Пригожин, личният готвач от касапницата на Путлер, е издирван от САЩ. Да се готвят и съмишлениците му по света и у нас
Освободен е в Норвегия, но и скрит някъде там, Андрей Медведев, носителят на ценна вътрешна информация за бъдещия международен съд над рашистките военни престъпления на главорезите на частна практика от опричниците от руския цар Вова Грозни, командвани от бившия затворник “Пригожин”.
Спекулациите, че избягалият в скандинавската страна 26 годишен бивш полеви командир на наемниците от “Вагнер” е арестуван, а не приет като беглец от норвежците, се спихнаха като пробит балон.
От яд се спукаха спекулантите, които се надяваха, че отрасналият като сирак в руски приюти, вербуван срещу пари да убива украинци в Украйна, ще се окаже престъпник и за норвежките власти.
Сега Андрей Медведев е под закрилата на натовската държава. Тя го е проучила и е приела обясненията му.
От малкото, което знаем за мотивацията му да потърси там политическо убежище, следват доста изводи. Можем да предположим обосновано, че предстоят много разкрития за зверствата на личната гвардия на московския цар в Украйна, командвана от Пригожин.
Той е момчето за мръсни поръчки на Путлер. Аналог е в днешния контекст на овластения от Хитлер масов убиец Химлер (преди същият да “осъзнае” в навечерието на поражението на Германия през пролетта на 1945 г., че трябва да се преговаря със Запада, за да се спаси лично, но накрая да се отрови като пленник).
Не е случайно, че в САЩ Пригожин е обявен за издирване престъпник.
Трибунал чака конкретните виновници за зверствата на рашизма в Украйна, дори и да бягат с години, както нацистките престъпници. А за съгласните с тях ще има вечен позор-вечен, защото няма да бъде измит само за едно поколение.
Днешните мълчаливи съучастници няма да доживеят да видят как някога ще бъде отмито презрението на милиони хора по света срещу сегашното руско варварство. Важи и за българските им клонинги.
За сметка на това съвременниците на руското клане в Украйна имат шанс (относително) скоро ще дочакат края му, който не може да бъде отлаган с години.
Най-голямото удовлетворение ще дойде когато злобните пророци на “неминуемата руска победа” бъдат опровергани от фактите. Стига ми тая награда да ги видя как се гърчат от яд, а някои вероятно и от самосъжаление.
