Путлер си изпроси предстояща ескалация на консолидацията на НАТО срещу ясно посочената от алианса руска заплаха
Украинската армия удържа през февруари първия удар на руското вероломно нападение по суша, въздух и море.
Прогони през март руската армия от околностите на 4 милионната столица Киев.
Спря нашествениците по всички важни линии на настъпление през април.
През май отблъсна на разстояние повече от един артилерийски изстрел нашествениците от бившата украинска столица Харков, втория по големина град в Украйна, където в Москва вярваха, че войските й най-напред ще бъдат посрещнати с хляб и сол поради близостта с Русия не само в географско отношение, но и заради големия брой руско говорещи жители.
Днес, на 15 май, украинските войници са отвъд Харков на граница с Русия и докладват от там във видеозапис на своя главнокомандващ Зеленски пред символичен граничен стълб, оцветен в синьо и жълто.
А какво предстои през юни? Отговорът вижте в края на текста. Но преди това да си погледнем собствения двор и възбудата в рашистката му кочина.
Истински шизофреничен феномен се наблюдава сред българските рашисти. Колкото повече руските завоеватели отстъпват в Украйна, толкова повече техните български (?) запалянковци си дерат гърлата в подкрепа на руската агресия. Дали не е от страх, че скоро ще трябва да се оправдават за рашисткото си поведение при поражение на любимите им убийци, изнасилвачи и мародери?
Кресльовците по принцип залагат на опита да плашат с това колко са много . В конкретния случай компенсират отсъствието на човешки аргументи в поза на своята канибалска позиция на страната на убийците. Но и на фронта на многотията те получиха за последните дни няколко нокаута в България.
1.Състоя се в София трето многохилядно шествие на привърженици на справедливата кауза на свободата, която Украйна защитава с живота и здравето на своя народ, вкл. на цената с имуществото на държавата си, систематично унищожавано от руските варвари.
2.Българите масово гласуваха в уникалните преки избори “за” Украйна на Евровизия.
3.Привържениците на “Левски” показаха съпричестност на най-големия стадион в България с лозунг на страната на защитниците на обсадения от руските окупатори украински град Мариупол. Не се видя опониране от страна на агитката на ЦСКА.
4. Макар и неприлично много за една евроатлантическа страна, поклонниците на “руския свят” у нас все пак са около една трета от българите, които в една или друга степен подкрепят принадлежността ни към западния свят, както се видя от актуалните социологически проучвания.
5. Въпреки скупчването на рашисткото стадо около неговото парламентарно представителство, което го прави да изглежда по-голямо, има един парадоксален феномен с обратен знак. Колебливата позиция на властта, шантажирана от другата проруска партия БСП, я отслаби в очите на гласувалите за надеждата от Харвард и преля отново подкрепа за бившите управляващи от ГЕРБ, които се възползваха от управленските мрънкания и заложиха на проатлантическа реторика, която противоречи на доскорошното им поведение, но явно им помага да си върнат загубени прозападни гласове.
Тези гласове същестуват, не са станали по-малко в резултат на руската агресия и заплаха спрямо световния мир. Напротив. Търсят си мястото под електоралното слънце, поради което и от ДБ се присетиха да им изпратят най-сетне проатлантическо послание под формата на ясно заявени приоритети за някои радикални мерки за отстраняване на руското влияние в България ( въздържайки се отново, както всички конкуренти на тази писта, да поискат и отстраняването на съветската монументални символика от българските площади).
Как ще се развие това противопоставяне в обозримия юни?
Преди всичко то е до голяма степен в ръцете на храбрите украинци. Техните победи няма да могат да бъдат представяни още дълго по превратния перверзен начин като заслужено руско наказание за Украйна от страна на “великата” Русия.
Но не е само този външен фактор, който тепърва ще помогне за отслабването на руските пипала в България, която няма друг полезен ход за своето оцеляване в голяма борба освен да се придържа към западните си ангажименти. А възможностите за лавиране в това отношение ще намаляват и с бързи темпове.
Предстои изключително важна среща на най – високо равнище на НАТО на 10 юни. На нея укрепналият като отговор на путлеристката заплаха все по-мощен съюз ще се п(р)ояви като алианс с нови 1270 километра граница с Русия (чрез присъединяването на двете богати и военно превъзхождащи Русия с модерните си въоръжения и доктрини страни Швеция и Финландия).
НА СНИМКИТЕ: Така изглеждат финландските бомбоубежища – в руските социални мрежи е пълно с горчиви коментари, че това е лукс, за който милиони руснаци могат да си мечтаят
НАТО ще изостави твърде обтекаемата си позиция за “запазване на конструктивния” подход спрямо Русия, формирана в далечната 2010 година. Дори руската окупация на Крим не я промени досега, преди Путлер да си изпроси решителната ответна реакция. Идва краят на търпението на НАТО. Русия ще бъде обявена еднозначно за враг, а всяка една страна от НАТО ще трябва да избира на чия страна е. Война е. Край на двойните игри.
Ето това ще се случи след по-малко от месец. С външна помощ България ще може да преодолее собствената си раздвоеност.
За срещата и очакванията от нея съобщи съветник на президента Зеленски по въпросите на сигурността Алкесия Арестович. Залагам на достоверността на прогнозата му.
