Как бихте обобщили тази трудна година?
- Беше година на умора от предишната година, която беше по-витална и жизнеутвърждаваща, тъй като тогава беше възникнало истинско глобално предизвикателство - коронавирусът. То беше донесло със себе си обнова и преосмисляне на приоритетите, йерархиите и ценностите. През 21-ва, напротив, цялата енергия отиде във волята по възстановяването на някакво носталгично и илюзорно предпандемично статукво насред още по-вилнееща пандемия, която обаче и общества, и правителства гледаха да отстранят от кръгозора си и да я запратят в периферното си обкръжение. В резултат през 21-ва се държахме като хора, на които единствено им се спи, а някакви разтревожени досадници не спират да ги будят и да им напомнят, че вкъщи има вълци. И макар да знаехме, че са прави, толкова ни се спеше, че предпочитахме да ги игнорираме като лъжливи овчарчета.
Кои бяха важните уроци на 2021-а?
- Уроците бяха много. Единият беше, че западната цивилизация се оказа по-малко смирена и в този смисъл по-непригодна за справяне с глобални заплахи поради своята секуларна обсесия от настоящето и абсолютната си воля тук и сега да го консумира като наслада, задължително включваща общуване и взаимодействие с други човеци.
Вторият урок е, че приоретизирането на индивидуалните желания и телесни интереси пред тези на общността са потенциално убийствени за нея: именно защото индивидите отказват да се въздържат от сплотяване в групи и общности, те са готови да жертват въпросните общности, а оттам и самото бъдеще на телесно фундираната социалност.
Третият урок е, че значителна част от хората се доказаха като самоубийствено тъпи именно в страни като България, в които елитите са дискредитирани, а не примерно в пропорционално малки страни като Португалия или Ирландия, където доверието към тях е по-високо.
Четвъртият е, че в историята идват моменти, когато дори човешката глупост не е достатъчно обяснение за злото, което ни се случва, т.е. има време не само да се сее и да се жне, но и време да се събира кървавата жътва на една донякъде неведома наша наказаност.
Какво ви изненада и какво не? Кои са най-важните ефекти за политическата среда от събитията през 2021 г.?
- Всъщност 2021 беше година на изненади. Първо дойде възходът на Славевата "Има такъв народ" до втора политическа сила, но още повече - победата й на юлските избори, след като вече се беше поразкрил - при все мълчанието и мученето - човешкият й дефицит. Но още по-шокираща на фона на поредния политически възход на чалгата беше прехвърлянето на яйца от всички кошници на промяната в новоизплетената на харвардските възпитаници Петков и Василев, чието излъчване и стил бяха дотам несъвместими с всичко мило, българско и родно, дето масово се люби, таче и милее политически.
Не беше изненада арогантното дебелоочие на бившите управляващи и на ортаците им от ДПС: едните предвидимо усвоиха стратегията на отричане до дупка, дори хванати на калъп и оклепани до лакти; другите пък разкаяно върнаха Пеевски в парламента, явно поучени от грешката, пък и злите езици отдавна говорят, че партията вече официално е пререгистрирана като политическо брокерско дружество Доган, Пеевски и Сие.
Имаше ли според вас и политическа криза през тази година?
- Не мисля: първото служебно правителство запълни ефективно политическия вакуум и свърши добре и калкулирано (дис)балансирано работата си, тъй щото на преден план да изгреят звездите на Петков и Василев. Второто служебно гледаше да не пречи на звездите от първото да продължат да се издигат на политическия небосклон и в последна сметка да спечелят изборите.
Какво спечели и какво загуби президентът Румен Радев, избран за втори мандат?
- Радев надделя над Борисов, оказа се и по-сръчен, и по-смел, и с по-верен политически нюх. Изигра перфектно и картите си с Петков и Василев: подложи гърбина, тъй щото да стъпят връз него и се качат на сцената, а те на свой ред го издърпаха от оркестрината (където му е мястото) на авансцената, откъдето за още известно време ще се вживява в ролята на кукловод под самооблащаващия го аплаус на ГЕРБ.
Това, което Радев обаче е склонен да забравя, е, че той просто беше предпочетен пред Борисов, което не е кой знае какъв атестат нито за интелектуално качество, нито за политическо дълголетие. Радев се оказа сръчен и умел в маневрите, но той е лишен от субстанция и автентика жаден за власт играч. И колкото по-рано Петков и Василев послушат Иванов и го изтласкат в отредената му по конституция роля на церемониалмайстор, толкова по-добре.
Коя е думата на 2021-а според Вас?
- Умора.
Как оценявате състоянието на гражданското общество?
- То не успя да събори Борисов посредством протеста през 2020, но пък успя да го накаже през 2021 посредством избори. Тъй че има признаци за ефективност и, по-важното, за самоосъзнаване като наличие, което звучи като обещание за бъдеще.
