Пресилено : СЗО съветва държавите да се запасят с лекарства за ядрена война

Световната здравна организация (СЗО) актуализира списъка си с лекарства, които трябва да бъдат складирани за "извънредни радиологични или ядрени ситуации".

Част от медикаментите предотвратяват и намаляват излагането на радиация, а други са за третиране на лъчева болест. Списъкът се обновява за пръв път от 2007 година и включва множество нови препарати.

 

"От съществено значение е правителствата да са готови да защитят здравето на населението и да реагират незабавно при извънредни ситуации. Това включва наличието на готови запаси от животоспасяващи лекарства, които ще намалят рисковете и ще лекуват наранявания от радиация", каза д-р Мария Нейра, изпълняващ длъжността помощник генерален директор на СЗО.

 

СЗО казва, че типичният радиационен резерв трябва да включва:

стабилен йод, за да се намали излагането на щитовидната жлеза на радиоактивен йод;

 

хелатиращи агенти, които да попречат на някои тежки метали да се натрупат в организма;

 

цитокини, използвани за смекчаване на увреждането на костния мозък.

лекарства за лечение на повръщане, диария и инфекции.

 

От организацията дават съвети и при какви условия да става съхраняването на препоръчаните медикаменти.

 

Излагането на радиация може да увреди ДНК и да причини сърдечно-съдови заболявания или рак. Излагането на високи нива може да доведе до остър радиационен синдром, причиняващ повръщане и гадене и потенциално водещ до смърт.

 

Много държави все още нямат основните елементи на готовност за радиационни аварии, твърдят от СЗО.

 

Експертите правят сравнение и на запасите от медикаменти на Канада, Германия, Франция, Обединеното кралство, Япония, Русия и САЩ. Става ясно, че складирането единствено на йодни таблетки е недостатъчно. Именно това обаче е политиката на Канада и Великобритания. Единствено САЩ имат по-голям инвентар от медикаменти за третиране на радиация.

 

В доклада рискът от ядрена война е споменат само веднъж. Въпреки това той се появява на фона на най-голямата геополитическа конфронтация от началото на XXI век, пише dir.bg.

https://frognews.bg/novini/szo-savetva-darjavite-zapasiat-lekarstva-iadr...

Йодните таблетки: защо трябва много да внимаваме

Когато се взимат йодни таблетки, този нерадиоактивен йод се натрупва в щитовидната жлеза, като въпросният запас запълва депата на организма и не позволява на опасния радиоактивен йод да навлезе в клетките на човешкото тяло. С други думи: ако навреме организмът разполага с достатъчни количества "добър" йод, в щитовидната жлеза не остава място за лошия радиоактивен йод и той се отделя през бъбреците.

Нашето тяло не е в състояние самò да произвежда йод, затова трябва да го поемаме отвън - например с храната. Наличието на йод позволява на щитовидната жлеза да образува важни хормони, които поддържат множество функции на организма и дори развитието на мозъка.

При атомна авария или разрушаване на атомна централа, довело до изтичане на радиоактивност, е обаче безсмислено да се взимат превантивно йодни таблетки, тъй като щитовидната жлеза е в състояние да складира йод само за определено време.

Табела край ЧернобилТабела край Чернобил

Край ЧернобилСнимка: Viktor Drachev/TASS/imago images

Ненужното поемане на високо дозиран йод може дори да е опасно, тъй като много хора и бездруго страдат от повишена функция на щитовидната жлеза. Затова йодни таблетки не бива да се взимат, ако няма непосредствена опасност.

По данни на германското Министерство на околната среда в случай на атомна авария има смисъл да се взимат таблетки с йод, ако сме на 100 километра от мястото на катастрофата. Важен е обаче и моментът на приемането им. Ефектът от тях е най-силен, когато се взимат непосредствено преди или по време на контакта с радиоактивен йод.

Смъртоносно

Радиоактивните изотопи на йод 131 и йод 133 предизвикват рак на щитовидната жлеза - те се отделят най-вече в първите дни след атомна авария. Други опасни съставки на радиоактивното лъчение са радионуклидите стронций 90 и цезий 137. Те се отлагат в костната тъкан, което повишава опасността от рак. Човешкият организъм погрешно възприема тези субстанции като калций и ги вгражда в мускулната и костната тъкан. Костният мозък е този, който създава нови кръвни телца, а йонизиращото лъчение нарушава именно този процес. В резултат се стига до рак на кръвта.

Радиоактивността може да увреди и генетичната информация. В резултат се раждат деца с ужасяващи малформации, каквито светът познава от Хирошима и Нагасаки, но и като следствие от ядрената авария в Чернобил през 1986 година. Десетилетия по-късно нивото на раковите заболявания в засегнатите региони е с 40% по-високо от обичайното. Предполага се, че само в Русия са починали 25 000 души, взели участие в спасителните работи след ядрената авария в Чернобил.

