се конкурират за изборните постове - както вътре в партията, така и на избори. Готова ли е БСП с тези кадри и с ясните критерии за оценка при избор, или ще възпроизведе ефекта "15:15" - това е истинският въпрос. Защото в съвременната политика много често оценката за даден политик се изработва спрямо медийни асоциации и възприятия, а доста по-рядко на базата на информиран избор. В такава ситуация
да даваш път на младите
означава старите, онези лобита, за чието влияние говори Нинова, да ги подкрепят, предложат и наложат чрез прехвърляне на авторитет и влияние.
Що се отнася до възможността конкретните нови документи да се приемат - тя е реална. Особено за политическата платформа и новата коалиционна политика. Тук Нинова едва ли ще срещне сериозен отпор. Големият дебат ще е по устава, който трябва да въведе решаващи промени. И първата е свързана с ясното разграничение между масова и парламентарна партия. Защото онова, което се предлага, е част от организационните механизми при парламентарните партии - те организационно, властово, като нива на взимане на решения и като комуникация са наистина "революционно" различни от масовите партии, каквато до този момент организационно е БСП. Въпреки че в устава й пише, че е "масова и парламентарна" партия, т.е. нито риба, нито рак, но и двете заедно. Едно такова решение е полезна стъпка, която несъмнено ще оздрави самата партия - дори независимо от това какво ще е то - дали за масова или за парламентарна. Важното е да изчисти тюрлюгювечът, който е създаден от смесването на двата типа организации.
Втората реална промяна е крачката към
ребрандиране на публичния образ на БСП,
който не е в добро състояние и е сериозно лимитиран като възможности за електорално влияние. Тази заявка вече е дадена с изявленията на Нинова. Тук въпросът е - ще остане ли само на ниво комуникационни и пиар усилия, или ще бъде подплатена с реални стъпки. Отново трябва да се върнем към новата политическа платформа - от това какви сигнали ще даде тя, дали ще е по-близка до социалдемокрацията или до новите леви в европейските политически фамилии - ще зависи колко и какъв политически "терен" ще може да заеме чрез променена политика БСП. От друга страна, президентските избори показаха, че когато БСП се отдръпна и остави напред един кандидат, който даваше политически заявки в различни посоки, той спечели. Но това може и става на президентски избори поради спецификата на институцията президент, изразяваща цялата нация. Как ще се отрази и какъв точно ще е новият политически бранд на една "чиста" БСП (от лобита, влияния, политически динозаври, европолиберални политики, коалиционни партньори и пр.), тепърва ще видим.
Ако може да правим някакви изводи и обобщения по отношение на темата, то следва да кажем, че Корнелия Нинова прави сериозна заявка за различна БСП, ръководена по различен начин, с различна политика, организация и коалиционно поведение. Колко и как ще е "различно", ще трябва да оценяваме едва когато видим документите и проследим дебата на конгреса на социалистите. До тези начални дни на февруари 2017-а е ясно само едно - БСП гради нов образ.

