Първо главно управление на ДС е работило с един от най-издирваните хора след Саддам Хюсеин

Барзан Ибрахим ал Тикрити по време на съдебния процес срещу него след залавянето му в края на войната в Ирак през 2003 г. През 80-те години на миналия век като шеф на иракското разузнаване той е работил пряко с Първо главно управление на ДС | Източник: Интренет.

Системата ДС-ПГУ

Христо Христов

http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=3397:2017...

Първо главно управление (ПГУ ) на ДС е работило пряко с президента на Иракското главно управление за разузнаване Барзан Ибрахим ал Тикрити по време на режима на Саддам Хюсеин.

Това разкриват архивни документи на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна записка относно: Предстоящите разговори с началника на иракското разузнаване Барзан Ибрахим.

Документът е от 1981 г. и адресиран до началника на ПГУ ген. Васил Коцев, а е подписан от неговия заместник полк. Благой Плачков.

„Партньорът, с който ще си сътрудничим, е твърде необичаен”, е записано в докладната записка. Тикрити е природен брат на Саддам Хюсеин.

От документа се разбира, че ПГУ не смее да предприеме самостоятелна стъпка без знанието на „съветските другари” по отношение на евентуалната размяна на представители на разузнавателните управления на НРБ и Ирак.

Разузнаването при Тодор Живков е очаквало да работи с иракското разузнаване против САЩ и Израел.

Останалите страни от Близкия и Среден Изток са смятани от комунистическия режим за „прогресивни”. С тях Комунистическа България е поддържала приятелски отношения и не ги е разузнавала, става ясно още от архивите на ДС.

Освен на иракското разузнаване Барзан ал Тикрити е ръководител и на тайната иракска полиция, чрез която режимът на Саддам Хюсеин извършва стотици убийства на негови противници.

През време на войната в Ирак през 2003 г. Тикрити е един от най-издирваните иракски ръководители в качеството си на съветник на Саддам Хюсеин. Заловен е жив и осъден от иракския съд на смърт. Присъда, която е изпълнена през 2007 г.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и РУ на ГЩ на БНА в Азия 1944-1991”, том 2 на Комисията по досиетата, 2017 г.