Проблемът не е във вашия телевизор
Снимка: © Webcafe,bg
Колко средства отделя държавата, за да може БСП да се издържа? Лесно е за сметка: 955 490 действителни гласа на последните избори, умножени по 11 лева, прави едни добри 10,5 милиона лева субсидия за партийна дейност за всяка година.
Как БСП харчи бюджета си – това, разбира се, е вътрешнозаводски проблем. Не може обаче да не ни направи впечатление инвестиционния размах. Само за един ден Корнелия Нинова измисли начин да изхарчи почти целокупната партийна издръжка по перо „агитация и пропаганда“.
Първо: със саниране на разпадащия се дом-паметник на БКП на Бузлуджа, второ: с план за чисто нова партийна телевизия.
„Бузлуджа“ и „телевизия“ в едно изречение ни напомниха за онзи комичен епизод от лято 2016, когато БСП прати прокуратурата да разследва защо бил прекъснал ТВ-сигналът от традиционния събор на „върха легендарен“. Кой коварен диверсант дръпна кабела от червената релейка – науката все още мълчи; конспирацията обаче беше толкова дълбока, че самата Нинова не се поколеба да посочи с пръст Бойко Борисов за телекомункационния провал.
Историята, колкото и да е нелепа, беше показателна. На „Позитано“ 20 сякаш съществува тихо, но твърдо убеждение, че медиите третират партията с целенасочен негативизъм. Че в тях се работи активно в полза на ГЕРБ и десницата, напук на лявата идея.
Че се „внушава на милиони зрители, че БСП е виновна за провалите на прехода“ (честна дума). Че кабинетът Орешарски е свършил сума добрини по време на мандата си, но, уви, „журналистите на издръжка на Сорос“ имат такъв капацитет, че „са в състояние да свалят всяко законно избрано управление“ (по описанието на бившата депутатка от левицата Ваня Добрева, професор в УниБИТ).
Колкото и да се мъчим да преработим опорната точка за недоразбраната Столетница, на която демокрацията отне любовта на народа, някак все не се получава.
БСП може би е партията с най-висок „промил“ журналисти на глава от населението. Сред действащите й депутати са Елена Йончева, Тома Томов и Александър Симов; в Пленума членуват острото перо на „Дума“ Велислава Дърева, издателката на „Русия днес“ Светлана Шаренкова; някогашният продуцент на „Ку-Ку“ Петър Курумбашев е член на Европарламента от ПЕС.
Само преди половин година, БСП произведе във вицепрезидент бившата водеща на „По света и у нас“ Илияна Йотова.
С други думи: ако партията страда от проблеми със сигнала, той не е в нашия телевизор.
По-важното е, че, някак между другото, на „Позитано“ 20 откриха топлата вода: няма как да няма партиен монопол над публичния дебат, когато правителството е един от най-големите рекламодатели на частните медии и едновременно с това „спуска“ бюджетите на БНТ, БНР и БТА.
Унизителното снишаване и автоцензурата са напълно предсказуеми изкривявания на „гръбнака“, когато съществуването на медията зависи от доброто настроение на финансовия министър.
Парадоксалното е, че вместо да се бори с болестта, БСП реши да си присади тумор.
Жалко, че Нинова изгори пасарелката към ЦУМ на Георги Гергов: иначе, можеше да се увери лично в ефекта от притежанието на тотално негледаема ведомствена телевизия, която попива стотици хиляди на месец само за да съществува за гордост на собственика си.
Снимка: © Webcafe,bg
Колко средства отделя държавата, за да може БСП да се издържа? Лесно е за сметка: 955 490 действителни гласа на последните избори, умножени по 11 лева, прави едни добри 10,5 милиона лева субсидия за партийна дейност за всяка година.
Как БСП харчи бюджета си – това, разбира се, е вътрешнозаводски проблем. Не може обаче да не ни направи впечатление инвестиционния размах. Само за един ден Корнелия Нинова измисли начин да изхарчи почти целокупната партийна издръжка по перо „агитация и пропаганда“.
Първо: със саниране на разпадащия се дом-паметник на БКП на Бузлуджа, второ: с план за чисто нова партийна телевизия.
„Бузлуджа“ и „телевизия“ в едно изречение ни напомниха за онзи комичен епизод от лято 2016, когато БСП прати прокуратурата да разследва защо бил прекъснал ТВ-сигналът от традиционния събор на „върха легендарен“. Кой коварен диверсант дръпна кабела от червената релейка – науката все още мълчи; конспирацията обаче беше толкова дълбока, че самата Нинова не се поколеба да посочи с пръст Бойко Борисов за телекомункационния провал.
Историята, колкото и да е нелепа, беше показателна. На „Позитано“ 20 сякаш съществува тихо, но твърдо убеждение, че медиите третират партията с целенасочен негативизъм. Че в тях се работи активно в полза на ГЕРБ и десницата, напук на лявата идея.
Че се „внушава на милиони зрители, че БСП е виновна за провалите на прехода“ (честна дума). Че кабинетът Орешарски е свършил сума добрини по време на мандата си, но, уви, „журналистите на издръжка на Сорос“ имат такъв капацитет, че „са в състояние да свалят всяко законно избрано управление“ (по описанието на бившата депутатка от левицата Ваня Добрева, професор в УниБИТ).
Колкото и да се мъчим да преработим опорната точка за недоразбраната Столетница, на която демокрацията отне любовта на народа, някак все не се получава.
БСП може би е партията с най-висок „промил“ журналисти на глава от населението. Сред действащите й депутати са Елена Йончева, Тома Томов и Александър Симов; в Пленума членуват острото перо на „Дума“ Велислава Дърева, издателката на „Русия днес“ Светлана Шаренкова; някогашният продуцент на „Ку-Ку“ Петър Курумбашев е член на Европарламента от ПЕС.
Само преди половин година, БСП произведе във вицепрезидент бившата водеща на „По света и у нас“ Илияна Йотова.
С други думи: ако партията страда от проблеми със сигнала, той не е в нашия телевизор.
По-важното е, че, някак между другото, на „Позитано“ 20 откриха топлата вода: няма как да няма партиен монопол над публичния дебат, когато правителството е един от най-големите рекламодатели на частните медии и едновременно с това „спуска“ бюджетите на БНТ, БНР и БТА.
Унизителното снишаване и автоцензурата са напълно предсказуеми изкривявания на „гръбнака“, когато съществуването на медията зависи от доброто настроение на финансовия министър.
Парадоксалното е, че вместо да се бори с болестта, БСП реши да си присади тумор.
Жалко, че Нинова изгори пасарелката към ЦУМ на Георги Гергов: иначе, можеше да се увери лично в ефекта от притежанието на тотално негледаема ведомствена телевизия, която попива стотици хиляди на месец само за да съществува за гордост на собственика си.
