Прокуратурата хвърли камък в изборното блато
Дори само ако сложи край на наглите порочни практики, при които не хората, а печатниците решават изборите, операцията на държавното обвинение си струва
Александър Александров
Сега
Има едно нещо, което е абсолютно безспорно след акцията на прокуратурата в печатницата в Костинброд, при която бяха намерени стотици хиляди незаконни бюлетини - изборното блато в България е здраво размърдано. В случая няма значение кой от какви мотиви е бил воден. Факт е, че бяха показани драстични проблеми и нарушения в изборния процес. Че всички съмнения на българите, че гласуването е "шменти и капели", са основателни. Че целият демократичен преход и демокрацията като избор от народа са опорочени. Защото на бял свят излязоха изборни машинации и порочни практики, които вероятно са били използвани при всички досегашни избори. Само един пример - разликата между кандидатите за президент Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин при изборите през 2011 г. беше малко над 160 000 гласа. А намерените в печатницата в Костинброд напълно годни за употреба бюлетини са 350 000. Още на президентските избори имаше съмнения и обвинения. Имаше и намерени различаващи се от образеца бюлетини в урните, които не бяха елиминирани. И дори опит за касиране на изборите имаше, макар и неуспешен.
Засега не е ясно дали и каква част от "брака" на печатницата е бил употребен. Въпросът не е маловажен, но не е и основен. По-важното е, че разкритията на прокуратурата
показаха куп пробойни в цялата държавна машина,
чиновническо безхаберие, вероятна корупция, престъпна небрежност от страна на изпълнител на обществена поръчка и необяснимо безгрижие от възложителя й, които са предпоставка за опорочаване на изборите. Как да си обясним например факта, че фирмата, спечелила обществена поръчка, е закупила хартията и започнала отпечатването на бюлетините още преди да е сключила договор с Министерския съвет и преди получаването на възлагателното писмо? Според установените от прокуратурата факти печатането на бюлетините е започнало на 22 април, а договорът е сключен едва на 27 април. Очевидно някой е бил абсолютно сигурен, че няма да има оспорване на процедурата и че няма да има спорове по договора.
Самият договор също заслужава специално внимание. Той е от скромните пет странички, съдържа само най-основни неща - количество бюлетини, дата на предаване, цена, как се плаща, къде да се доставят... В правата на възложителя и задълженията на изпълнителя няма разписан никакъв конкретен контрол срещу злоупотреби. Има приемно-предавателен протокол, но само за редовния тираж. Интересен детайл е, че в техническите изисквания към поръчката има изискване бракът да се пази в печатницата при строг режим на достъп, в отделно помещение до приключване на изборите. Дори е добавено, че изпълнителят носи отговорност за спазването на тези изисквания. В договора обаче не е заложено нито едно от тези изисквания и на практика няма никакъв проблем изпълнителят да не ги изпълни - не го заплашват нито глоби, нито прекратяване на договора. Самият главен секретар на МС Росен Желязков потвърди това безхаберие, като заяви, че ангажиментът на МС приключва на 8 май. Правителството оставило на фирмата оптичния диск за печатане на бюлетини и не се интересувало кой какво прави с него, какво се случва с брака или евентуално с напълно годните бюлетини, които са останали в печатницата. Аргументът на Желязков - бюлетините не били ценни книжа или парични знаци. Той дори си позволи неудачно да се пошегува, че ако иска, собственикът може да си налепи бюлетините като тапети! С което
се нареди до емблематични фигури на подземния свят
Мнозина вероятно си спомнят, че преди години Ерджан Рашид-Роко твърдеше, че намерените у него стотици хиляди фалшиви германски марки всъщност му трябвали, за да си ги лепи на тапети вкъщи. Дълги години много хора отърваха затвора именно с този трик, защото Наказателният кодекс наказваше само пускането в обращение на фалшивите пари, а не и тяхното притежаване. По-късно НК все пак бе променен и фалшивите пари намаляха. По ирония на съдбата именно тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов се хвалеше пред западните правителства и медии: "Досега престъпниците можеха да твърдят, че просто са искали да имат тапети у дома си с дизайна на американския долар. Сега инкриминирахме всеки аспект на тази дейност".
