Превенцията не е на мода, защото не става за пиар
Фейсбук на Бойко Борисов
Това е начинът Бойко Борисов да се появи като герой в новините и еднолично да решава проблемите.
Владислав Панев е финансист, съпредседател на Зелено движение и общински съветник в София от „Демократична България“.
„Down in dry county
They’re swimming in the sand
Praying for some holy water
To wash the sins from off our hands
Here in dry county
The promise has run dry“.
Джон Бон Джоуви
Със сигурност е много изкушаващо да критикуваме властта за водната криза в Перник. И ще бъде с право, проблемите там са следствие на хищническо използване на природните ресурси от вероятно максимум две компании, на които никой в държавата не може да каже и копче. Като при това криза, само че с въздуха в Перник имаше и през лятото. Нали помните, тогава ТЕЦ-ът на Ковачки заплашваше хората, че ако протестират срещу горенето на боклуци и тровенето им, ще им спре топлата вода. Колко иронично от днешна гледна точка, когато нямат и студена.
Да се реагира на криза, когато вече е твърде късно, става патент на правителството.
Това е начинът Бойко Борисов да се появи като герой в новините
и еднолично да решава проблемите. Превенцията не е на мода, защото не става за пиар.
Поне два са слабите моменти в стратегията на властта. През 2018 година усвоиха 500 млн лева от бюджетния излишък за ремонт на язовирите. Парите бяха внесени в капитала на Държавната консолидационна компания. Мастодонт под шапката на министърът на икономиката Караниколов. Затова и той се появява толкова често по медиите. Компанията е една от най-непрозрачните, но в същото време с активи за милиарди. Даже няма и уеб сайт. Това действие показва, че решенията микропроцесите да се управляват от едно място не са особено ефективни. Как точно това дружество ще ремонтира над 300 язовира наред с всички останали свои активи е енигма. Парите можем да ги броим за потънали. Решение от това място не очакваме.
Втората грешка – заявката на Борисов да обедини в една фирма всички ВиК в страната. Ама явно това си му е стила. Всичко в един кюп, никой да не знае какво се случва, ама „нашите“ хора са управляват.
Решението не е затъване в колективната безотговорност, а тъкмо обратното – децентрализация.
Така че когато дойде криза, хората да знаят точно кой на място е виновен – кметът или общинският съвет. А не да чакат Батман да пристигне целият в бяло и да извади магическата пръчка. За целта обаче трябва да се мине през период на окрупняване на общини. Няма как да очакваме ефективност от такива с няколко хиляди души население, главно възрастни хора. Те са със затихващи функции и политическата воля е да им бъде даден морков, така че сами да пожелаят да се влеят в съседните.
А управлението на природните ресурси вече е въпрос и на национално оцеляване. Климатичните промени вероятно ще доведат до много повече екстремни ситуации. Не само безводие. Затова и цената за замърсяването на въздуха трябва да бъде висока, и да не се плащат субсидии за тровене на хората, както се случва с ТЕЦ на Ковачки, чиято енергия се изкупува от държавната НЕК за близо 20 ст за киловатчас. Скъпа трябва да бъде и водата за тежката индустрия, така че да има икономически смисъл в пестенето й, а не в пилеенето.
Водата наистина може да стане злато, както и чистата природа.
И немарливото и престъпно отношение към тях трябва да се наказват.
Идвята не е да действаме със забрани, като слон в стъкларски магазин. А с насочване и подтикване на хората и бизнеса. В създаване на подходяща рамка, така че те самите да се чувстват задължени и стимулирани да бъдат ефективни. Цапаш – плащаш е клише, но е вярно.
Когато се установят виновните за бедствието в Перник, гражданите трябва да заведат дела срещу тях. Така че следващите герои да си помислят добре дали си струва. Не е въпросът държавата да ги глоби и да прибере парите в общия кюп.
Идеята е перничани да бъдат овъзмездени за страданията си. Буквално.
Това е пазарна икономика, това е носене на отговорност.
Иначе съм убеден в доброто бъдеще на този наистина изстрадал град. Тежката индустрия може би няма да бъде такава част от него. Но близостта до София, транспортните връзки (удобен влак е задължителен), дори хилядите декари шломохранилища, които могат да произвеждат енергия от слънцето на цялата агломеряция, са шанс за бизнес. И най-вече, когато се срещам с перничани, напоследък все по-често, виждам умни и амбициозни хора. Самият факт, че приемат на майтап всичките бъзици с тях (знаете за голфовете, за дискотеките), е достоен за уважение. А човешкият ресурс е най-важен (поредното вярно клише).
