Радев отказа спасителното въже на САЩ и ЕК

Неотдавнашното решение на служебния кабинет на българския президент Румен Радев да отхвърли офертата на американската компания Cheniere за седем товара втечнен природен газ е погрешно и безразсъдно на няколко нива. То е шамар в лицето на Вашингтон и ЕК, поради чиято добра воля София получи газ в трудно време и която българските власти отчаяно се нуждаят да запазят. Отказът на Румен Радев не се основава на наличието на някаква определена алтернатива. Действията на кабинета назначен от него имат смисъл само при положение, че конфигурацията на силите на „Турски поток“ се възражда под друга форма, при тенденция за зловещ геополитически поврат.

Сега е време, в което в Украйна бушува война, геополитическото противопоставяне между Русия и Запада е остро, а Москва използва природния газ като оръжие. И в този момент всяка стъпка относно закупуването на руски природен газ, предприета от служебното правителство на България – назначено от симпатизиращия на Русия президент Румен Радев – бележи потенциална промяна в геостратегическата ориентация на страната. Особено след едностранното прекратяване на доставките на газ от страна на Газпром през април.

Това е драматичен завой, на пръв поглед невероятен, тъй като добавя унижение към щетата. Едва ли би могъл да се случи при редовно правителство и функциониращ парламент, когато политическият процес е по-систематичен и балансиран. Невероятното обаче става твърде възможно при необичайните обстоятелства на междуцарствие след свалянето на законно правителство, когато президентът има диктаторски правомощия и оглавява изпълнителната власт.

С решението си да се откаже от закупуването на втечнен природен газ (LNG) от американската компания Cheniere и да наблегне на предпочитания тръбопроводния газ, доставян през Турция, България преориентира енергийната си политика, отказвайки се от диверсификацията чрез терминали за LNG в Гърция и поставяйки всички яйца на енергийната си сигурност в една кошница – тази на турския президент Реджеп Тайип Еродган и неговия руски колега (и съюзник) Владимир Путин.

Целта е България да бъде обвързана чрез краткосрочни и средносрочни договори с турски посредници на руски газ, за да се заемат пазарните ниши и пазарни дялове, освободени от „Газпром“ в България – и да не се допусне те да бъдат заети от доставките на втечнен природен газ.

Тръбопроводния газ: по-евтин вариант?

Първо, обаче, нека се отървем от една заблуда, която беше широко използвана в обществения дебат. Това е схващането, че тръбопроводният газ е по-евтин от втечнения природен газ заради разстоянията. Това е просто погрешно и не е нищо повече от пропаганда – при това изключително неубедителна пропаганда.

Защо, по дяволите, той трябва да е по-евтин? Тръбопроводният газ изминава огромни разстояния, използвайки скъпоструваща инфраструктура, за която се плащат транзитни такси. Цифрите говорят сами за себе си. За да вземем най-тривиален пример, транзитът на газ по 3500+ километров тръбопровод от газовите находища в Ямал, Северна Русия, до турско-българската граница струва около 70-80 долара за 1000 кубични метра, което едва ли може да се нарече евтино. Това е сума, по-голяма или равна на разходите за втечняване, превоз, регазификация и логистика на втечнения природен газ, доставян по море от Америка. Във всеки случай разликата е незначителна.

Що се отнася до произтичащата от това крайна цена на газа, единственият подходящ показател за сравняване на офертите от различни източници и маршрути за природен газ е цената на виртуална входна точка на българската газопреносна система. И изглежда, че американският втечнен природен газ, базиран на борсата Хенри Хъб, има доста голямо предимство както по отношение на сигурността, така и по отношение на цената.

От февруари 2020 г. ценовата формула, по която българският държавен търговец на газ „Булгаргаз“ купува руски газ, е обвързана на 70% с газовата борса TTF на ЕС и на 30% с бенчмарковите деривати Platts Med. („TTF“, между другото, означава „Title Transfer Facility“). Европейските газови борси са нестабилни и скъпи. тъй като те посредничат между световните производители на газ и клиентите от ЕС, без да имат котва за добив на газ в ЕС. А „дивите“ колебания на цените през 2022 г., значително подпомогнати от силовата игра на г-н Путин, доведоха до разрушаване на газовия пазар на целия континент.

За разлика от това директните продажби на американски втечнен природен газ се сравняват с цените на Henry Hub, най-ликвидната борса в света. Там цените обикновено са много по-ниски от референтните цени на TTF. Обикновено разликата е повече от достатъчна, за да компенсира допълнителните логистични разходи за доставка на американски газ до дестинациите в ЕС. Така че тези разходи не компрометират ab initio конкурентоспособността на американския втечнен природен газ спрямо който и да е газ с репер TTF – включително газ от Газпром.

С други думи, основният аргумент, посочен от правителството за отхвърляне на офертата на Cheniere – този за „прекалено високите логистични разходи“ – трябва да се приема с щипка сол, тоест съмнение. Може би цяла солна мина. Още повече като се има предвид, че неотдавнашните открити търгове на Булгаргаз доказаха, че офертата на Cheniere е най-добрата възможна за пазара.

Турски поток 2.0

И така, какво се случва? Краткият отговор е: много политика – и още повече геополитика. След падането на реформаторския и прозападен министър-председател Кирил Петков през юни г-н Радев е зает с възстановяването на статуквото.

https://altanalyses.org/2022/08/23/%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B2-%D0%BE...