За фалшивите пари може и да е направено, но очевидно за изборните бюлетини не е. И на практика няма никакъв проблем всеки да започне да си печата бюлетини и да си пуска в обращение.
Безумие е и да няма предвиден на практика какъвто и да е контрол върху процеса от хартията до отпечатване на последната бюлетина, както и върху целия брак, включително и този от скъсани, намачкани, размазани, сбъркани и каквото и друго да е. Така излиза, че не хората и партиите, а печатниците участват, решават и печелят изборите. Тепърва ще се изяснява какво точно е правило или не е направило МВР, което по закон отговаря за охраната на бюлетините. Но е показателен фактът, че прокуратурата умишлено е изолирала МВР от акцията. И че МВР не бе сколасало за четири дни да изпрати на прокуратурата вътрешните си документи за охраната - кой е пряко отговорен, какво е разпоредил, какво реално е направено.
Или да вземем споровете около 350-те хиляди бюлетини, открити в печатница "Мултипринт". Дълго време отговорните фактори от печатницата твърдяха, че това си е нормален технологичен брак. Първо той беше 2% от цялото количество, после стана най-много 160 000, след това 350 000. Първо бе лансирана версията за брак, после - за допечат, надтираж и т.н. Само по себе си това означава, че има нещо гнило в цялата работа. Още повече че собственикът на печатницата си сменя версията след разговор очевидно с неслучайно лице, след като прокуратурата отказа да му съобщи името, тъй като било голяма следствена тайна. Да не говорим, че бюлетини от т.нар. брак на практика са използвани за изборите - в София и София-област, че и на ЦИК са дадени като мостри. Това означава, че или изобщо не става дума за брак, или са давани фалшиви бюлетини.
За прокуратурата тези бюлетини очевидно са били годни, неохраняеми и готови за експедиция. Още повече че бяха показани прокурорски снимки как палетите съдържат бюлетини за различните многомандатни райони, и то с етикети - Благоевград, Хасково, Кърджали, Пазарджик, Кюстендил, Шумен, външното министерство (бюлетини за чужбина), Варна. Как пък точно и само за тези райони е имало такъв брак, че и толкова голям?
Поведението на собственика на печатницата също е странно
Отпечатването на 350 000 бюлетини си е солиден разход, който по неизвестни причини той е направил за собствена сметка. При това те са прилежно залепени в кочани според изискването на закона, което си е допълнителен разход. Нещо повече - дори когато му искат допълнително количество от МС, той не пита кой ще плати и се съгласява в един от случаите да ги даде без протокол. Подписаните два протокола пък са умишлено направени с фалшива дата - 8 май вместо 10 май, когато е станало действителното предаване на бюлетините. Защо това е било нужно, ако всичко е наред и по правилата?
Засега без обяснение е друг факт - защо при недостиг на бюлетини не се взема от задължителния резерв, отпечатан по закон и намиращ се в РИК-овете, а някой звъни в МС, от МС се обаждат в печатница, а тя разнася за своя сметка нужните книжа. Този резерв защо се осигурява тогава? И кога се ползва? Фактът, че така било и на предишни избори, не е оправдание, нито обяснение.
От всичко досега става ясно, че тези порочни практики вървят от години. За първи път обаче прокуратурата се намесва решително и публично съобщава и обяснява какво е установила. Това определено стана не без помощта на безпардонни, самозабравили се и самовлюбени политици. Които се опитват да отклонят вниманието от фактите с политически декларации. И най-вероятно накрая ще го отнесат пешките в цялата история. Но дори резултатът да е само слагане на край на тези нагли порочни практики, промяна на законите така, че да не се позволяват такива изборни машинации, скандалът си е заслужавал.
