Вчера пис(к)ах, днеска пак- по темата за това как светът се променя към по-добро с помощта на генератори на прогреса, като Владимир Владимирович Путин. Ще поясня.
Този човечец ( не се заяждам в сантиметри, а отчитам тежестта му на кантара на човечността) все повече се превръща без да иска в позитивен катализатор на международните процеси чрез негативния си принос. Укрепи украинската нация, направо я спои с лепилото на агресията и унижението. Създаде й кауза от най-висш тип, за каквато ние тук в днешно време можем само да си мечтаем: каузата на националното освобождение от вековния поробител.
И друг път съм се шегувал, че един ден в центъра на Киев ще има негов паметник, но не изключвам, че нещо подобно наистина може да се случи в някакъв карикатурен вариант.
Този неволен обединител на народи и държави успя да превърне в първи приятели Украйна и Турция, която не признава анексията на Крим от Русия. Анкара започна да снабдява за ужас на Путин историческите си украински врагове с доказано успешни в днешни бойни действия срещу руска военна техника в Либия и в Армения дронове, включително с възможност да бъдат произвеждани в Украйна по турски лиценз.
Още си спомням изпитания от мен потрес като дете от една книжка. В нея се разказваше за жестокостите, които си причиняват воюващите помежду си украински казаци и турските им врагове. Едните обичали да дерат живи пленените казаци, за да се чуват писъците им в стана на врага, а другите – да им отговарят със същото като пекат на бавен огън пленените турци в търбуха на специално излят за целта метален бик в естествени размери, от чиято муцуна да се усилва мученето на жертвите.
Наследниците на тази дива омраза днес са си стиснали ръцете в едно немислимо до преди няколко години сближаване благодарение на политиката на Путин – агресор спрямо съседите си, но неволен миротворец по отношение на помиряването между други народи.
Бягайки от опеката на днешния руски цар бившите руски азиатски колонии, които никога не са били републики ( защото бяха феодални васали с назначени от метрополията местни монарси), с бързи темпове преоткриват националните си корени. Особено болезнен е за Кремъл този процес в най-голямата по територия бивша “ракетна площадка” Казахстан, в който рускоезичното население имаше най-голям дял сред останалите съветски азиатски колонии, но днес драстично е намаляло, а ползването на руски език на публично място все повече се преследва от закона.
Дори и в Беларус на диктатора Лукашенко духа подобен вятър на национално самоосъзнаване пред заплахата от руско поглъщане. Това е забележително постижение на Путин, който не жали милиарди, за да задържи в орбитата си режима на последната европейска държава от разпадналия се СССР, която все още декларира пълна лоялност към Москва.
Немислими до неотдавна промени настъпват под руско влияние и в Скандинавия, където са корените на викингите ( варягите в руския вариант), създали прототипа на бъдещата руска държава през средновековието. Шведите, тези заклети пацифисти от близо три века насам, повишиха бойната си готовност, за да се противопоставят на заплахата от империята на юг от тях. Под скиптъра на самодържеца Москва прави възможното да ги откаже от неутралитета. Потомците на създателите на Рус обмислят все по-сериозно да се приютят под егидата на НАТО.
Представяте ли си? Расте у тях това желание въпреки факта, че шведите са си самодостатъчни в производството на бойни кораби, самолети и каква ли още не военна техника на световно ниво, нищо че по население сравними с България ( с извинение, за непатриотичния паралел). Иначе казано, постигнали са онази независимост в укрепването на армията си със собствени средства, за която пледира нашият натовски министър на отбраната Стефан Янев, но от която сме твърде далеч, за да отказваме укрепване на отбранителните способности на държавата си с помощта на съюзниците.
Финландците също крачат с бързи стъпки към преодоляване на дългогодишния си неутралитет. Необходимостта от това прозвуча в новогодишното обръщение на Санна Марин, премиер на Финландия. “Имаме възможност да поискаме членство в НАТО и смятаме това за реално. Ценим свободата да решаваме сами въпросите от областта на сигурността”, добави тя като явен отговор на провокативния ултиматум на Путин към НАТО не само да не приема нови държави, но и да ревизира договорите си със страните, приобщени към отбранителния съюз след разпадането на СССР.
Същият акцент за правото на Финландия сама да решава дали да се присъедини към НАТО постави в новогодишната нощ и президентът Саули Ниинисто. https://www.ft.com/content/28e104d4-bee1-4685-acd1-ff7cd0186ddf
Ако погледнем тенденцията към все по-тясно сътрудничество в рамките на НАТО, която се откроява и в други европейски държави, като Полша, трите балтийски страни и в съседна Румъния – все заради руската заплаха- няма как да не отбележим, че само на нас Путин не ни се отразява добре като ускорител на евроатлантическата интеграция. Той хем трупа ракети на един изстрел разстояние от България в Крим, хем пък това не притеснява нашето държавно ръководство. Както вече съм отбелязал, истинска шизофрения е да обясняваш едновременно, че Русия ни обича и няма да ни избива, а в същото време да отказваш натовско укрепване на отбраната ни с аргумента, че не бива да дразним Путин. Излиза, че го подозираме в лоши намерения, но не смеем дори да споделим на глас подозренията си.
Само се чудя още колко безнаказани провокации може да извърши Москва срещу нашето въздушно пространство, срещу Кирилицата и зачеркването на България от картата на средновековна Европа в спонсориран от Кремъл филм, с изпращането на шпиони да тровят български граждани, с ценовия си газов монополен шантаж, със съдебните си наказания за неизползваемите у нас руски ядрени реактори, с храчката срещу българското правосъдие чрез поканата на Путин към задържан за шпионаж в полза на Русия български гражданин, награден от самодържеца лично и демонстративно за заслугите си пред чуждата държава.
Оказва се, че свято тачим правото на руската мечка да бъде много докачлива – дори когато ни ръмжи, че признаваме приноса на други народи в руско-турската война, но българският лъв трябва да мърка като домашно котенце в московската мечешка прегръдка. Това ли искат да ни кажат днешните приемници на онзи, когото изчегъртаха от властта след като угоди на Путин , но дават заявка да продължат политиката му под мотото “ хайде да не дразним Путин”.
НА СНИМКАТА: Путин, който озадачи зрителите при новогодишното си обръщение с външния си “напомпан” вид – най-вероятно поради наличието на бронежилетка под палтото му. Шегаджии в руските социални мрежи публикуваха по този повод колаж как ще изглежда неговото предполагаемо обръщение след края на мандата му през 2026 г. – с каска и обграден с чували с пясък на фона на Кремъл.
