Предизборният ядреналин на специалиста по ядрените гьолове и автоголове
Голяма грижа го е налегнала преялия с руска сельодка наш премиер. Чуди се как да компенсира с кока кола и дали ще му се зачете. Чак за втора поръчка за още една ескадрила Ф-16 го издадоха американски източници, че напира предизборно.
От години специалистите (го) съветват да се откаже от морално, технологично и геополитически остарелите грандиозни планове за нова ядрена централа в България, но той си знаеше негова песньовка: изкопали сме си гьола, купили сме си руски реактори, ще си ги ползваме.
Иначе бъдещите поколения ще ни бият с камъни, ожали се той в качеството на бъдещ отговорник за делата си, какъвто се кани да не бъде никога, оставайки колкото се може по-дълго във властта – я като регент на посочен от него премиер, я като президент. Както му се отвори парашута!
Досега се държеше като шопа от вица, който си купил калъп сапун, мислейки го за кашкавал. Като отхапал и разбрал какво е направил, взел да вика : “пенявило се пеневило, че се руча. Пара се е давало”!
И “изведнъж”, той взе да се прави на англичанин, според английската поговорка “Не съм толкова беден, че да си купувам евтини неща”. Направо разстрелва руското ядрено лоби с договор за малки американски ядрени централи и то не край Белене, а в Козлодуй. “Козлодууйски бряг, бум”!
Ето на това му се казва балансиране. Първо харчим милиарди за осъдени на смърт по предсказуемо логични причини руски реактори и централи, а след това ги разстрелваме с обещание за американски завой в рамките на лутащата се енергийна стратегия. Малки, малки, но все пак са ядрени централи. Никой не знае колко години ще отнеме, докато наистина бъдат построени, ако изобщо се случат.
Важно му е обаче да покаже, че не от днес, а направо от вчера мисли как да намали българската 100 процентна зависимост в ядрената енергетика от Русия, най-голямото зло като обвързване с руското влияние в България. Няма да се учудя, ако в типичния си стил той обяви, че винаги е искал да ни монтира малките американски ядрени реактори, но реакционните сили у нас не са му позволили. А и те защо не са ги построили, когато са могли, че сега го критикуват, а?!
Да, никой не ме пита, макар, че с екскпертното участие на ядрения физик Георги Котев посочих в “Ядреналин” още преди близо 10 години залеза на ядрената енергетика в световен мащаб. В самите САЩ за последните 20 години е построена само една централа, а европейският икономически гигант Германия направо си зачеркна ядрената програма след аварията във Фукушима.
Но ако питате (все пак) мен, България трябва да избере пътя на Италия, Австрия, вече и на Германия (че и на самата Япония), някои от които си забраниха ядрената енергетика със закон и с нарочен референдум.
НА СНИМКИТЕ (личен архив): С Георги Котев и в присъствието на американския посланик Джеймс Уорлик на представянето на книгата “Ядреналин” на 26 април (датата на взриваването на Чернобилската АЕЦ) 2012 година в софийската градинка с паметника на Стамболов.
Американските строители на реактори, разбира се, няма да имат нищо против да им купим продукцията.
В САЩ все още 20 процента от електроенергията се произвежда от обогатен уран и едва ли в рамките на нашия живот, читателю, този огромен ресурс ще бъде сведен до нула.
Така е и в Русия, със същите 20 на сто дял на атома в енергетиката й. И там изграждането на прекалено скъпите нови мощности от този тип е замряло на почти мъртвата точка, но Росатом напира да пробутва продукцията си на бедни държави, в които екологичните съображения са им последната грижа.
Както се вижда от беглия преглед на световните тенденции, България, която изцяло зависи от Русия в този бранш, дава сигнал, че има надежда да започне да се държи в (не)обозримото бъдеще като западен съюзник, макар да пренебрегва примера на онези съюзници, които мислят за следващите поколения с грижа за тяхната безопасност в един свят, опасно шпикован с хранилища за отработено ядрено гориво, чиято плутониева компонента (т.е. изкуствено създадената от човешка ръка част от горивото) има толкова хиляди години на разпад, че планетата едва ли ще го дочака да му се порадва на изфирясването във вида, в който я познаваме.
Така че, преди да се подмазва на американците, премиерът ни би трябвало да се поинтересува кой и къде в България ще приеме децата и внуците му да съжителстват с нови, па макар и по-малки ядрени бомби и с техния отпадък за “мирна употреба”.
Само че той не мисли с такива категории. Важно му е да нагоди “международната обстановка” към себе си като за 4 април. Пък после ще се опита да мисли за каквото и да било друго.
Възникна и страничния, като радиацията, ефект от този новина: излиза, че на миналите парламентарни избори Борисов ухажваше русофилщината, посещавайки демонстративно за целта централата на Национално движение “Русофили” за здрависване пред камерите с Николай Малинов, същия, за когото през септември 2020 година “прозря”, че е е руски шпионин.
Да не би да има някакво контраразузнаване, въоръжено с достоверна статистика, което да му е отворило очите след дългогодишните проруски заблуди, че твърдението на руското посолство за 80 на сто русофили в България е фалшива новина?
Ако е така, нека да свърши поне едно полезно дело, като сподели с нас информацията си. Поне за това ще сме му благодарни по изключение. А той да си целува ръка на американците с надежда да му простят свинщината с предателството в обслужването на путинопровода в България.