На практика няма спасение от високото радиоактивно облъчване. Но е решаващо дали радиоактивните субстанции са навлезли в организма или са останали само по повърхността му.

https://www.dw.com/bg/%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%B8%D0%B5%D0%BC-%D0%BB%D0%B8...

Как работи KI (калиев йодид)?

Щитовидната жлеза не може да направи разликата между стабилен и радиоактивен йод и ще абсорбира и двете. KI действа, като блокира проникването на радиоактивен йод в щитовидната жлеза. Когато човек приема KI, стабилният йод в лекарството се абсорбира от щитовидната жлеза. В KI има толкова много стабилен йод, че щитовидната жлеза ще бъде „задоволена“ и не може да абсорбира повече йод – нито стабилен, нито радиоактивен – през следващите 24 часа.

Доколко KI може да защити?

Важно е да се знае, че KI може да не осигури на човек 100% защита срещу радиоактивен йод. Колко добре KI блокира радиоактивния йод зависи от:

  1. Колко време минало между замърсяването с радиоактивен йод и приемането на KI (колкото по-рано човек приема KI, след като е бил изложен на радиоактивен йод, толкова по-добре);
  2. Колко бързо KI се абсорбира в кръвта и;
  3. Общото количество радиоактивен йод, на което е изложен човек.

Единична доза KI защитава щитовидната жлеза за 24 часа. Приемането на по-висока доза KI или приемането на KI по-често от препоръчаното не предлага повече защита и може да причини тежко заболяване или смърт.

Кой може да приема KI (калиев йодид)?

Щитовидните жлези на плода и на бебето са най-застрашени от увреждане от радиоактивен йод. С възрастта риска от увреждане от радиоактивен йод намалява. 

Възрастни над 40 години не трябва да приемат KI (калиев йодид), освен ако не се очаква замърсяване с много голяма доза радиоактивен йод.

Възрастните над 40 години е най-малко вероятно да развият рак на щитовидната жлеза или увреждане на щитовидната жлеза след замърсяване с радиоактивен йод, но затова пък по-често имат алергични или други нежелани реакции от KI.

Медицински състояния, които могат да направят вредно приемането на KI (калиев йодид)

Може да е вредно за някои хора да приемат KI поради високите нива на йод в това лекарство. Не трябва да приемате KI, ако:

  1. Знаете, че сте алергични към йод (Ако не сте сигурни за това, консултирайте се с Вашия лекар. Алергията към морски дарове или миди не означава непременно, че сте алергични към йод.) ИЛИ.
  2. Имате определени кожни заболявания (като дерматит херпетиформис или уртикария-васкулит).

Дози

KI може да бъде под формата на хапче или пренаситен разтвор. Според FDA следните дози са подходящи за приемане след вътрешно замърсяване с (или вероятно вътрешно замърсяване с) радиоактивен йод:

  1. Новородени от раждането до 1-месечна възраст трябва да получават 16 mg (¼ от таблетка от 65 mg или ¼ mL разтвор). Тази доза е както за кърмачета, така и за новородени, които не се кърмят.
  2. Бебета и деца между 1 месец и 3 години трябва да приемат 32 mg (½ от таблетка от 65 mg ИЛИ ½ mL разтвор). 
  3. Деца на възраст между 3 и 18 години трябва да приемат 65 mg (една таблетка от 65 mg ИЛИ 1 mL разтвор). Децата с тегло по-голямо или равно на 70 кг трябва да приемат пълната доза за възрастни, независимо от възрастта им.
  4. Възрастните трябва да приемат 130 mg (една таблетка от 130 mg ИЛИ две таблетки от 65 mg ИЛИ два ml разтвор).
  5. Жени, които кърмят, трябва да приемат дозата за възрастни от 130 mg.

Какви са страничните ефекти на KI (калиев йодид)?

Страничните ефекти на KI (калиев йодид) могат да включват стомашно или стомашно-чревно разстройство, алергични реакции, обриви и възпаление на слюнчените жлези.

Когато се приема според препоръките, KI (калиев йодид) може да причини редки неблагоприятни последици за здравето, свързани с щитовидната жлеза.

Тези редки нежелани реакции са по-вероятни, ако човек:

  1. Приема по-висока от препоръчваната доза KI
  2. Приема лекарството в продължение на няколко дни
  3. Има вече съществуващо заболяване на щитовидната жлеза.

Кога трябва да се взема KI?

След радиологично или ядрено събитие местните служби за обществено здравеопазване или управление на извънредни ситуации ще кажат на обществеността дали има нужда да се приема KI или други защитни действия.

Понастоящем няма повишена радиоактивност и няма такива препоръки.

Използването на йодни добавки, които не са одобрени от здравните регулатори, не гарантират безопасност или ефикасност. Йодната тинктура не е лекарство срещу радиация, тя е за външно приложение и носи потенциално риск от изгаряне на хранопровода при перорален прием.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kak-kalieviiat-jodid-pomaga-sresh...

Tags: