Птицата на благоденствието отлетя

 

Безтактно е да съветваш познати и непознати за кого да гласуват. Кога човек неусетно прави своя избор, сетне се втвърдява, губи разум и става проклет привърженик на някаква партийна платформа. Не принадлежа на никаква партийна структура, но съм част от друга, далече по-сложна, изпълнена с дълбок смисъл. Нарича се народ. Не можеш да развиеш ДНК спиралата на дедите си и я навиеш отново на пръста си. Не се изтезавам с въпроси, защо предпочитам този политик, пред онзи. Помпозно е, дори незряло, да гласуваш по симпатии за личности, когато 30 процента от населението още се колебае за посоката, изток или запад. Евро или лев. Заприличали сме на ротата на Швейк, в която всеки крачи със свое темпо и пее каквото му хрумне. Разочарованият и разгневен от себе си българин, неизбежно влиза в конфликт с другите. Опитва се да накаже “маскарите”. Отмъстително не гласува. С такъв психичен статус гласуваме. Надежда за промяна? Каква промяна, глупостта има хипнотична сила. Човекът под хипноза може да извършва само прости, машинални действия. Утре се очаква да размислим и посочим правилните личности. Малцина знаят, че желаното благоденствие винаги закъснява или въобще не пристига. Птицата на щастието е кацнала далече от хората. Други виждат черноморски миражи…вярват, че на хоризонта ще изплува благоденствието. Но от мъглата изплуват крайцери или идиотски коминтерновски директиви. И никога благоденствие. Вече е ясно, че една трета от народа ни разполага с мозък на гущери. Излиза, че на изборите ще имаме древен палеонтологичен сблъсък – бозайници срещу гущерообразни.

Философите ни подмятат, че човешките общности се променят единствено от възникнала необходимост. Не очаквайте да настъпи финал на необходимостите. Тук аналогията с бездънния космос е уместна. Какъв сладък ужас. Живеем на планета, където стремежите на човешкия вид нямат край. Гадаем за началото. Така сме устроени, планираме,сякаш сме безсмъртни, а нехаем за бъдещето. Тъй се зараждат ураганите, метежите, революциите, воините, изгорената земя...и пустините. Добре, вече имаме нашето ноу-хау, невъзможност да управляваме себе си. Регистрираме системен изборен провал. Изборна констипация, от която не може да произлезе едно добре оформено – правителство. Тълпите говорят едновременно, ръкомахат и не са в състояние да изберат вожд.

Следващата серия избори в България ще бъде скучна. Не е страшен изкуственият интелект, но винаги нащрек с естествения. Машината не бърка. Само човекът се побърква. Преструва се, измислил е театъра, киното. Плаче и се смее насила. Лъже. Играе предизборни роли със слаби актьори, сценаристи и режисьори от опротивелия, старомоден Мосфилм.

П.П.

Вдигнете челна стойка и запазете равновесие. Така освежени, мозъчно кръвоснабдени, без нужда от грим и руж по бузите, напред към урните. Приятно гласуване. И на всички българи, намерили дом, нейде из западните демокрации. И на вас, мои деца и внуци, открили своето Елдорадо в Колорадо.